Решение № 1273 от 25.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1273 гр. Варна, 23.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100501588 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5187/05.07.2024г., от Х. И. Х. , ЕГН ********** с адрес ****, срещу Решение № 168/25.06.2024г., постановено по гр.д. № 115/2024г. на Районен съд - Провадия, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД /частен правоприемник на „Уникредит кънсюмър файнансинг“ АД/, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул.

Рачо Петков- Казанджията № 4- 6, с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 20207180400204 по описа на ЧСИ рег. № 718 С. Д. с район на действие ВОС, относно вземане обективирано в изпълнителен лист от 07.11.2011г. издаден по ч.гр.д. № 13120/2011г. по описа на ВРС, а именно за сумите: 778,51лева, представляваща главница по договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 11.12.2006г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.09.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лева направени по делото съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, на основание чл. 439, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е извършил задълбочена проверка на заявените факти и не е обсъдил в цялост събраните доказателства. Навеждат се оплаквания за нарушение на 1 материалния закон. Излагат се подробно факти, които се считат за установени от събраните доказателства, като се сочи, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 02.05.2014г., с което е отпаднала пречката да погасителната давност да тече и последната е изтекла на 02.05.2017г. С оглед на това, се настоява за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Моли се за отмяна на решението по тези съображения, уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, с писмено становище поддържа въззивната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. Въззиваемото дружество не изразява становище.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Провадия е образувано по предявен от Х. И.

Х., ЕГН ********** с адрес ****, ******** срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД /частен правоприемник на „Уникредит кънсюмър файнансинг“ АД/, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Малинова долина”, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4- 6 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 20207180400204 по описа на ЧСИ рег. № 718 С. Д. с район на действие ВОС, относно вземане обективирано в изпълнителен лист от 07.11.2011г. издаден по ч.гр.д. № 13120/2011г. по описа на ВРС, а именно за сумите: 778,51лева, представляваща главница по договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 11.12.2006г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.09.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лева направени по делото съдебно[1]деловодни разноски за платена държавна такса, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК.

Ищецът е основал исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 07.09.2011г. по заявление на „Уникредит кънсюмър файнансинг“ АД образувано в ч.гр.д. № 13120/2011г. по описа на ВРС била издадена заповед за изпълнение срещу ищеца за сумата от 778,51лева главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 25лева за платена държавна такса. След влизане в сила за заповедта, на 07.11.2011г. бил издаден и изп. лист по нея. Въз основа на изп. лист, „Уникредит кънсюмър файнансинг“ АД образувало изп.дело № 2381/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 718. На 20.05.2012г. на ищеца била връчена ПДИ, с която бил наложен запор на трудовото му възнаграждение, което действие се твърди да е невалидно поради непосочване на работодателя. Поради липса на поискани и извършвани изп. действия, на 02.05.2014г. настъпила перемция.

На 07.04.2016г. по делото постъпила молба от ответника, конституиран като частен правоприемник на първоначалния взискател. С молбата било поискано 2 бланкетно извършване на справки и евентуално предприемане на изп. действия. На 19.05.2016г. ЧСИ поставил резолюция върху нея „справки и такси до взискателя“. В горния десен ъгъл на молбата се сочи да е поставена дата 07.04.2014г., което действие твърди да е в нарушение на Наредба № 4/06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ. На 09.09.2019г. ЧСИ прекратил изп.дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. На 02.03.2020г. при същия ЧСИ взискателят образувал отново изп. дело под № 204/2020г. На 16.03.2020г. бил наложен запор върху банковите сметки на ищеца в ОББ АД. Твърди, че правото на ответника да получи вземането по принудителен ред е погасено на 02.05.2017г., поради изтичане на 5г. давностен срок, считано от 02.05.2012г., а предприетото действие по налагане на запор на 16.03.2020г. е извършено след изтичането й. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, който е оспорил иска като неоснователен. Оспорва давностният срок за събиране на вземането по принудителен ред да е изтекъл и излага правни аргументи за това. Не оспорва, че въз основа на изп. лист и по молба на праводателя му е образувано изп. дело № 2381/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 718. По него сочи да са били предприети следните действия: На 02.05.2012г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор върху трудово възнаграждение на ищеца в Юнис ООД и ЕТ Енев- комерс- Десислава. На 18.02.2013г. е наложен запор върху МПС на ищеца и му е изпратена ПДИ. На 21.11.2014г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор върху трудово възнаграждение в Агроброкер БГ ЕООД. На 07.04.2016г. е депозирана молба от взискателя за справки и предприемане на действия. Въз основа на негова молба от 16.07.2019г. е образувано ново изп. дело № 204/2020г. на ЧСИ рег. № 718. С молбата е поискано направа на справки, налагане запори, насрочване опис на движими вещи на длъжника. На 12.03.2020г. са изпратени запорни съобщения за налагане запор върху банкови сметки на длъжника. На 21.07.2020г. е изпратено ново запорно съобщение до ОББ АД. На 05.01.2022г., 17.05.2023г. е наложен запор върху банкови сметки. На 17.05.2023г. е изпратено запорно съобщение до работодател Дискордия АД, а на 19.10.2023г. е постъпила удръжка от него. На 13.04.2023г., 26.06.2023г., 19.12.2023г. са депозирани молби с искания за прилагане на изп. способи- запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки. Предвид така изложената хронология, твърди че по делото са били извършвани многократно изп. действия, прекъсвали давностния срок, което опровергава и твърденията за негово бездействие по повод събиране на вземането си. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, по наведените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен 3 състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съставът на въззивния съд намира, че в първоинстанционното решение правилно е възприета и отразена установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.

По наведените във въззивната жалба оплаквания:

Приложим в случая е общият петгодишен давностен срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД.

С ППВС №3/18.11.1980г. е дадено тълкуване, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.

Съобразно ТР №3/28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

С т.3 на ТР №2/04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. ОСГТК на ВКС, е разяснено още, че прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност и последната се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В светлината на разясненията, дадени в цитираната задължителна съдебна практика, и при гореустановената фактическа обстановка, съставът на въззивния съд намира, че в случая вземането на въззиваемия не е погасено по давност.

За да достигне до този извод, съдът съобразява, че първото изпълнително дело е образувано след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК през 2011г. при действието на ППВС №3/18.11.1980г. Съобразно разяснението в ТР №3/28.03.2023г. по т.д.

№3/2020г. ОСГТК на ВКС, давността е била спряна и не е текла до момента на постановяване на ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. ОСГТК на ВКС.

Както беше посочено по-горе, перемпцията е без правно значение за давността, поради което и оплакванията на въззивника, свързани с перемирането на първото образувано изпълнително дело са ирелевантни.

4

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите на т.10 на ТР №2/26.06.2015г., прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.