Акт № 74 от 09.04.2020, съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Малко

Търново, 02.04.2020год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Малкотърновският районен съд, II – ри граждански състав на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав

Съдия: Пламен Дойков при секретаря Мара Димова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 125 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

Делото е образувано по исковата молба на Б.А.Д., ЕГН **********,*** чрез адв. М.П.,***.

Ищецът сочи, че е служител на МВР от 18.09.1996г. , като в началото на 2012г. е назначен на длъжност при РД „Гранична полиция” гр. Елхово, ГКПП Малко Търново при ГПУ Малко Търново. Посочената структура е част от ГД „Гранична полиция” МВР гр. София. На 06.04.2015г. бил преназначен на длъжност „полицейски инспектор V степен, началник смяна” на ГКПП Малко Търново при ГПУ Малко Търново, РДГП Елхово. Със Заповед № 8121К- 6936/ 14.03.2016г. на Министъра на вътрешните работи, служебното правоотношение на Д. било прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР , считано от 18.03.2019г. Заповедта за наложеното дисциплинарно уволнение била обжалвана от Д., като няма данни за постановения съдебен акт от воденото производство. Ищецът сочи, че като служител на ГКПП Малко Търново е полагал труд по график всеки месец, като всяка смяна е била 12- часова. След полагането на една дневна, една нощна , следвала почивка от два дни. Смените били за времето от 08.00часа до 20.00часа – дневната, а нощната – от 20.00часа до 08.00часа. Направен е аналзи на уредбата на работното време по ЗМВР, Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. , Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г., Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. издадени от Министъра на вътрешните работи. Сочи се, че единствено в първата наредба е бил предвиден коефициент, с който следвало да се преизчислява полагания през нощта труд, а в останалите нямало предвиден подобен ред. Липсата на такава законова уредба според ищецът представлявала празнота, която следвало да бъде запълнена с общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

При прилагането на там посочения ред следвало седем часа нощен труд да се приравнят на осем часа, което водело до постигане на коефициент 1.143, с който следвало да се преизчисли положения от Д. нощен труд. За периода 01.04.2016г. до 31.03.2018г. ищецът бил положил общо 504часа труд, половината от които през нощта. Претендира се, че нощният труд за времето от 22.00 до 06.00часа бил в размер на 168часа, които след преизчисление с коефициент 1.143 водело до извънреден труд от 192часа. Размерът на дължимата сума, която се полагала на Д. за този труд била в размер на 1599.36лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд над редовното му работно време за процесния период. Претендира се мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 80.00лева, считано от 01.08.2016г. до 09.08.2019г.

Отделно от това се сочи, че ответникът не е изпълнил и задължението си по чл. 181, ал.

2 от ЗМВР да изплати дължимата на ищеца сума за облекло. Сочи се, че съгласно Наредба № 8121з- 1010/ 24.08.2015г. Д. е следвало да изпълнява служебните си задължения в униформено облекло. Твърди се, че съгласно Наредба № 8121з- 1175/29.09.2015г. на МВР, при прекратяване на служебното правоотношение се изплащала стойността на униформенито облекло за текущата година. За последните години сумата на това облекло била определена в размер на 400.00лева. На всеки служител, който изпълнява задълженията си в униформа, се издавала вещева книжка, в която се описвало предостаявеното вещево доволство. Д. не бил получил облекло за 2016г. и 2017г. , а при прекратяване на служебното правоотношение е изплатена пропорционалната сума за 2019г. Претендира се за осъждане на ответника за сумата от 800.00лева за неусвоен вещеви лимит за двете години – 2016г. и 2017г. , в общ размер на 800.00лева, ведно с мораторна лихва в размер на 50.00лева, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение – 18.03.2019г. до датата на завеждане на исковата молба.

Последната предявена претенция се основава на следните обстоятелства. Ищецът сочи, че е преминал курса за работа с уред за откриване на наркотични и взривни вещества „Saber 4000”, който бил проведен в Националния център за радиобиология и радиационна защита гр. София.

За работа с посочения уред му бил издаден сертификат за работа за периода 2013г. до края на 2017г. с посочения уред с йонизиращо лъчение. Съгласно Наредбата за специфичните условия на труд на служителите, работещи с източници на йонизиращо лъчение се полага платен годишен отпуск в размер на 18дни, както и преглед веднъж в годината в НЦРРЗ гр. София. Със заповед на ГДГП гр. София се определяли служителите, които имат право да работят с посочения уред. Отделно от това се изплащало и допълнително възнаграждение за работа с уреда – по 3.40лева на смяна. С уреда били работили няколко служители на ГКПП Малко Търново, а Д. като началник смяна е изготвял и справки за работата на тези служители. Д. сочи, че само за една от годините му е бил разрешен полагаемия годишен отпуск в размер на 18дни, като за останалите години, през които е работел с уреда, такъв отпуск не му е бил определян. Съответно при прекратяване на правоотношението не са му били изплатени обезщетения за неползван отпуск по този ред. Претендира се за осъждане на ответника за сумата от 5260.30лева за периода 2013г. до 2017г. , ведно с мораторната лихва в размер на 250.00лева за периода 18.03.2019г. до датата на предявяване на исковата молба. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. П., която поддържа исковата молба. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1294.27лева за положен извънреден труд над редовното му работно време на отчетен период-тримесечие, за периода 01.04.2016г. до 31.03.2018г. в размер на 153.30часа, мораторна лихва в размер на 307.35лева, както и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.09.2019г.; за сумата от 710.75лева за неусвоен лимит за вещево доволствие за периода 2016г. – 2017г., ведно с мораторн алихва от 18.03.2019г. до датата на завеждане на иска в размер на 33.37лева; за сумата от 3598.02лева , представляваща стойност на неизплатено обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за периода 2013г. до 2017г. в размер на 54дни , ведно със сумата от 168.91лева мораторна лихва за времето от 18.03.2019г. до 02.09.2019г.

Ответникът

ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка Табакова. Исковата молба се оспорва като неоснователна по същество и по размер. Предявеният иск за извънреден труд за периода преди 02.09.2016г. и иска за обезщетение за неизползван допълнителен отпуск преди 02.09.2014г. счита за недопустими, поради изтекла давност. Процесуалният представител на ответника счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд по реда на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалата Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Взема се становище, че не са налице предпоставките за прилагане на посочената норма. Отделно от това, неоснователността се дължала и на това, че при прилагане на посочения коефициент би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не такова за извънреден труд, каквото се претендира , понеже смените на ищеца не са надвишавали законоустановените 12 часа. Неоснователен бил и искът за обезщетение за неусвоен лимит за вещево доволство за 2016г. и 2017г. Твърди се, че на Д. е изплатена сумата от 133.32лева, която е изчислена към 18.03.2019г. , която сума според Наредба № 8121з- 1175/ 29.09.2015г. е удовлетворила дължимото за текущата и предходната на прекратяване на служебното правоотношение. За 2016г. и 2017г. на Д. било дадено униформено облекло на стойност 89.25лева, като не можело да се вмени в тежест на отвеника, че служителят не е усвоил напълно отпуснатия му лимит. По иска за неизползван допълнителен отпуск за специфични условия на труд. Твърди се, че съгласно чл. 234, ал. 1 от ЗМВР не се дължи обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение за претендирания отпуск. Посочени са две заповеди на директора на ГДГП, в които е посочено, че ищецът ще извършва дейности с източници на йонизиращи лъчения за ГКПП Малко Търново. Заповедите са отменени с такава, издадена през 2016г. , като Д. не фигурирал в списъка на служителите. С отделна заповед през 2016г. Д. е посочен като служител, който следва да замества отговорника по радиационна защита и уведомяване на АЯР при инциденти и аварии, като задълженията му не включвали дейности по работа с източници с йонизращи лъчения. За процесния период Д. е бил ангажиран с тази дейност само за периода 24.04.2014г. до 31.03.2016г. , като за 2014г. му е определен допълнителен платен годишен отпуск в размер на 18дни , които Д. е използвал. Сочи се, че за 2015г. не са издавани заповеди за ползване на допълнителен платен годишен отпуск за периода до 31.03.2016г., а за периода след това и до 15.05.2018г., когато ищецът е бил отстранен от длъжност и до уволнението му на 18.03.2019г., Д. не е полагал такъв труд и не му се следва такъв отпуск. Въз основа на това се счита, че и този иска е неоснователен и следва да се отхвърли. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника не се явява , като с изрична молба отговора се поддържа. Направен е анализ на нормативната уредба, цитирана е съдебна практика, представени са писмени доказателства.

Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.

3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР, чл. 181, aл. 2 от ЗМВР и чл. 190, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото са представени следните писмени доказателства: копие на удостоверение за класиране и пенсия на Б.Д.; удостоверение издадено от поделение 56510 МВР М. Търново; удостоверение от ВВОВУ „Васил Левски” гр. В.

Търново; фишове за работна заплата на ищеца – 3бр.; справка за заеманти длъжности от ищеца; заповед УРИ № 3282з- 1252/ 18.04.2019г. за изплащане на обезщетения по чл. 234, ал. 8 от ЗМВР; акт за сдаване на длъжност; заповед № 2957/ 24.04.2014г. на ГДГП относно определяне на служители за извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения; заповед № 3282з- 684/ 20.05.2015г. на ГДГП относно определяне на служители за извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения; заповед № 3282з- 552/16.02.2018г. на ГДГП за отмяна на заповед за определяне на служители за работа с техническо оборудване с вградени източници на йонизиращи лъчения; заповед № 3282з- 985/ 31.03.2016г. на ГДГП за определяне на служители за работа с техническо оборудване с вградени източници на йонизиращи лъчения; заповед № 2953/ 24.04.2014г. на ГДГП за определяне на служител за „Отговорник по радиационна защита” и „отговорник за уведомяване на АЯР при инциденти и аварии”; заповед № 3282з- 1228/ 25.04.2016г. на ГДГП за изменение на заповед № 2957/ 24.04.2014г. на ГДГП; заповед № 6101/ 02.09.2014г. на ГДГП за определяне на държавни служители от РД „Гранична полиция” – Елхово при ГДГП с право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето за 2014г.; Наредба за условията и реда за осигуряване на държавните служители в МВР на работно и униформено облекло, друго вещево имущестрво, снаряжение , и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители; заповед № 8121з- 1023/ 16.09.2016г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на размерите на лимитите за униформено облекло , на паричната сума за облекло на държавните служители неносещи униформа и на вещевото имущество по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР за 2016г. ; заповед № 8121з- 131/ 24.01.2017г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на размерите на лимитите за униформено облекло , на паричната сума за облекло на държавните служители неносещи униформа и на вещевото имущество по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР за 2017г.; заповед № 8121з- 632/ 13.06.2018г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на размерите на лимитите за униформено облекло , на паричната сума за облекло на държавните служители неносещи униформа и на вещевото имущество по чл. 234, ал.

Разпечатката съдържа 20 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62d8ef15-1378-44df-bb62-fd93dc63c6e0