Решение № 143 от 23.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Любомир Игнатов при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100604990 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 07.09.2021 г. СРС, НО, 19 състав по НЧХД № 19512 от 2019 година е признал подсъдимите П. ИЛ. К., Б. Х. ХЮС., ВЛ. ВЛ. СТ., С. К. Й., С. Т. С. за невиновни в това, че на 02.11.2018 г. в гр. София, бул. „****, сградата на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) като членове на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация в съучастие като съизвършители са разгласили позорни обстоятелства за частния тъжител Т. Д. П., в подписано и от него Решение по дело № 107/2018 г. по описа на КЗД, изразяващо се в следното: „... ответната страна е представила писмени доказателства в посока на това, че жалбоподателят чрез обиди и заплахи е упражнявал тормоз спрямо тях“, пред ответниците по същото дело И.Е.Ц. - кмет на СО, район „Искър“ и Р.Ф.И. - главен юрисконсулт в СО, район „Искър“, поради което и на основание чл. 304 НПК ги е оправдал по така повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. е ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 НПК частния тъжител Т. Д. П. е осъден да заплати на Б. Х. ХЮС. и В.В. С. - Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 300 /триста лева/, както и да заплати на подсъдимата С. Т. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин лева/.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител, който в законния срок, е депозирал въззивна жалба, с която се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова осъдителна присъда. С жалбата се излагат твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че несъответствието на датата на извършване на деянието, посочена в частната тъжба и тази, която е била установена в хода на съдебното следствие се дължи на техническа грешка. Критикува се изводът на първата инстанция, за обективна несъставомерност на инкриминираните изрази. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимите лица да 1 бъдат признати за виновни за престъплението, за което са предадени на съд.

В разпоредително заседание проведено на 11.01.2022 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В откритото заседание пред втората инстанция частният тъжител поддържа въззивната жалба. Заявява, че действително е налице техническа грешка в датата, посочена в частната тъжба като такава на извършване на деянието, която обаче е можело да бъде коригирана от съда, доколкото номерът на преписката, по която е било постановено инкриминираното решение, е коректно отразен. На следващо място излага съображения за обективна и субективна съставомерност на деянието, доколкото инкриминираните изрази са извън предмета на делото и не е посочено на какви доказателства се базира становището на подсъдимите. Отбелязва, че подсъдимите лица като членове на КЗД имат негативно лично отношение към него. Счита, че първият съд е следвало да установи, че в конкретния случай липсват доказателства за отправени заплахи. Апелира към въззивната инстанция за проява на смелост, като насочва към изявления на публично известни юристи, отправили критики към независимостта на представителите на съдебната система. Отправя искане за аргументиране на твърденията за тормоз, наведени в инкриминираното решение на КЗД.

Защитникът на подсъдимите К., Х. и С. – адв. Б., оспорва депозираната жалба. Сочи, че инкриминираните изрази не осъществяват състав на престъплението клевета, доколкото се касае за мнение и извод, правилността на които не подлежат на проверка със средствата и методите на наказателния процес. Отправя искане за отхвърляне на жалбата на частния тъжител като неоснователна.

Защитникът на подс. С. – адв. Н., сочи, че се касае за абсурдно обвинение. Приема, че КЗД е особена юрисдикция, която взема решенията си на база събраните пред състава на комисията доказателства и отразеното в решението не може да дава повод за обвинение в клевета.

Подсъдимите лица П. ИЛ. К., Б. Х. ХЮС., ВЛ. ВЛ. СТ., С. К. Й., С. Т. С. не взимат участие в с.з. пред въззивната инстанция, след редовна процедура по уведомяването им за него.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложеното във въззивната жалбата и допълнението към нея, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Въз основа на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че подсъдимите П. ИЛ. К., Б. Х.

ХЮС., ВЛ. ВЛ. СТ., С. К. Й., С. Т. С. не са извършили престъплението, за което са обвинени.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие, в хода на 2 което е приобщил чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК събраните писмени доказателства.

Пред настоящата съдебна инстанция беше приобщено като писмено доказателство по искане на частния тъжител отговор на искова молба от Сабрие Сапунсжиева по гр. д. № 48135/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав и Решение по същото дело от 23.09.2021 г.

Въззивната инстанция счита, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка. Първостепенният съд е кредитирал изцяло всички събрани по делото доказателства, включително и писмените такива, като въз основа на тях е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на така установената от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, които да доведат до промяната й по същество, а от друга такива не се установиха и от собствения анализ на доказателствените източници. Поради това настоящата инстанция напълно възприема приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал, а именно:

Подсъдимият П. ИЛ. К. е роден на **** г. в гр. Видин, български гражданин, с висше образование, работи като член на Комисията за защита от дискриминация, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****. Същият е неосъждан.

