Решение № 620 от 14.10.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 620 гр. Плевен, 14.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА

БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВО РАДЕВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия

Братоева Касационно административно-наказателно дело № 456/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на С.И.Б. от гр. Плевен, чрез адв.Г. *** срещу Решение № 129/04.03.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 198/2020г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил ЕФ серия

К № 2800728 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматично техническо средство или система, с който на С.И.Б. от гр. Плевен е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 06.06.2019г. в 12,49 часа в гр. Плевен, на ул. „Сторгозия“ № 53 с посока на движение към кръгова връзка бензиностанция „Шел“ като водач на лек автомобил Фолксваген Пасат ЦЦ с ***, управлява с установена скорост 65 км/ч при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч. Нарушението е установено с АТСС СПУКС ARH CAM S 1 с номер 11743cd и отчетен толеранс от -3 км/ч.

Касаторът С.И.Б., чрез адв. С.Г. от

Адвокатска колегия – гр. София, обжалва решението с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Навежда доводи, че в мотивите си районния съд е посочил изрично, че „преценена по същество, жалбата е основателна“, но с постановеното решение ЕФ е потвърден. Счита, че съдът е следвало да посочи подробно в изложените мотиви защо приема жалбата за основателна и да постанови диспозитив, с който обжалвания електронен фиш се отменя. На следващо място посочва, че в постановения съдебен акт не са обсъдени наведените в жалбата основания за отмяна. Твърди, че липсата на доказано по нормативно предвидения ред местоположение на уреда на посочените в ЕФ дата и място препятства възможността да бъде установено действително ли скоростта на автомобила е измерена в зоната на мястото за контрол и административното нарушение не е безспорно доказано. Счита също, че липсата на приложен към електронния фиш снимков материал е отсъстващо задължително основание и е реквизит за редовността на издадения електронен фиш. Не са изследвани пътните знаци в конкретния участък. Липсва конкретен издател на електронния фиш, което според съдебната практика лишава ЕФ от характеристиките на документ, на административен акт като волеизявление на конкретен орган, натоварен с властнически правомощия и функции, с който се засяга правната сфера на трети лица. Не на последно място посочва, че липсва дата на издаване на ЕФ – реквизит, наличието на който е задължително с оглед решаване на въпроси от съществено значение като приложим към датата на издаване на фиша материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издалото го длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове и др. и това е съществено формално нарушение, което е основание за отмяна. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени ЕФ.

Ответникът по касация – ОД на МВР – гр.

Плевен не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, мотивирано и законосъобразно. Отговаря на всички изисквания, поради което следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Правилно съдът е преценил, че оспореният

ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити съгласно одобрения образец и отговаря на законовите изисквания.

Лаконично, но правилно, съдът е приел за доказано от приложените материали по административната преписка соченото нарушение, за което жалбоподателката обосновано е наказана в качеството й на собственик на посочения автомобил, което обстоятелство не е спорно и се доказва от приложената справка за регистрацията на автомобила. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM S 1 с номер 11743cd, посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало последваща метрологична проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените протоколи, и е било годно и технически изправно към датата на заснемане на нарушението.

Доказано е чрез автоматично заснетия от устройството видеоклип, отразяващ датата и мястото на нарушението, модела и регистрационният номер на автомобила, измерената скорост, ограничението и превишението на скоростта. Приложен е и протокол за използване на конкретното АТС на процесната дата, в който е отразено мястото на поставянето му на пътя и ограничението на скоростта – 50 км/ч за населеното място - гр. Плевен, ул.

„Сторгозия“ № 53, началото и края на работния процес и обслужващия го служител, към който е приложена и снимка на разположението му на процесния участък от пътя. Не става въпрос за ограничение на скорост, въведено с пътен знак, както смята жалбоподателката.

След изменението на чл. 189 ал.4 от ЗДвП (

ДВ – бр. 54/2017г.) е допустимо нарушение за скорост да се установява, както със стационарни, така и с мобилни технически средства и системи, в присъствие или в отсъствие на контролен орган, за което се издава ЕФ.

Според легалната дефиниция на §6 т.65 от

ДР на ЗДвП (ДВ-бр.19/2015г.) : "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и: б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, с каквото устройство именно е констатирано и заснето процесното нарушение.

С оглед всички приложени по делото доказателства, които съдът е съобразил, правилен е направеният извод, че жалбоподателката като собственик на посочения автомобил на 06.06.2019г. в 12:49ч. е извършила нарушение по смисъла на чл. 21 ал.1 ЗДвП, тъй като се е движила в гр.

Плевен със скорост от 65 км/ч, с което е превишила разрешената за населено място скорост от 50 км/ч, след приспадане на отчетен толеранс от -3 км/ч.

Установеното превишение от 12 км/ч на разрешената скорост в населено място обосновава съгласно чл. 188 ал.1 ЗДвП налагане на наказание на собственика на осн. чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП в размер на 50 лв.

В този смисъл няма разминаване между изложената в мотивите на съда убеденост за доказаност на нарушението и постановения диспозитив за потвърждаването на ЕФ като законосъобразен. В съображенията на районния съд се съдържа отговор на изложените от жалбоподателя доводи, поддържани и в касационната жалба, с които настоящият касационен състав е съгласен и е ненужно да преповтаря.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И

:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129/04.03.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 198/2020г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.