Решение № 2569 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2569 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя М. при участието на секретаря Кристина П. Георгиева в присъствието на прокурора Х. Ив. Х. като разгледа докладваното от Галя М. Гражданско дело № 20241100110345 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Г. А. Р. по чл. 7, б.”f“, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по - нататък в Решението Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието на Република България – Централен орган по смисъла на Хагската конвенция.

Молителят Г. А. Р. прави искане за връщане на дъщеря му С.М. Р., родена на ********* г., в държавата по обичайното й местопребиваване – САЩ.

В молбата са изложени обстоятелства, че молителят и ответницата по молбата – М.

М. М., са родители на детето С.М. Р., родена на ********* г. в САЩ. Родителите са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство, като от м. август 2013 г. до 2020 г. те са живели на посочения в молбата адрес: 70 Хънтър Драйв, Мъри, Кентъки,42071. През 2019 г. майката е наела къща, на приблизително разстояние малко повече от 1.5 км от семейното жилище, и за периода 2020 г. - 2023 г. се е преместила да живее там с детето. Според молителя с ответницата нямат съдебно решение или писмено споразумение относно разпределянето на родителската им отговорност, но са споделяли грижите за С., като всеки от родителите се е грижил за детето през седмица. Изтъква, че има положението на „фактически попечител“, съгласно щатското законодателство, уреждащо въпросите, свързани с попечителството на дете. Сочи се в молбата, че на 01.07.2023 г. молителят е подписал декларация за издаването на паспорт на детето С. и пътуването й до България, придружено от своята майка, за срок от един месец, като уговорката е била майката да върне С. на 15.08.2023 г. за започване на училище. Молителят Р. твърди, че след изтичане на този срок ответницата е отказала да се върне с детето С. в САЩ и е решила да остане за 1 постоянно в България. Поддържа се в молбата, че е незаконно задържането на детето на територията на Република България и това е провокирало подаването на молбата. Още повече, че според молителя той се е опитвал да убеди майката да се върне с детето в САЩ, но това било неуспешно.

Молбата е поддържана в хода на съдебното производство от Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител – юрисконсулт С.. Не се претендират разноски.

Ответната страна – М. М. М., оспорва молбата в писмено становище. Сочи, че са налице три отделни основания да се постанови отказ за връщане на детето С. в САЩ.

Поддържа, че малолетното дете не е имало обичайно местопребиваване на територията на САЩ; че не е налице неправомерно задържане на детето, тъй като бащата никога не е упражнявал ефективно родителските права; че е налице сериозна опасност връщането на детето в САЩ да го изложи на физическо и психическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация, както и че детето се е приспособило към новата му среда.

Възраженията си относно липса на обичайно местопребиваване основава на доводи, че детето не е било интегрирано в достатъчна степен в социална и семейна среда. Сочи, че от средата на 2016 г. не са живели заедно с Г., тъй като молителят заявил, че новата му къща е готова и се изнася там, но без майката и детето. Твърди, че от този момент бащата не се е грижил за дъщеря си; не е помагал финансово; виждал я е много рядко и все в присъствие на майката; не е идвал на лични празници на детето и не е посрещал заедно с тях официални празници като Коледа и Нова Година. Изтъква и доводи, че връщането на С. в САЩ ще я застраши, тъй като детето изпитва страх от баща си, който е проявявал насилие спрямо майката в нейно присъствие; не е известно къде и при какви условия ще бъде отглеждано детето, както и защото ще бъде отделено малолетното дете от майка си, която за него е основен източник на сигурност и защита, а и поради установеното заболяване на С., което изисква периодични контролни изследвания, хранителен режим и прием на лекарства.

Ответницата заявява окончателно становище за неоснователност на молбата в депозирани писмени бележки. Претендира разноски за настоящото производство.

