Решение № 60 от 10.03.2023, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 8/2023
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 10.03.2023
- В сила
- 10.03.2023
- Състав
- МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, ЙОРДАН ПАВЛОВ ИВАНОВ, МИРОСЛАВ НИКОЛОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.73 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.355 · Наказателен кодекс
- чл.355, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 т.2 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.2 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Търговище, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:
МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233500600008 по описа за 2023 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по:
1. Протест на Районна прокуратура гр. Търговище срещу присъда № 38/09.11.2022 год. по НОХД № 397/2022 год. по описа на Районен съд гр. Търговище, с която подсъдимите Т. Д. П. и С. П. П. са били признати за виновни, че са извършили престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като за Т. П. и във вр. с чл.26, ал.1 от НК На двамата подсъдими са им наложени наказание при условията на чл.55, ал.1 т.2 б.“б“ от НК, както следва: на Т. П. – „Пробация“ със съвкупност от пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, която да се изпълни чрез явяване и подписване на подсъдимия два пъти седмично;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година;
За С. П., също наказание „Пробация“ със същите две пробационни мерки, но за срок на същите две пробационни мерки за срок от десет месеца. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят направените разноски по делото. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
2. Въззивната жалба, която е подадена от двамата подсъдими, чрез упълномощения си защитник адвокат Б. М. от САК
В протеста се посочва, че присъдата е неправилна, като се посочва, че незаконосъобразно съдът е приложил чл.55 от НК при определяне на наказанието на 1 двамата подсъдими. Излагат се съображения, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък е налице изключително такова. Предлага се присъдата да бъде изменена на основание чл.334, т.3 във вр. с чл.337, ал.2 т.1 от НПК, като се наложи на двамата подсъдими наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание „Глоба“ в размер на 10 000 лева.
Във въззивната жалба, която е бланкетна се посочва, че присъдата на първата инстанция е неправилна и постановена при нарушение на материалните и процесуалните правила. Моли се присъдата да бъде отменена, като се постанови нова оправдателна такава.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК в съда постъпи допълнение към въззивната жалба, подадено от двамата подсъдими, чрез тения защитник адвокат М.. Наведени са доводи: 1/. че има противоречие във фактическата обстановка по делото, изразяващо се в това, че не било доказано по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимите на 14.11.2022 год. са нарушили задълженията си да не напускат жилището си. Посочва се, че свидетелите Н.Х. и двамата полицейски служители са търсили подс. Т. П., но не и подс. С. П.. Изложени са съображения, че не отварянето на входната врата на жилището си не водело до извода, че те не са дома си. 2/. Оспорват се показанията на св. Г. относно доколко познава подс. Т. П.. 3/.
Твърди се, че служителката от РЗИ св. Н.М. не е разговаряла с подс. С. П.. Подсъдимата не била уведомена по надлежния ред за наложената и карантина. Същата не е била подавала заявление за гласуване с ковид секция. Не била търсена от полицейските служители. Не била обект на изследваме от приетата по делото експертиза. Не е била разпозната от св. Г..
Не били налице доказателства, които доказват повдигнатото и обвинение. Спрямо същата е наложено изолация, която да търпи на адрес на ул. „А. I“ № 47 без да бъде посочен номера на конкретното жилище.
На последно място се посочва, че подс. Т. П. лично се е обадил на св. Н.М. за положителния тест. Подс. С. П. е отсъствала от работа и е представила болничен лист.
Твърди се, че няма житейска логика при така посоченото да нарушат наложената им карантина.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста.
Счита, че първата инстанция неправилно и незаконосъобразно е приложима нормата на чл.55, ал.1 т.2 б. „б“ от НК. Посочва, че освен чистото им съдебно минало, липсват каквито и да е смекчаващи обстоятелства, още повече, че подс. Т. П. е извършил продължавано престъпление. Поддържа предложението на РП за изменение на присъдата, като и на двамата подсъдими се наложат наказания „лишаване от свобода“, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години, както и да им се наложи кумулативното наказание „Глоба“ в минимален размер. Относно жалбата на двамата въззивници счита, че присъдата на РС не страда от пороците, които изтъква защитата, поради което счита, че жалбата е неоснователна.
Подсъдимите Т. П. и С. П. редовно призовани се явяват. Чрез упълномощеният си защитник адвокат М., подържат жалбата си. Считат протеста за неоснователен. Защитника 2 на въззивниците доразвива доводите от допълнението към жалбата си. Моли съдът да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае двамата му подзащитни за невинни и да ги оправдае. В последната си дума подс. Т. П. счита, че не извършил престъпление, нито нарушение, поради което моли да бъде оправдан.
С. П. посочва, че са искали да гласуват, че са били под карантина, и не били извършили нищо – нито против обществото, нито против държавата.
Съдът, след преценка на наведените оплаквания в протеста и в жалбата и допълнението към нея, наведените доводи от страна на страните във въззивното производство и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:
Протеста на РП – Търговище е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а жалбата на подсъдимите е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, но не наведените основания.
РС е приел следната фактическа обстановка: на 13.03.2020 год. НС по предложение на МС е обявило извънредно положение върху територията на цялата страна считано от 13.03.2020 год. до 13.04.2020 год. С Решение 325 на МС извънредното положение било отменено и от 14.05.2020 год. била обявена извънредна епидемична обстановка. С Решение № 629 от 26.08.2021 год. същата била удължена до 30.11.2021 год. Във връзка с извънредна епидемична обстановка и на основание Закона за здравето, чл.73 от АПК, и предложение на главния държавен здравен инспектор от Министъра на здравеопазването била издадена Заповед № РД-01-610/22.10.2020 год. /неправилно посочено в мотивите – „2021 год.“, поради техническа грешка/. Съгласно т. 2 от същата заповед, на задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни от датата на потвърдително лабораторно изследване подлежали потвърдени случаи COVID -19 на заразоносители, и лица с леки клинични оплаквания, като това ставало с предписание по образец, издадено от директора на съответната РЗИ по предложение на лекуващия лекар, въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Близки контакти на такива болни, съгласно т.13 от същата заповед подлежали на 10 – дневна карантина, считано от последния контакт с потвърдения случай, като се поставяли под карантина в дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец на директора на РЗИ или оправомощено от него длъжностно лице. Лицата поставени под карантина били длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще пребивават, за посочения в предписанието срок.
През месец ноември 2021 год. подс. Т. П. си направил в МБАЛ – Търговище бърз антигенен тест за COVID -19, който дал положителен резултат. Тъй като макар и заразен състоянието му не налагало лечение в болнично заведение, същият бил поставен под карантина за срок от 14 дни считано от 07.11.2021 г. до 20.11.2021 год., с предписание за изолация в домашни условия изх. № 11849/09.11.2021 год. издадено от Директора на РЗИ – Търговище. В хода на епидемиологичното проучване св. К. Н.М. – инспектор от РЗИ – Търговище разговаряла с подс. Т. П. и той подал съпругата си С. П. като контакта с него.
Така и подс. С. П. била поставена под карантина за срок от 10 дни, считано от 07.11.2021 3 год. до 16.11.2021 год., с предписание за поставяне под карантина изх. №11850/09.11.2021 год. издадено от Красимира Н. –Митова на длъжност инспектор „НЗБ“ – РЗИ – Търговище.
Двамата подсъдими трябвало да изтърпяват карантината си на домашния си адрес в гр.
Търговище, ул. „А. I“ № 47, ап.20. В хода на епидемиологичното проучване, когато св. Н.М. разговаряла с подс. Т. П. и станало ясно, че съпругата му ще бъде поставена под карантина като контактно лице, тя му обяснила какво трябва да бъде неговото и на съпругата му поведение за периода на изолация, в т.ч. да не напускат дома си където са поставени под карантина. При същият този разговор подс. Т. П. поискал двете предписания – неговото и на съпругата му да им бъдат изпратени на неговата електронна поща, което и било направено. И в двете предписания изрично било посочено, че за неизпълнение на предписанието се носи наказателна отговорност по чл.355 от НК.„ На 14.11.2021 год. в Р България се провеждали избори за президент и вицепрезидент и за народни представители. По този повод, тъй като бил под карантина и не трябвало да напуска дома си, за да упражни правото си на глас, подс. Т. П. подал по електронен път Заявление за гласуване чрез интернет страницата на ЦИК с подвижна избирателна секция.
На 14.11.2021 год. около 17.00 часа изпълнявайки заявеното от подс. Т. П. желание да упражни правото си на глас в дома си, членовете на подвижната Ковид секция отишли на домашния му адрес в гр. Търговище, ул. „А. I“ № 47, ап.20. Там настоятелно и продължително звънели на звънеца и чукали по входната врата, но никой не отворил, въпреки, че и двамата подсъдими трябвало да бъдат вътре, тъй като били под карантина. Св.
В. Х. – полицейски служител, който придружавал членовете на Ковид секцията като охрана се обадил в РУ – Търговище и съобщил за отсъствието на двамата поставени под карантина.
Оперативният дежурен, който приел обаждането около 17.30 часа изпратил на адреса полицейски патрул, който да провери сигнала. Полицейския патрул около 40 минути звънели и чукали на входната врата на подсъдимите, но там нямало никой – двамата били извън дома си в нарушение на предписаните им от РЗИ предписания.
В хода да разследването по делото са приобщени записи от камери за видеонаблюдение, включително от камера, поставена на фасадата на сградата на ул. „А. I“, въз основа на което се установява, че не само в деня на изборите – 14.11.2021 год., но на и 11.11.2021 год. подс. Т. П. е напуснал дома си, като е управлявал лек а-л „Мерцедес“ № Т ***** ТН, собственост на съпругата му, въпреки, че и тогава е бил под карантина.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимите са извършили престъплението, за което са обвинени. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства.
Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат 4 да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане писмени доказателства. Като счита, че не следва да ги преповтаря, а да се спре на изложените от страните възражения.