Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 29.08.2024, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 378/2024
Вид
Решение № 89
Подписан
29.08.2024
В сила
12.09.2024
Състав
НИКОЛА ТОДОРОВ ДЕЛИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Средец, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова в присъствието на прокурора М. В. като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20242170100378 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 97, ал. 1 и сл. от Закона за социалните услуги и с правно основание чл. 95, ал. 1 от Закона за социалните услуги .

Производството е образувано въз основа на депозирана молба от Дирекция „Социално подпомагане“ –гр. Бургас, с която се отправя искане да се постанови решение, с което да се настани поставеното под пълно запрещение лице Н. Т. Щ., с ЕГН: **********, за срок от три години, считано от влизане в сила на съдебното решение в социална услуга за резидентна грижа – Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост „Свети Свети Константин и Елена“ –с.Факия, общ.Средец.“.

Твърди се, че лицето е било настанено в ДСГ с. Сладък Кладенец, считано от 21.08.1987г., от 23.04.1996г. е настанен в ДДМУИ с.Кошарица, а от 02.04.2007г. в ДПЛУИ с.Факия. С Решение № 132/14.10.2002 г. на Бургаски окръжен съд Н. Щ. е поставен под пълно запрещение, като към настоящия момент за негов настойник е назначен директора на ДПЛУИ с.Факия.

Последното настаняване на Н. Щ. в ДПЛУИ с.Факия е със съдебно решение № 25/27.07.2021 г. на СрРС. Твърди се, че Н. има родители и по-малък брат, но същите не поддържат връзка с него, както и че Н. Щ. не може да живее самостоятелно и да задоволява своите потребности и да защитава интересите си. Поради тази причина се счита, че ползването на социална услуга за резидентна грижа му предлага и осигурява сигурност и подходяща среда.

Прилага се декларация, подписана от лицето, че желае да ползва услугата, предоставяна от ДПЛУИ с. Факия, като се твърди, че към настоящия момент в 1 останалите подходящи за лицето социални услуги няма свободни места.

Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас в съдебно заседание не се явява, не се представлява, не взема становище.

Явява се настойникът-директор на ДПЛУИ с.Факия, който счита, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Представителят на ТО – Средец при Районна прокуратура – Бургас взема становище за допустимост и основателност на подадената молба.

Лицето, чието настаняване се иска не може да изрази становище по молбата, предвид спецификата на заболяването му.

Доказателствата са писмени и гласни.

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна, следното:

Н. Т. Щ., с ЕГН: ********** е на 40 години, неженен, няма деца.

С Експертно решение на ТЕЛК № 1659/06.11.2003 г., г-н Щ. е с определени 100 % ТНР с чужда помощ, и водеща диагноза „Друга уточнена олигофрения“.

С Решение № 132 от 14.10.2002 г. постановено по гр. д. № 85/2002 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, Н. Т. Щ. е поставен под пълно запрещение.

От представеното Удостоверение изх.№ 36- 00-343/06.10.2020г., издадено от кмета на Община Средец, става ясно, че И. С. И., в качеството на директор на ДПЛУИ „Св.Св.Константин и Елена“, село Факия, е назначен за настойник на Н. Щ..

Със заповед № СУ/Д-А/53- 1/10.05.2021 г. лицето е настанено временно по административен ред в ДПЛУИ с. Факия, където пребивава от 02.04.2007 г. до 10.05.2021 г., поради изтичане на срока за настаняване съгласно съдебно решение № 35/25.04.2018 г. на Районен съд – гр. Средец, влязло в сила на 09.05.2018 г.

Със заповед № СУ/Д-А/217- 1/02.08.2024 г. лицето е настанено временно по административен ред в ДПЛУИ с. Факия, където пребивава от 02.04.2007 г. до 02.08.2024 г., поради изтичане на срока за настаняване съгласно съдебно решение № 25/27.07.2021 г., постановено по гр. д. № 306 по описа на Районен съд – гр. Средец, влязло в сила на 11.08.2021 г.

По делото е приложено становище от настойника И. С. на лицето, с което се поддържа виждането, че лицето към настоящия момент не е в състояние да води самостоятелен живот и само да управлява делата и да защитава интересите си. Поради тази причина намира, че ползването на специализираната институция ДПЛУИ „Св.Св.Константин и Елена“, село Факия, можела да му осигури необходимите безопасност, добро качество на живот, образователни потребности, свързани с възможностите, осигуряване на редовна терапия и 24-часови медицински грижи.

