Решение № 36 от 23.01.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Сливен, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230104052 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е предявен главен иск за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем от 29.06.2022г. - чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД,вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и в условията на евентуалност искове за обявяване на нищожност на клауза по чл.1, ал.3 от договора за паричен заем за допълнителна услуга и дължима такса за експресно разглеждане на документи по отпускане на кредит – чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.5 ЗПК, нищожност на клауза за неустойка в чл.5, ал.2 от договора чл.26, ал.1, предл.1 и 2 ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, нищожност на клауза по чл.3, ал.1, т.5 от договора за заем, относно размера на възнаградителната лихва – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Предмет на разглеждане е също насрещен иск с правно основание чл.240, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск и първоначален ищец да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 1 761,48 лв., от която 1420,09 лв. главница по договор за заем от 29.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2023г. / датата на завеждане на насрещния иск в съда/ до окончателното изплащане и 341,39 лв. –договорна лихва за периода 10.08.2022г. – 23.08.2023г.

Ищецът твърди, че на 29.06.2022 г. сключил с ответника договор за 1 паричен заем Standard 14 № 5833052- 29.06.2022г., въз основа на който получил в заем сума в размер на 1 500 лв. Размерът на погасителна вноска била 94,36 лв., в която били включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане бил 2 830,80 лв. Сочи, че заплатил 240 лв. по процесният договор за кредит.

Счита, че договора е недействителен, тъй като таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредставяне на обезпечение не били включени в ГПР на договора. Таксата за експресно разглеждане на документите се явявала скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което следвало да се включи в ГПР. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Твърди, че възнаграждението (неустойката) за гарант/поръчител също не било включено като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното било задължително условие за получаване на кредита. Така клаузата на чл. 5 ал. 1 от договора възлагала в тежест на ищеца в тридневен срок от сключването на договора да предостави на ответника обезпечение по кредита, изразяваща се в поръчителство. Кредиторът не включил т. нар. "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно вземането за неустойка било разсрочено в погасителния план. Не било упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Тоест, в посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. В процесният договор било никъде не било посочено кои разходи формират ГПР, което било нарушение на чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

По отношение на евентуалните искове твърди, че съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за 2 допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Включените в пакета услуги действия на практика обслужвали усвояването и управлението на кредита, поради което не можело да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК. Целта на посочената договорна клауза била да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие е добрите нрави и с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Това възнаграждение също следвало да се включи в ГПР, тъй като за потребителя това били разходи по см. на чл.19. ал.1 ЗПК. Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчител или банкова гаранция в размер на цялата дължима сума по договора - главница и лихви /чл. 5, ал. 1 от Договора/, съдържало множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид броя им и изключително краткия срок, в който следвало да се предоставят - тридневен срок от усвояване на сумата по Договора, на практика правели задължението неизпълнимо. Неустойката водела единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излизала изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяване на вреди за кредитора, който бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Уговореният, размер на възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави. Действително към датата на уговаряне размера на лихвата нямало императивни разпоредби, които да определят максималния й размер, но това не означавало, че свободата на договаряне не била ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който потребителят бил по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. След справка в електронната страница на БНБ се установявало, че към датата на сключване на договора, основният лихвен процент бил 0.00%, от което следвало, че размерът на законната лихва бил 10.00 %, т. е. уговореният в договора за потребителски кредит годишен лихвен процент надвишавал четири пъти законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 40.32 % годишно надхвърляла повече от 3 пъти законната, което било в нарушение па добрите нрави.

Иска се от съда прогласяване на нищожност на договор за паричен заем 3 от 29.06.2022г., поради противоречието му със закона. Евентуално се иска обявяване на нищожност на клауза по чл.1, ал.3 от договора за паричен заем за допълнителна услуга и дължима такса за експресно разглеждане на документи по отпускане на кредит, или нищожност на клауза за неустойка в чл.5, ал.2 от договора или нищожност на клауза по чл.3, ал.1, т.5 от договора за заем, относно размера на възнаградителната лихва, поради противоречие с добрите нрави.

Иска се разсрочване на задължението за заплащане на главницата по договора, при условие, че ответника предяви насрещен иск за връщането й.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете.

