Определение № 1022 от 27.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1022 гр. София, 26.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601281 по описа за 2023 година Производството е по чл.440 ал.2 НПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба на лишения от свобода И. Р. Т., изтърпяващ наказание в ЗООТ-Враца към Затвора - гр.

Враца, срещу определение № 515/03.10.2023 г. по ЧНД № 679/2023 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване(УПО) от изтърпяване на остатъка от 4 месеца и 6 дни от наказанието лишаване от свобода от 10 месеца, наложено му по НОХД № 3866/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.

В същата се навеждат възражения за неправилност на атакувания съдебен акт като се оспорва становището на администрацията на затвора по повод инициираното производство за предсрочното му освобождаване с твърдения за неистинност на изложените в него факти, доколкото администрацията реално не е работила с него, а неучастието му в корекционни програми се оправдава с липсата на организирани такива.

Излагат се твърдения за участие в конкретна спортна проява през м.10.2023г.

– организиран турнир по белот, като жалбоподателят декларира, че е осъзнал вината си и се е поправил, поради което е придобил „право за УПО“ . В заключение моли за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата му.

САС, след като се запозна с доказателствата по делото, атакувания съдебен акт и съобрази доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок срещу съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е 1 неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил всички относими за произнасянето си факти като изводите му по приложението на материалния закон са правилни и обосновани и като такива се споделят изцяло.

Няма спор, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му ефективно наказание от 10 месеца лишаване от свобода, с което е изпълнена първата формална предпоставка по чл.70 ал.1 т.1 НК.

В случая обаче не е налично второто законово условие за УПО - да е дал убедителни доказателства за своето поправяне.

В определението си окръжният съд е изложил изключително подробна аргументация в тази насока, която не е нужно да бъде преповтаряна.

Действително при липсата на регистрирани нарушения на вътрешните правила, следва да се приеме, че лишеният от свобода показва старание за корекция, което обаче не е достатъчно само по себе си да бъде изведен извод за настъпили трайни промени в нагласите и личността му.

Рискът от рецидив е определен в средните стойности, както и рискът от вреди за обществото, като се обуславя от настоящото и предходните извършени от него престъпления по транспорта – по чл.343б ал.1 и 2 НК и по чл.343 в ал.2 НК, за които е бил санкциониран.

За периода на престоя си в ЗООТ Враца не е участвал в провеждането на мероприятия и не е включван в корекционни програми, поради липса на инициативност и заявено желание от негова страна, въпреки че графикът за провежданите такива е поставен на общодостъпно място. Липсата на професионална квалификация и образователен ценз значително затрудняват трудовото му ангажиране.

За изтеклия период на наблюдение не се констатират настъпили конструктивни промени в цялостното му поведение. Поема формална отговорност за извършеното правонарушение, без да набелязва ясни стъпки за водене на законосъобразен начин на живот след излизането му на свобода.

Проявява склонност към пренебрегване на отрицателните последици от предприетите действия и все още среща затруднения при формирането на алтернативни и законосъобразни решения, като предстои да премине през индивидуален модел „Подготовка живот на свобода“, задължителен за всички лишени от свобода с остатък от 3 месеца от наказанието.

В контекста на гореизложеното като неоснователни се преценяват критиките на Т. към постановения съдебен акт, предмет на настоящата въззивна проверка, базиран изцяло на обективни данни и писмената документация от затворническото му досие, от които не може да бъде направен категоричен извод за постигнат убедителен прогрес в поправянето и превъзпитаването на осъдения, независимо от размера на оставащото за 2 изтърпяване наказание лишаване от свобода.

Водим от горното САС споделя изцяло становището на ОС-Враца, че изискванията на чл.70 ал.1 НК не са изпълнени в цялост за прилагане института на УПО, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 515 от 03.10.2023 г. по ЧНД № 679/2022 г. по описа на ОС-Враца, с което е оставена без уважение молбата на л.св. И. Р. Т. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му по нохд № 386/2023г. по описа на РС Монтана наказание от 10 месеца лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3