Решение № 410 от 05.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601438 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест, подаден от прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП), срещу присъда от 21.11.2022г., постановена по НОХД №785/2021г. по описа на СРС, НО, 106 състав, с която съдът е признал подсъдимия А. А. М. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

С присъдата на основание чл.301, т.11 от НПК веществените доказателства – товарен автомобил и връзка с три броя ключове, приобщени с протокол за доброволно предаване от 31.03.2020 г. са върнати на подсъдимия М..

С присъдата на основание чл.301, т.11 от НПК веществени доказателства - 21 броя чували, иззети с протокол за претърсване и изземване от 31.03.2020г. са оставени по делото, тъй като не е установено на кого принадлежат.

С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото са оставени за сметка на държавата.

В така депозирания протест се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Сочи се, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е 1 установено, че подс. М. е осъществил престъплението, с посочената в обвинителния акт правна квалификация. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

След запознаване с мотивите към присъдата, по делото е постъпило и допълнение към протеста, в който подробно са изложени съображенията в подкрепа на искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Прокурорът счита, че изводът на съда, че акцизните стоки следва да са поставени в потребителски опаковки, за да е налице основание за ангажиране на наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК е неправилен, като в този смисъл е посочено Решение №122 от 02.07.2019г. на ВКС по НД № 521/2019г, ІІІ НО. Прокурорът твърди, че принципното положение според ЗАДС е, че при производство на тютюневи изделия същите следва да се поставят в потребителска опаковка, която да се облепи с бандерол, но това изискване не е обвързано с НК. Промените в чл. 234, ал.1 от НК и добавянето на нова ал.2 не променят смисъла и целта на закона. Прокурорът изразява и несъгласие с тезата на съда относно посочването на Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, който не е нормативен акт, за да може да обоснове правни изводи относно състав на престъпление по чл.234 от НК. Съществен аргумент в подкрепа на възраженията си, прокурорът намира в дефиницията на „потребителска опаковка“, в която не се посочва максимум теглото, размера или количеството акцизни стоки, именно, поради което дори да се приеме, че посочената в §1,т.19 от ДР на ЗТТСТИ дефиниция е относима към преценката за съставомерността на деянието, позоваването на съдебния състав на предвидения в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия при МФ максимум на теглото на тютюн в една потребителска опаковка, е неправилно. Прокурорът намира, че въвеждането от законодателя на нова ал.2 на чл.234 от НК не цели стесняване обхвата на приложението на ал.1 на същата разпоредба за сметка на разширяване на този на ал.2. В протеста не се прави искане за събиране на доказателства.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го оттегля. Посочва, че правните съображения на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Излагат се съображения, че не е било изпълнено съдържанието на бланкетната норма на престъпния състав – държаните от подсъдимия тютюневи изделия да имат бандерол, доколкото същите не са били поставени в потребителка опаковка, а разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗАДС предписва задължение бандеролът да се поставя именно върху такава опаковка. Представителят на държавното обвинение подкрепя становището на районния съд, че инкриминирането на поведението на подсъдимия в настоящия случай по ал. 1 на чл. 234 от НК е несъставомерно. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и обоснована.

2

Процесуалният представител на подсъдимия оспорва протеста, като намира присъдата за правилна и законосъобразна. Твърди, че аргументите на СРС за постановяване на оправдателна присъда, поради обективна несъставомерност на извършеното от подс. М. деяние, са правилни и съобразени с практиката на ВКС. В подкрепа на тезата си, излага съображения, че годен предмет на престъпление по чл.

234, ал. 1 от НК е акцизна стока без бандерол, поставена единствено върху потребителска опаковка, докато в настоящия случай инкриминираният тютюн, като вид акцизна стока, е бил поставен в чували с тегло около 10 кг всеки, което не съответства на нормативно определеното съдържание на понятието „потребителска опаковка“, залегнало в ДР на ЗТТИ, нито на посочените в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия при МФ на Р. България параметри за грамаж на разпространяваните на пазара потребителски опаковки. Иска от въззивната съдебна инстанция да постанови решение, с което да потвърди изцяло оправдателната присъда на първата инстанция.

Подсъдимият М. поддържа казаното от защитника му.

В правото си на последна дума подс. М. заявява, че има физически и психически отклонения, и неумишлено е извършил деянието. Моли съда да потвърди оправдателната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство обяснения на подсъдимия А. М., показанията на свидетелите А.С., С.С., П.И.П., П.В.А., С.К.Д. като се е позовал и на приобщените от досъдебното производство писмени доказателствени материали – заключения на изготвените физикохимична и оценителна експертизи, заповед за задържане на лице, протокол за доброволно предаване от 31.03.2020 г., констативен протокол от 31.03.2020 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 31.03.2020 г., протокол за претърсване и изземване от 31.03.2020 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 15.04.2020 г., писмосправка от Агенция „Митници“, както и от веществените доказателствени средства – фотоалбум за извършен оглед на 31.03.2020 г. и фотоалбум за извършен оглед на веществени доказателства.

Като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен след внимателен анализ поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, Софийски градски съд намери фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен 3 анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност.