Подсъдимият Б. Х. ХЮС. е роден на **** г. в с. Хърсово, обл. Шумен, български гражданин, с висше образование, работи като член на Комисията по дискриминация, ЕГН **********, с адрес в с. Църквица, обл. ****. Същият е неосъждан.

Подсъдимата В.В. С.- Д. е родена на **** г. в гр. Дупница, българска гражданка, с висше образование, работи като член на Комисията за защита от дискриминация, ЕГН **********, с адрес в гр. Дупница, ул. ****. Същата е неосъждана.

Подсъдимата С. К. Й. е родена на **** г. в гр. София, българска гражданка, с висше образование, работи като член на Комисията за защита от дискриминация, ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. ****. Същата е неосъждана.

Подсъдимата С. Т. С. е родена на **** г. в гр. Якоруда, българска гражданка, с висше образование, работи като член на Комисията за защита от дискриминация, ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. ****. Същата е неосъждана.

В Комисията за защита от дискриминация постъпила жалба с вх. №44-002621/11.09.2017 г. и допълнение към нея вх.№44-00-941/28.03.2017 г. и с вх.№44-001008/16.03.2018 г., подадени от Т. Д. П. срещу И.Ц., кмет на Столична община - район Искър и Р.Ф.И., началник отдел „Правно обслужване и жилищна политика“ към Столична община - район Искър, с изложени оплаквания за тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „убеждения“. Според жалбата е извършена дискриминация чрез налагането на дискриминационни запори и възбрани, заради 100 лв. възнаграждение за юрист, докато е бил извън страната, което е използвано, за да му се наложат обезпечителните мерки. Жалбоподателят твърди, че е дискриминиран по убеждения заради активната си гражданска позиция, с която кметът на район Искър е бил запознат и с подаването на молби и водене на дела за разкриване на истината. Били му запорирани апартамент, лека кола, ниви и банкова сметка.

С разпореждане №281/20.04.2018 г. на председателя на КЗД по жалбата е образувана преписка с №107/2018 г. по описа на КЗД за производство по глава IV от ЗЗДиск. и е разпределена за разглеждане от петчленен състав, като са били определени следните членове: Б.Х., О.К., В. С., З.Д.. На същите е възложено да определят председател и 3 докладчик по преписката. Определената за докладчик З.Д. си направила самоотвод на 25.04.2018 г. Съставът определен с разпореждане №281/20.04.2018 г. на председателя на КЗД за разглеждане на преписка е №107/2018 г. по описа на КЗД на свое заседание е определил за председател на състава П.К., за докладчик Б.Х. и за подпомагащ експерт е била предложена П.Х.. Разпоредено е от председателя на КЗД на П.Х. да извършва необходимите действия, свързани е проучване на преписката.

Бил е изготвен доклад от Б.Х. по преписката като са били конституирани като страни по нея: жалбоподател Т. Д. П. и ответници: И.Ц. - кмет на Столична община и Р.Ф.И.. Било е предложено още да бъде насрочено заседание по преписката.

Със Заповед №12-11-2175/12.09.2018 г. на председателя на КЗД е наредено С.С. да замести О.К. като член на петчленния заседателен състав в заседанието на 12.09.2018 г. от 10:00 ч. Изпратени са били призовки до страните за датата на заседанието, а именно 12.09.2018г. от 10:00 часа.

Подсъдимите П. ИЛ. К., Б. Х. ХЮС., ВЛ. ВЛ. СТ., С. К. Й. и С. Т. С. като членове на петчленния състав на Комисията за защита от дискриминация, участвали в проведеното на 12.09.2018 г. заседание по преписка №107 по описа на КЗД, по което е бил даден ход и преписката е била обявена за решаване. Подсъдимите лица като членове на петчленния състав на Комисията за защита от дискриминация постановили и подписали Решение № 429 от 01.11.2018 г. по преписка № 107/2018 г. В решението членовете на петчленния състав на Комисията за защита от дискриминация установили, че И.Ц., в качеството му на кмет на район Искър и Р.Ф.И. - Началник отдел „Правно обслужване и жилищна политика“ към Столична община - район Искър не са извършили пряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „убеждения“ спрямо Т. Д. П.. Прието е, че жалбоподателят не е третиран по-неблагоприятно на основание някой от признаците, посочени в разпоредбата на чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр., отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В мотивите на решението, л. 5, абзац предпоследен било посочено, че: