Решение № 10233 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10233 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110144482 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ***********, ЕИК *********, против С. И. П., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в ***********, с аб. № 189247. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 165, 03 лева - главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., сумата от 304,46 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 17.10.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 13,84 лв.главница за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г. и 5, 73 лв.- лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. 17.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 24.10.2024 г. до изплащане на вземането.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 63395/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. С разпореждане от 10.06.2025г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение № 34586/01.11.2024г. по ч.гр.д.№ 63395/24 г. на СРС, 154 състав, редовно връчено на длъжника.В законоустановения срок ответникът е депозирал възражения по реда на чл. 414 ГПК, поради което съдът е дал указания до заявителя, че може да предяви иск относно вземането предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *********** на потребители в гр. София, приети с 1

Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „*******“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от *******, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че С. И. П., ЕГН **********, дължи на *********** сумата в размер на сумата от 1 165, 03 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., сумата от 304,46 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 17.10.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 13,84 лв.- главница за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г. и 5, 73 лв.- лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. - 17.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 24.10.2024 г. до изплащане на вземането.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Със същия заявява, че е платил сумата в размер на 13, 84 лв., за което представя платежно нареждане. Оспорва дължимостта на претендираните суми. Оспорва дължимостта на сумите по приложеното съобщение към фактура. Смята, че не дължи сумата, тъй като включва период на дължимост извън процесния, претендиран по делото.

Заявява, че не дължи тази сума на ищеца за периода от 01.05.2021 г.- 30.04.2022 г. Оспорва дължимостта и на сумата в размер на 205,00 лв. за отопление с твърдението, че в имота няма радиатори, парното е спряно и са премахнати радиаторите още от 2002 г. Позовава се на влязло в сила съдебно решение № 1037/10.02.2025 г. на Петчленен състав на ВАС, II колегия, по адм. дело № 85/2024 г. Счита, че сумите, изчислени за сградна инсталация по отменената формула – методика за изчислението й, се явяват незаконосъобразно начислени и недължими и ги оспорва на това основание. Моли съда да отхвърли исковата молба и да издаде решение, с което ответникът не дължи на ищеца претендираните суми. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар по делото пред СРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сградаетажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази сграда.

От общите данни в заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 94-100), което съдът намира за обективно и компетентно, се установява, че сградата, в която се намира жилището, е присъединена към абонатна станция, и следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е открита партида с абонатен № 189247.

Не е спорно между страните, че процесният имот е собственост на ответника.

Предвид това и в светлината на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ответникът се явява единственото задължено лице за доставените в имота топлофикационни услуги.

Съгласно чл. 150 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 съдържанието на облигационното отношение между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от 2 клиентите/потребителите.

За процесните искови периоди приложими са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).

Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (л. 94-100) се установява, че стойността на потребената топлинна енергия през исковия период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. възлиза на 1127,18 лв. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза (л. 88-100) се установява, че част от главницата за топлинна енергия за периода в размер на 73,02 лв. е заплатена. Тази сума е приспадната за най-ранните месеци от периода – май 2022, юни 2022 и частично за юли 2022 г.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не дължи тези разходи, тъй като нямал радиатори в жилището и поради отмяната на методиката за изчисление на компонента за сградна инсталация. По отношение на разпределената топлинна енергия за сградна инсталация съдът също намира, че тя е коректно изчислена по формулата, съдържаща се в т.

6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяване. Въпреки че тази разпоредба е отменена с Решение № 7276 на ВАС от 3.07.2023 г., Oбн., ДВ, бр. 16 от 25.02.2025 г., в сила от 25.02.2025 г., то правните последици на отмяната съгласно чл. 195 АПК настъпват занапред след обнародването, т.е. в случая от 25.02.2025 г. Действието на отменената разпоредба не отпада с обратна сила, поради което тя продължава да регулира съответните отношения, осъществили се преди отмяната (Тълкувателно решение № 2/2014 от 19 ноември 2014 г. по т. д. 2/2014 г.). В настоящия случай се касае за извършено изчисление с изравнителни сметки в период, в който период методиката за изчисляване на разпределена топлинна енергия за сградна инсталация по т. 6.1.1. от Приложението към Наредбата за топлоснабдяване е била действаща, поради което и изчисленията са били коректни и законосъобразни. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно практиката на СЕС по дело C-760/23, допустимо е разходите за сградна инсталация да се разпределят пропорционално на отопляемия обем, при спазване на изискванията за прозрачност и точност. Неточност в методиката не води до отхвърляне на иска, а при необходимост – до преизчисляване чрез експертиза или по реда на чл. 162 ГПК.

Предвид изложеното и вземайки предвид заключението на СТЕ, че начисленията са само за битова гореща вода и за сградна инсталация, съдът следва да извърши служебно изчисления по реда на чл. 162 ГПК. Ето защо искът за главница за топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 1054,16 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1165,03 лв. и за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г.

На следващо място, съгласно чл. 36, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 2 от Общите условия задължението за предоставената услуга дялово разпределение се заплаща на продавача на топлинна енергия, тоест на *********. От счетоводните документи по делото се установява, че цената на извършената услуга по дялово разпределение през исковия период от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г. възлиза на претендираната сума от 13,84 лв. Следователно искът за цена на услугата дялово разпределение е изцяло основателен.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите следва да заплащат задълженията за потребена енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

С оглед забавата за заплащането на двете главници, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца се следват обезщетения в размер на законната лихва. Изчислени по реда на чл. 162 ГПК (при съобразяване на заключението на ССчЕ, но и на реално дължимите главници), 3 тези обезщетения възлизат на 145,16 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 17.10.2024 г. върху главницата за топлинна енергия и 3,00 лв. за периода от 15.11.2022 г. до 17.10.2024 г. върху главницата за дялово разпределение. От тези лихви, на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД, следва да се извади платената в хода на производството сума в размер на 13,84 лв. при връчване на първоначалния вариант на заповедта за изпълнение. Следователно искът по 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 134,32 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 304,46 лв., а искът за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение – да се отхвърли в цялост.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 615,23 евро, от които 15,23 евро държавна такса, 250 евро депозит за СТЕ, 250 евро депозит за ССчЕ и 100 евро юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК според нормативната уредба към датата на приключване на съдебното дирене – 29.04.2026 г. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 80,74 % или 496,76 евро.