2

По делото е представен Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“, в който подробно е описано здравословното състояние на лицето, семейното му положение, поведението му и основните му потребности.

Видно от представената предварителна оценка Н. Щ. не е в състояние да организира сам бита и ежедневието си, нито да се интегрира в семейна среда, като ДПЛУИ с. Факия може да предложи такива дейности, чрез които потребителят да бъде подкрепян в рамките на услугата.

Родителите на Н. Щ. са декларирали, че нямат възможност да се грижат за сина си в домашна среда.

В тази връзка е подадено заявление за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, като назначеният настойник е изразил становище, че ползването на социална услуга от типа на ДПУИЛ с.Факия, който настойникът представлява може да задоволи нуждите му от социалнокултурен живот, образователни потребности, съобразени с възможностите, осигуряване на редовна терапия, 24 –часови медицински грижи. От разпита на същия в съдебно заседание се установи, че няма по-подходяща социална услуга за лицето в момента.

Представено е заявление от 18.07.2024 г., видно от което Щ. е заявил желание да продължи да ползва услугата, предоставена от ДПЛУИ „Св.Св.Константин и Елена“, село Факия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Искането по чл. 95, ал. 1 от ЗСУ за настаняване на запретеното лице в социално заведение е процесуално допустимо, доколкото е подадено от законово овластен орган, а именно Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Бургас, орган имащ право да иска от съда настаняването в социална услуга, и е предявено пред компетентния съд при съблюдаване на правилата за родова и местна подсъдност, който в случая е Районен съд – Средец, тъй като запретеното лице е с постоянен и настоящ адрес: обл. Бургас, общ. Средец, с.

Факия.

Разгледано по същество, при събраните доказателства в процеса, искането с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗСУ се явява основателно и доказано, като следва да бъде уважено.

Разпоредбите на чл.95 и следващите от Закона за социални услуги регламентират условията и реда за настаняване в специализирани институции и центрове от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в случаите когато липсва подходяща с оглед спецификите на лицата семейна среда, в която те да бъдат адекватно обгрижвани.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че Н. Т. Щ. е лице с трайно увреждане – освидетелстван от ТЕЛК със заболяване – 100 % ТНР с чужда помощ, и водеща диагноза „ Друга уточнена 3 олигофрения“ . Поставен епод пълно запрещение и се нуждае от постоянен контрол и грижи. Напълно в съответствие с тези медицински данни е и непосредственото впечатление на решаващия съдебен състав от проведената среща с лицето, при която се констатира, че той има нужда от грижи, както и спокойна и сигурна среда. Не са налице данни за роднини и близки, при които може да бъде настанено лицето. същото не е в състояние сам да се грижи за себе си. От данните по делото става ясно, че е неработоспособен, не може да полага труд, предвид което не би могъл да осигури самостоятелно битовите си потребности и своето препитание. Не са налице данни за възможност лицето да бъде настанено в друг тип заведение, като например защитено жилище.

Предложената на съда социална институция, в която да бъде настанен Щ., от своя страна осигурява възможността запретеният да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето, ще бъде съблюдавано и съхранено физическото и психическото му здраве, ще се полагат грижи и за развитие на остатъчните му социални навици, които не са безвъзвратно загубени.

Поради това съдът намира, че предложеният ред за настаняване е изцяло в интерес на запретеното лице и следва да бъде предпочетен, което налага уважаване на молбата. По отношение на срока, за който лицето следва да бъде настанено, същият следва да бъде определен за посочения от молителя срок, а именно за три години, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

Водим от гореизложените съображения, и на основание чл. 98, ал. 1 от Закона за социалните услуги, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА лицето Н. Т. Щ., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. Бургас, общ. Средец, с. Факия, в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост „Свети Свети Константин и Елена“ ********** за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на решението в сила.

На основание чл. 98, ал. 1 от Закона за социалните услуги, Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване или протест, пред Окръжен съд – гр.

Бургас, в 7-дневен срок от получаването му.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

4

Съдия при Районен съд – Средец: _______________________ 5