Определение № 2707 от 21.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2707 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110150748 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ищеца ********, ЕГН **********, с адрес *********, чрез *********, срещу ********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от изпълнителните директиро *********, установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********* от ******** поради противоречие със закона и кумулативно съединен осъдителен иск за заплащане на сумата от 6520,04 лв., формирана от платените по нищожния договор за кредит лихви и други разходи по кредита, надхвърлящи предоставена в заем сума, която се явява платена при начална липса на основание поради нищожонстта на договора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът намира, че следва да се допусне, доколкото касае относими към спора факти.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ********, тел. *********, като УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

1

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.03.2026 г. от 10,10 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на ******** между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********* от ********, при следните условия: сума по кредита – 10 000 лв., годишен лихвен процент 18,37 %, ГПР 19,99 %, общ размер на застрахователна премия 2627,97 лв. и срок за връщане 36 месеца. Оспорва договора за заем като недействителен, тъй като противоречи на императивни законови норми на ЗПК. В този смисъл излага, че в посочения в договора размер на ГПР не е включено задължението на кредитополучателя за застрахователна премия, което е условие за отпускане на кредита, поради което следва да се приеме, че липсва посочване на действителния размер на ГПК, което влече след себе си недействителност на целия договор за кредит.

Излага, че ако стойността на застрахователните премии се включи при изчислението на ГПР, размерът му ще надхвърли допустимия законов размер, предвиден в чл. 19, ал.

4 ЗПК. Поддържа, че посочването в договора на ГПР, който е под размера на действителния такъв, трябва да се окачестви като заблуждаваща практика по смисъла на Директива 2005/29 на ЕС. Същевременно поддържа, че предвид данните по договора и изготвения погасителен план, кредиторът явно е прибавил дължимата застрахователна премия към главницата, и подлежащата на връщане главница е посочена с размер 12627,97 лв., а не усвоения размер от 10000 лв., което счита, че създава неяснота за потребителя относно неговите задължения. Поддържа, че горното обуславя и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК относно изискването на изготвяне на погасителен план, в който да е видно каква част от главницата и каква част от лихвата се погасява, което не е строено в случая. Твърди, че в договора не е предоставена информация за начина на плащане на застрахователната премия, както и каква част от същата се погасяване всеки месец. Твърди, че за погасяването на кредита ищецът е внесъл 36 вноски, или общо сумата от 16520,04 лв., като предвид недействителността на договора всичко платено над размера на усвоената главница, която в случая е 10000 лв., се явява платено без основание, поради което претендира връщане на сумата от 6520,04 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Оспорва договорът да е недействителен на соченото от ищеца основание. Не оспорва, че при изчислението на ГПР и посочен в договора размер не е включен размерът на застрахователната премия, но счита, че разходите за застрахователна премия не следва да се включват при изчисляването на ГПР, тъй като премията не представлява задължителен разход по кредита, доколкото сключването на застрахователен договор не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит. Изложени са подробни съображения, че е сключен действителен застрахователен договор, отговарящ на изискването да форма, визирано в чл. 344 и сл. от КЗ. Поддържа, че ищецът е подал декларация, в която е заявил, че се интересува от 2 сключването на застроховка, поради което счита, че същият сам е избрал тази допълнителна услуга и същевременно е бил уведомен, че същата не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Сочи, че в договора е посочен действителния размер на ГПР, а по отношение на информация относно начина на изчисляване на ГПР била абсолютно безполезна всеки потребител. Счита, че найважната информация за потребителя е общата дължима сума по кредита, каквато информация в случая се съдържа. Счита, че погасителния план към договора за кредит дава ясна информация за размера и периодичността на погасителните вноски и било напълно ясно каква част от главницата и лихвата се погасява. В допълнение счита, че договорът отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. ал. т. 9 ЗПК, доколкото в договора е предоставена ясна информация относно размера на лихвата по кредита. Оспорва размера на извършените от ищеца плащания по кредита, като твърди, че всички плащания са в общ размер на 14627,25 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са установителен иск от ******** срещу ******** за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********* от ******** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и кумулативно съединен осъдителен, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********* от ******** със соченото от ищеца съдържание, в това число и че във връзка с договора потербителят е сключил застрахователен договор със застрахователна премия в размер на 2627,97 лв., която не е включена в посочения в договора ГПР.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да докаже сключването на посочените в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на соченото основание.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи възражения.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е заплатил по нищожния договор за кредит претендираните суми, които надвишават размер на предоставения заем.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно правно основание за получаване на претендираните суми, както и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във 3 връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4