Настоящият въззивен състав не откри основания за ревизиране на фактологията, приета от първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, като е изложил подробна фактическа картина, която е в следния смисъл:

За времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. на 31.03.2020 г. свидетелите А.С. и С.С., служители на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на пропускателния режим във връзка с въведените извънредни мерки по повод епидемията от „COVID-19“. Около 17:30 ч. на същата дата до временен контролно-пропускателен пункт 19, на входа на гр. София автомагистрала „Тракия“, на разклонението за с. Равно поле, в посока към гр. София, свидетелите спрели за проверка товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № С **** КТ, управляван от подс. А. А. М.. Свидетелят С. разпоредил на подсъдимия да отвори товарния отсек, намиращ се под откритата каросерия на товарния автомобил от шофьорската страна, но същият първоначално се възпротивил и заявил, че отсекът не се отваря. След повторно разпореждане, подсъдимият отворил товарното отделение, където полицейските служители установили двадесет и един броя черни полиетиленови чували, от които усетили силен мирис на тютюн. След намирането на чувалите, подсъдимият М. признал пред полицейските служители С. и С., че същите съдържат тютюн, като заявил, че не е негов, а го е намерил. Свидетелите С. и С. докладвали за случая на дежурната част при Отдел „Пътна полиция“ – СДВР и останали на място до идването на екип от 08 РУ-СДВР.

След пристигане на местопроизшествието на дежурната оперативна група от 08 РУ-СДВР и в присъствие на поемни лица – свидетелите П.И.П. и П.В.А. бил извършен оглед по реда на НПК на товарния автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с рег. С **** КТ, собственост на подсъдимото лице. След това било извършено и претърсване и изземване на автомобила, като от товарния отсек, разположен под откритата каросерия на автомобила от лявата му страна, били намерени двадесет и един броя черни полиетиленови чували, пълни с нарязана жълтокафява растителна маса, които били запечатани, номерирани и иззети.

С протокол за доброволно предаване от 31.03.2020 г. подс. М. предал за целите на разследването и ключовете за товарния си автомобил.

Впоследствие бил извършен оглед по реда на НПК на иззетите веществени доказателства – двадесет и един броя черни полиетиленови чували, при който се установило, че всеки от чувалите съдържа раздробена жълто-кафява растителна маса.

Съдържанието на всеки от чувалите било претеглено и била взета по една представителна проба от всеки чувал, които са предадени за изготвяне на физикохимична експертиза.

Съгласно заключението по изготвената

4 физикохимична експертиза предоставените образци – условно обозначени като обекти № 13, 16, 18 и 21 представляват нарязан тютюн, годен за пушене без допълнителна индустриална обработка, а обекти № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 19 и 20 представляват тютюн, който обаче не е годен за пушене поради развитието на плесенни микроорганизми върху тютюневия материал.

Назначена и изготвена била и СОЕ, която дала заключение, че общата стойност на инкриминираното количество тютюн - обекти № 13, 16, 18 и 21 с общо тегло 39,5 кг. възлиза на 11 060 лева, а общият размер на дължимия акциз за тях е 6 004 лева, като стойността на един килограм тютюн е 280 лева, а дължимият акциз за един килограм тютюн - 152 лева.

Така приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава от описаната в мотивите на атакуваната присъда. Въззивният съд споделя напълно и дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал. Районният съд е подложил на обстоен и прецизен анализ събраните по делото доказателства, като мотивирано е дал отговор на кои от тях и защо дава вяра и на кои не.

Проверяваният съд е анализирал подробно показанията на двамата полицейски служители С. и С., дадени в хода на съдебното следствие и досъдебното производство, като правилно е кредитирал тези части от тях, които са информативни, последователни и логични, кореспондиращи на останалия доказателствен материал.

Показанията на тези свидетели подробно изясняват обстоятелствата по извършената на процесната дата, полицейска проверка на товарния автомобил, управляван от подсъдимия М., при която в товарния отсек на автомобила били открити 21 броя черни чувала, съдържащи суха кафява листна маса. Тези обстоятелства се потвърждават и от обясненията на самия подсъдим, дадени пред СРС, който не отрича, че е бил спрян за проверка от двамата полицаи, след което в товарния отсек на автомобила му са намерени инкриминираните вещи.

Въззивният съд се солидаризира със становището на районния съд, че съдържащите се в показанията на двамата свидетели противоречия не касаят релевантни за предмета на доказване обстоятелства. Първоинстанционният съд е приложил нужните процесуални техники за изясняване на противоречията – провел е очна ставка между полицейските служители, прочел е техните показания, дадени пред разследващия орган и ги е приобщил по надлежния процесуален ред, като мотивирано и законосъобразно не е кредитирал тези части от тях, касаещи обстоятелството предлагал ли е подсъдимият пари на св. С., за да го пропусне без да го проверява и респективно е приел за достоверно, заявеното от св. С. в съдебно заседание, че подсъдимият е признал какво е съдържанието на чувалите, след като последните били открити от полицейските служители преди да пристигне дежурната група от 08 РУ5 СДВР, както и че чувалите не били отваряни.