Решение № 55 от 11.03.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Севлиево, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100695 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД искова молба против М. С. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 500 лева главница по договор за кредит „Бяла карта“ с № 966405 от 18.11.2021 г.; 52.49 лева договорна лихва за периода от 22.11.2021 г. - датата на първата транзакция по картата до 06.03.2022 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 60.96 лева за периода от 07 март 2022 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 25 април 2023 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 432/2023 г. по описа на РС - Севлиево.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 18.11.2021 г. между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и М. С. С. като кредитополучател буил сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 96640. Сочи се, че с подписването на процесния договор, „Аксес Файнанс“ ООД се задължил да предостави на М. С. С. револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависело изцяло от поведението на кредитополучателя и би настъпил единствено, в 1 случай че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит.

Твърди, че заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните били подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.

Излагат се съображения, че М. С. С. е усвоил/а сума в общ размер на 500 лв. от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е в размер на 500 лева.

Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 22.11.2021 г. -датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.03.2022 г. датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата били визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата договорна лихва нила в размер на 52.49 лева.

В исковата молба се поддържа, че поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06 март 2022 и съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора М. С. С. дължал заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 60.96 лева за периода от 07 март 2022 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 25 април 2023 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът поддържа, че бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978 (правоприемник на което е „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327) и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341, по силата на който вземането срещу ответника било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи, че „Аксес Файнанс“ АД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, а длъжникът бил надлежно уведомен за цесията.

Искането към съда е да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. С. С., поставен под ограничено запрещение, действащ със съгласието на своя баща С.Х. С., чрез адв К. е подал отговор на исковата молба. Твърди, че към момента на сключване на договора, ответникът не е бил в състояние да разбира смисъла и значението на този договор и да ръководи постъпките си, като причина за това е, че ответникът страда от биполярно афективно разстройство от 2022 г., като първоначално е бил с диагноза параноидна шизофрения.

Сочи, че неколкократно ответникът е бил настаняван за лечение в ДПБ Севлиево, 2 поради неадекватно агресивно поведение. Излагат се съображения, че с решение от 11.07.2022 г. на Окръжен съд Габрово бил поставен под ограничено запрещение.

Поради изложеното прави възражение за унищожаемост на процесния договор, както и на уведомлението за цесия на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление от 28.04.2023 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 432/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, с която е разпоредено на М. С.

С. да заплати на заявителя следните суми: 500 лв. – главница, 52,49 лв. договорна лихва за периода от 22.11.2021 г. до 06.03.2023 г., 60,96 лв. – законна лихва за периода от 07.03.2022 г. до 25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 28.04.2022 г. до окончателното плащане , както и направените по делото разноски. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на заявителя, като настоящите искове са предявени в указания срок.

Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор се установява, че на 18.11.2021 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника М. С. С. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“, въз основа на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500 лв.

Ответникът е поел задължение да върне заемната сума. Съгласно чл. 4 от сключения договор годишният лихвен процент е фиксиран в размер на 43,2%.

Между страните не е спорно, че сумата е усвоена от ответника и не е постъпвало плащане от страна на последния.

От представения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. се установява, че „Аксес Файнанс“ ООД в качеството му на цедент е прехвърлило на ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в качеството му на цесионер свои вземания, произхождащи от договори за заем. Посочено е, че вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към договора.

По делото са приложено и потвърждение за сключения договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, извадка от Приложението, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да извършва уведомояване на длъжниците за извършената цесия и уведомление до ответника.

По делото е представено Удостоверение с изх. № РД-05-06.16 (2) от 17.08.2022 г., 3 съгласно което лицето С.Х. С. е определено за попечител на поставения под ограничено запрещение М. С. С. съгласно Решение № 125 от 11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 163/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово и протоколно решение № 01-П/2022 от 17.08.2022 г. на Органа по настойничество и по попечителство при Община Севлиево.

По делото е представено и прието Експертно решение ТЕЛК № 91035 от 23.09.2022 г., съгласно което лицето М. С. С. с 80% ТНР с водеща диагноза „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен без психотични симптоми“.

По делото е представена епикриза от Държавна психиатрична болница – Севлиево на М. С. С., съгласно която лицето е постъпило на 16.09.2022 г. и изписано на 05.10.2022 г. в лечебното заведение с окончателна диагноза: БАР – сегашен епизод маниен без психотични симптоми. Психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на алкохол.

Във връзка с направеното възражение за унищожаемост на договора за заем е прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза. От заключението се установява, че М. С. С. страда от биполярно афективно разстройство. Психично и поведенческо разстройстрво вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост.

Вещото лице е посочило, че са налице достатъчно клинични основания да се приеме, че към 18.11.2021 г. се касае за маниен епизод без психотични симптоми. Въпреки съхранените интелектуални възможности, действия и преценките на лицето са доминирани от болестни афективни подбуди. Посочено е, че постъпките му се характеризират с отслабен контрол на нормалните социални задържки и действена улесненост, достигаща до дезорганизирано поведение. Поради недостсатъчната мисловна критичност и болестно разтормозена действена активност, той не е разбирал значението на извършеното и не е бил в състояние да ръководи постъпките си.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „Аксес Файннанс“ ООД, в качеството на кредитор и М. С.

С., в качеството на кредитополучател е скючен договор за кредит „Бяла карта“ с № 966405 от 18.11.2021 г. , по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя посочените в исковата молба суми, а последният се е задължил да ги върне в посочения срок, като поради неизпълнение от страна на кредитополучателя 4 за кредиторът е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил длъжника, както и валидно договорена възнаградителна лихва и нейния размер, както и че вземанията по договорите са прехвърлени в полза на ищцовото дружество по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), между „Аксес Файннанс“ ООД, в качеството на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, в качеството на цесионер, за което длъжникът е бил надлежно уведомен, като ответникът следва да установи, правоизключващото си възражение, а именно, че към момента на сключване на процесния договор е била налице невъзможност да разбира или да ръководи действията си по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми.