Решение № 238 от 05.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 51845/10.06.2025г., подадена от „Неон форт“ ООД, ЕИК ******, срещу Решение № 1468/28.04.2025г., постановено по гр.д. № 5327/2024г. на РС-Варна, 19 състав, с което е отхвърлен предявения от „Неон форт“ ООД, с ЕИК ****** срещу „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК ******, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 15831,91 лева, представляваща стойност на ел. енергия, начислена за периода 17.06.2021 – 10.02.2024г. за обект на потребление, находящ се в гр.

Варна, ул. „М.“ № *****, с абонатен № **** и клиентски № ****, за което вземане е издадена фактура № ******, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че съдът е направил неправилен анализ на събрания доказателствен материал и е достигнал до грешни правни изводи. Сочи, че в производството не се е установила дължимостта на процесната сума, нито като начислена по корекционна процедура, нито като по реален отчет за потребление. Поддържа, че от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че средството за техническо измерване е било метрологично негодно, не е било надеждно съхранявано, както и че не се установява категорично, че 1 количествата електроенергия са доставени, съответно ползвани от ищцовото дружество, в процесния период. Счита още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че достъпа до обекта на потребление е бил възпрепятстван. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде уважена исковата молба като основателна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК ******, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че по делото са установени всички предпоставки за възникване на процесното вземане като стойност на реална доставка на услугата, включително облигационната връзка между страните, предвид, че ответникът е бил наемател на процесния имот към извършване на проверката. Сочи още, че от показанията на разпитания по делото свидетел, както и от разясненията на експерта, се установява, че достъпът до обекта на потребление е бил възпрепятстван, което е довело до начисляване на процесната сума. Излага, че според експертното заключение снетите отчети на 18.03.2024г. са реално потребена и отчетена ел. енергия.

Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Постъпила е още частна жалба вх.№ 69979/11.08.2025г., подадена от „Неон форт“ ООД, ЕИК ******, срещу Определение № 10133/24.07.2025г., постановено по гр.д. № 5327/2024г. по описа на РС-Варна, 19 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 58292/27.08.2025г. от ищеца „Неон форт“ ООД за изменение в частта за разноските по чл. 248 ГПК на Решение № 1468/28.04.2025г., постановено по гр.д. № 5327/2024г. по описа на ВРС, 19 състав.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението.

Въззивникът, че в настоящия случай е налице прекомерност на платеното на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. Сочи, че първоинстанционният съд го е определил без същото да кореспондира с правната и фактическа сложност на делото, както и броя на извършените процесуални действия. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се уважи искането за изменение на решението в частта за разноските и присъденото в полза на ответната страна адвокатско възнаграждение бъде редуцирано до размер от 500 лева.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК ******, с който частната жалба се оспорва като неоснователна и необоснована. Излагат се доводи за липса на прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, тъй като е налице фактическа и правна сложност на делото, както и множество процесуални действия по същото. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски.

По въззивната жалба

Въззивната жалба е редовна, подадена са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

2

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „Неон форт“ ООД, ЕИК ****** срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, с която е предявен иск по чл.124, ал.1, т.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 15831.91 лева, представляваща стойност на ел. енергия за периода 17.06.2021г.

- 10.02.2024г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „М.“ № *****, с абонатен № **** и клиентски № ****, за което вземане е издадена фактура № ******

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото и ответното дружество са в договорни отношения по договор за пренос, доставка и потребление на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „М.“ № *****, с клиентски № **** и абонатен № ****. Твърди се още, че на 15.04.2024г. при проверка при ответника било установено, че ищецът има задължение в размер на сумата от 15831,91лева, за което е издадена фактура № ******, с падеж 08.04.2024г. Сумата била начислена, като корекция за минал период, а именно от 17.06.2021г. до 10.02.2024г. Ищцовото дружество подало възражение, с което оспорило дължимостта на сумата, но не получило отговор от ответното дружество. Оспорва изцяло извършената проверка, както и методиката на начисляването на претендираната от ответника сума.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че ищцовото дружество се явява потребител на ел. енергия в сочения обект на потребление по силата на сключения между страните договор. Оспорват се всички доводи на ищеца относно недължимостта на сумата. Сочи се, че на 04.11.2019г. ищецът е депозирал заявление № 5254232 за продажба на ел. енергия от „Енерго – Про Продажби“ АД при ОУ за обект гр. Варна, ул. „М.“ № 7. Представен бил договор за наем, от който било видно, че дружеството е наемател на процесния обект, считано от 29.10.2019г. На 04.11.2019г. било депозирано и заявление за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на ответника при ОУ. В заявлението било посочено, че обекта е с трифазно захранване. На 16.05.2019г. в обекта на ищеца било монтирано СТИ с фабр. № 1127031900401533, за което бил съставен протокол № 1339749/16.05.2019г. Електромерът бил нов и с нулеви показания. СТИ се намирал в имота на ищеца, като служител на дружеството бил възпрепятстван 3 да извърши отчет за периода 17.06.2021г. - 18.03.2024г. На 18.03.2024г. била извършена проверка на СТИ с фаб. № 1127031900401533, което било подменено поради изтичащ срок на валидност. Показанията на демонтираното и новомонтираното СТИ били записани в КП № 1989837-1/18.03.2024г. За периода на издадената впоследствие фактура по технологичен разход обекта бил без реален отчет поради „неосигурен достъп“. Така отчетената енергия била разпределена по ценови периоди за целия период на неосигурения достъп, съгласно чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ. Тъй като към датата на коригирането електрическата енергия вече била платена от електроразпределителното предприятие по цена за технологичен разход, плащането й от абоната се дължало именно на ответното дружество.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от представените заявления за продажба на ел. енергия и за достъп и пренос на ел.енергия от 04.11.2019г.,, че страните са били в договорни отношения за доставка на електрическа енергия за обекти с абонатен № **** и клиентски № ****, находящ се в гр. Варна, ул.

„М.“ № *****, за процесния период – от 17.06.2021 до 10.02.2024г.

Съгласно протокол № М 1339749 от 16.05.2019г. на процесния адрес е монтиран електромер с фабр. № 1127031900401533 с отразени нулеви показатели за дневна, нощна и върхова тарифа.

Представена от ответника е справка за потреблението през последните 12/24/36 м. от 14.05.2024г. за клиент „Неон Форт“ ООД, клиентски № ****, видно от която в процесния период от 17.06.2021 до 10.02.2024г. по месеци е отразено нулеви потребление, като е отразено едно общо количество от 37747 kWh по технологичен разход за целия период. Последното отчетено показания преди процесния е период е за периода 05.05.2021 – 05.06.2021г.

Видно от констативен протокол № 1989837-1/18.03.2024г. на същата дата служител на „Електроразпределение Север“ АД е посетили обекти с аб.

№ ****, кл. № ****, находящ се в гр. Варна, ул. „М.“ № *****, поради необходимост от извършване на метрологична проверка и са извършили подмяна на монтирания на обекта електромер с фабр. № 1127031900401533 с отразени показания по тарифа 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, след което са монтирали нов електромер. Протоколът е подписан от представител на клиента – К.М..

Представена по делото е фактура № ****** издадена от „Електроразпределение Север АД“, с получател „Неон Форт“ ООД за потребена ел. енергия на обекти с аб. № аб. № ****, кл. № ****, находящ се в гр. Варна, ул. „М.“ № *****, за периода от 17.06.20221г. до 10.02.2024г., на стойност 15831.91 лева.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ответника – К. К., служител на „ЕРП Север“, извършил процесната проверка. Съгласно показанията му е имал задача за подмяна на електромера. Много трудно се свързали със собственика, но направили предварителна уговорка за дата и час, на които да посетят обекта.

СТИ се намирал вътре в имота, който представлявал нещо кат бар/ресторант.

Излага, че този електромер отдавана е бил за подмяна, но е нямало достъп до 4 него. За подмяната на електромера бил съставен протокол на електронно устройство.

Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, количеството ел. енергия по фактура № ****** е правилно остойностено съобразно решенията на КЕВР за определяне на съответните цени за съответните периоди.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което също изцяло се кредитира от съда, се установява, че електромер с фабр. № 1127031900401533 е от одобрен тип, трифазен, с 4-годишна метрологична годност. Към датата на изготвяне на КП № 1989837-1/18.03.2024г. срокът му на метрологична годност е изтекъл преди около 10 месеца. На датата на проверката – 18.03.2024г. от електромера са снети следните показания: 23409 kwh – нощна тарифа, 41209 kwh – дневна тарифа и 20456 k w h – върхова тарифа. Отчетите снети на посочената дата са реално потребена и отчетена ел. енергия. Съгласно заключението по допълнително поставената задача към СТЕ след проверка в паметта на процесния електромер вещото лице е констатирало припокриване със записаните при демонтажа на електромера показания. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че е посетило обекта на място, но не е открило електромера, тъй като не е изнесен навън. Впоследствие експертът е разбрал, че се касае за нощно заведение, което не работи през деня.