Твърди, че ГПР се формирал от възнаградителната лихва, уговорена като фиксиран лихвен процент в договора. Обстоятелството дали неустойката следвало да се включи в ГПР било въпрос, относим към действителността на клаузата, а не на целия договор. Относно таксата за експресно разглеждане твърди, че чл.19, ал.3 ЗПК изрично изключвал плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит.

Уговорената такса за експресно разглеждане не влизала в противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, целяла минимизирането на риска от неизпълнение и осигурявала добросъвестно поведение от страна на длъжника, като го стимулирала да спазва стриктно договора, без да поставя в риск. Потребителят имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно от експресно разглеждане на документите - и поради това той бил свободен да определи какъв да е нейният размер. В този случай приложение намирала свободата на договаряне между страните, прогласена в чл.9 от ЗЗД. Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождало времево и нямала задължителен характер. Видно от чл.1, ал.2 от 4

Договора, услугата по експресно разглеждане на документи била за допълнителна услуга, която клиентът доброволно избрал дали да се възползва от нея, поради което не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Съгласно разпоредбата на чл.5 от Договора, ищецът се съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай дори било дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. Възнаградителната лихва представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга - ползването на парични средства - и поради това той бил свободен да определи какъв да е нейният размер. Размерът на лихвата бил договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето. ЗПК не въвеждал лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, било ГПР да не е по- висок от петкратния размер на законната лихва. Ответното дружество спазило това ограничение, тъй като ГПР съгласно Договора възлизал на 49,37 %, а при изчисляването му бил включен размера на фиксирания годишен лихвен процент.

Иска се от съда отхвърляне на исковете, като неоснователни и присъждане на деловодни разноски.

Своевременно е депозиран и приет за разглеждане насрещен осъдителен иск по чл.240, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Твърди, че на 29.06.2022г. ответникът И. М. сключил с ищцовото дружество Договор за паричен заем „Standard 14“ № 5833052/29.06.2022 и усвоил заемна сума в размер на 1500 лв. С подписване на договора се задължил да върне заемната сума на 30 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 94.36 лв., в която били включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Заемната сума била отпусната при фиксиран лихвен процент 40.32 % , ГПР 49.37 % и общ размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане на документи – 2 830.80 лв. На основание чл.1 ал. 2 и след направен доброволен избор от страна на заемателя да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит била начислена такса за тази услуга в размер на 943.50 5 лв., която била разпределена за плащане на равни части с всяка вноска. На основание чл. 5 от договора и поради непредоставяне на допълнително обезпечение по договора на заемателя била начислена неустойка в общ размер на 628.80 лв., разпределена на равни части по всяка вноска, като след това разпределение размерът на вноската възлизала на 115.32 лв., а общото задължение по кредита на 3 459.60 лв.

Сочи, че ответника заплатил сума по договора, както следва: на 29.06.2022г. - 49,55 лв., с която била частично погасена първа погасителна вноска; на 16.09.2022г.- 250 лв., от която със 60 лв. били погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания, със 65,77 лв. и с 65 дни забава изцяло била погасена първа погасителна вноска; със 115,32 лв. и с 51 дни забава изцяло била погасена втора погасителна вноска; със 8,91 лв. частично била погасена трета погасителна вноска. По този начин погасил 79,91 лв., главница, 45,91 лв. договорна лихва за периода 13.07.2022г.27.07.2022г.; 41,92 лв. неустойка, 71,81 лв. такса за експресно разглеждане на документи и 60 лв. разходи за събиране на просрочени задължения. Към момента на депозиране на исковата молба ответникът дължал обща сума в размер на 3 360.05 лв., от която главница 1420.09 лв., договорна лихва 341.39 лв. за периода 10.08.2022 - 23.08.2023г., неустойка - 586.88 лв. неизплатен остатък, разпределен по оставащите вноски до изтичане вноски от 10.08.2022 год. - 23.08.2023г. /датата на изтичане на договора/, такса експресно разглеждане на документи - 871.69 лв., неизплатен остатък, разпределен по оставащите вноски до приключване па кредита, 140 лв. разходи за събиране на просрочени вземания.