Решение № 3213 от 12.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3213 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100514567 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 398562/04.12.2025 г. на ответниците М. П. К. и А. П. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. Г., срещу решение № 20046/06.11.2025 г., постановено по гр. дело № 62325/2024 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която М. П. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 по иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ сумата от 758,83 лв. – главница равняваща се на 1/2 от стойността на цена на доставена и ползвана топлинна енергия за имот – магазин на партерен етаж, находящ се в гр.

София, общ. Оборище, ул. ****, с аб. № 341146 и номер на инсталация 4000004842 за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2024 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която А. П. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 по иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ сумата от 758,83 лв. – главница равняваща се на 1/2 от стойността на цена на доставена и ползвана топлинна енергия за имот – магазин на партерен етаж, находящ се в гр. София, общ. Оборище, ул. ****, с аб. № 341146 и номер на инсталация 4000004842 за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2024 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради липсата на произнасяне по направените с отговора на исковата молба възражения. Въззивниците се позовават на чл. 61 от Общите условия на 1

„Топлофикация София“ ЕАД, действащи в рамките на процесния период, според който при промяна на собствеността или на вещно право на ползване новият и предишният собственик са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партидата по образец, а ако предишният собственик не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на името на новия собственик. В тази връзка се посочва, че по делото не е доказано да е закрита партидата на името на ползвателя на имота и кога е открита такава на тяхно име в качеството им на наследници на собственика, поради което оспорват да са били потребители на топлинна енергия в периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г. по отношение на процесния имот, респ. за тях да е възникнало задължението за заплащане на стойността на доставената до него такава.

Оспорват действието на решението на ОС на ЕС от 25.09.2001 г. за избор на фирма за дялово разпределение, тъй като в представения списък процесният магазин е бил задраскан и не е посочен неговият собственик, а отделно от това срокът на сключения договор с „Далсия“ ООД е изтекъл без да има доказателства за продължаването му. Твърдят, че процесните фактури са издавани на името на „Промаркет“ ООД, който е бил действителен ползвател на имота и титуляр на партидата. Оспорват да е доказан начинът на изчисляване на процесните задължения, както и на какво основание са начислявани същите. По изложение съображения се отправя искане първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените срещу тях искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страната - „Топлофикация София“ ЕАД, с който я оспорва, отправяйки искане да се остави без уважение и първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Далсия“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

2

Първоинстанционното решение е валидно в обжалваната част, тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на съдебния акт.

По допустимостта на същото настоящият съдебен състав намира следното:

Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация на иска, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд такава и съответно следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – решение № 124/24.03.2011 г. гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и др.

В случая първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на спорното право, като е посочил чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и е приел, че е сезиран с иск, основан на договорно правоотношение, вместо вярната такава по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. При преценка допустимостта на обжалваното решение правнорелевантно е обаче обстоятелството дали първоинстанционният съд е разгледал заявените от ищеца фактически твърдения или не.

При извършване на преценка за посоченото по-горе въззивният съда приема, че с обжалваното решение съдът е разгледал различни от заявените в исковата молба фактически обстоятелства. Видно е, че в подадената искова молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 62325/2024 г. по описа на СРС, 63 състав, ищецът е посочил, че с претендираните суми ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на дружеството, като същият изрично е заявил, че между него и наследодателя им В.Н. К. не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот, като същевременно ответниците са ползвали топлинна енергия и незаплащайки цената й, са се обогатили неоснователно за сметка на дружеството.

Първоинстанционният съд както в изготвения по реда на чл. 146 ГПК доклад на делото, така и в постановеното съдебно решение, е основал изводите си на това, че ищецът претендира исковата сума от ответниците в качеството им на потребители на топлинна енергия на основание възникнало между страните облигационно правоотношение (доколкото са наследници на покойната В.Н. К.), регулирано от надлежно оповестени общи условия. С доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищеца е разпределено да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните, 3 регулирано от посочените общи условия в т. ч. качеството им на собственици на процесния имот или ползватели на топлинна енергия и реалното доставяне на такава за топлоснабдения имот – магазин на партерен етаж, находящ се в гр. София, общ. Оборище, ул. ****, за която се дължи посочената в исковата молба сума. В тежест на ответниците е възложено установяване на положителния факт на погасяване на дълга.

Нещо повече, при извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба и съобразявайки постановките на т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, както и на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, с разпореждане от 21.01.2026 г. въззивният съд е констатирал, че същата е нередовна, поради което на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да уточни основанието на исковата си претенция, а именно: дали същата се основава на договорно основание, твърдейки наличието на договорно правоотношение с предмет: продажба на топлинна енергия за стопански и/или битови нужди или на извъндоговорно такова, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения за настъпило обогатяване на ответниците без основание. В изпълнение на дадените указания с молба с вх. № 11701/29.01.2026 г. ищецът е потвърдил изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства, очертаващи основанието за ангажиране на отговорността на ответниците, посочвайки, че процесните суми се претендират на основание неоснователно обогатяване, доколкото ответниците не са изпълнили задължението си за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на претенцията като такава по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ не съответства на изложеното в исковата молба и последващото уточнение към нея от 29.01.2026 г. Заявените и поддържани от ищеца конкретни факти и обстоятелства сочат категорично на предявен иск за неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищеца с правна квалификация на претенцията чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала – наличие на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди и е разгледал искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, каквито не са били предявени от ищеца.

Същевременно, съдът не е изследвал релевантните за спорното право обстоятелства – дали е налице обогатяване на ответниците без основание за сметка на ищеца посредством спестяване на разходи за доставената и ползвана от тях топлинна енергия за процесния имот и съответно дали се е породило задължение за заплащане равностойността на онова, с което са се обогатили, до размера на обедняването, както и на лихва за забава върху нея (обвързана с изпращане и получаване на покана за плащане от длъжниците).

Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение относно претендираната от ищеца главница първоинстанционният съд се е произнесъл на непредявено от него основание, излязъл е от спорния предмет и е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, следва да се приеме, че решението е процесуално недопустимо по 4 смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК в посочените части. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – решение № 364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.