Представителят на Софийска градска прокуратура, като контролираща страна по настоящото дело, заяви становище за неоснователност и недоказаност на молбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата, като допълнително сочи, че следва да се вземе предвид мнението да малолетната С., изразено при изслушването й, а именно, че се противопоставя на връщането си в САЩ, тъй като счита, че ще бъде поставена в риск и не се чувства добре в присъствието на баща си.

Софийският градски съд, като взе предвид данните и анализира относимата към предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от фактическа и правна страна следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете С.М. Р. в САЩ по реда на Хагската конвенция се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически 2 факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в САЩ непосредствено преди отвличането му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в САЩ като държава по обичайното му местопребиваване правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно;

3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация (чл. 13, §1, б.“b“ от Хагската конвенция); 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл. 20 от Хагската конвенция); 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при която е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, съответно детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се взима под внимание и неговото мнение (чл. 13, § 2 от Хагската конвенция).

Съобразно с този фактически състав и относимата към изброените предпоставки доказателствена съвкупност по делото, съдът намира, че липсват категорични и безспорни доказателства, посредством които да се достигне до извода, че молителят Г. А. Р. е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането.

Между страните не се спори относно обстоятелството, че същите нямат сключен граждански брак и не са уреждали въпросите относно родителската отговорност извънсъдебно или по съдебен ред в САЩ. В заверен превод от английски език ( л. 53 и сл. от делото) е представено и прието като писмено доказателство извлечение от Законодателство на Кентъки 403.270 “Въпроси, свързани с попечителството – Определяне на най – добрия интерес на детето - Оборима презумпция, че съвместното попечителство е равномерно разпределеното време за отглеждане на детето е в негов най – добър интерес – Фактически попечител“. Видно от цитирания документ, който обективира приложимо към конкретиката на настоящия случай право, “фактически попечител“ означава лице, за което е доказано по ясен и убедителен начин, че е полагало основните грижи и е подпомагало финансово дете, което през последните 2 години е живяло при лицето за общ период от 6 месеца или повече, ако детето е на възраст под три години, и за общ период от 1 година или повече, ако детето е на възраст три години и повече, или е било настанено от Министерството за услуги в общността.

Молителят не отрича, че не е съжителствал съвместно с ответницата и детето, като твърди, че майката М. е живяла отделно – в друга къща, за периода от 2020 г. насетне. В молбата за връщане, подадена чрез Държавен департамент на САЩ по образец, не се посочват и представят документи, които могат да послужат като основание на правата на молителя Р. за попечителство – напротив, заявява се, че майката М. и бащата са отглеждали детето без правно споразумение. Твърденията на молителя, че се е грижил за малолетната С.

3 през седмица - посредством лични усилия и финансово, т.е. че ефективно е упражнявал съобразно с щатското законодателство родителските права, остават недоказани в хода на съдебното дирене, независимо, че на бащата е указана доказателствената тежест в процеса и е предоставена процесуална възможност за ангажиране на относими писмени и гласни доказателства. Обстоятелството дали бащата е упражнявал ефективно родителските права не може да се извлича по предположение от други документи по делото, като например заверен Акт за раждане № 5770018, преписка 116 2013 33108 от Регистър на статистиката на населението, Общност Кентъки, за С.М. Р. (л. 28 от делото); копие от карта за социално осигуряване № 323-47-5024/18.02.2020 г. (л. 32 от делото); Хронология на записването Основно училище Норт Калоуей, 2928 Бринн РД, Мъри KY – (л. 33 от делото); Справки за присъствения профил на ученика С.М. Р. – (л. 35 и сл. от делото). Тук е мястото да се посочи, че от тези документи може единствено да се формира извод, че са неоснователни възраженията на ответницата досежно липса на интеграция на детето С. в САЩ към момента на извеждането му, поради което това е била и държавата по обичайното му местопребиваване непосредствено преди неговото прехвърляне в Република България.

При изслушването му, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, вр. с чл. 13, ал. 2 от Хагската конвенция, и в присъствието на социален работник В.Д. от Д“СП“ – „Лозенец“ - София, детето С.М. Р. заяви, че в САЩ първоначално живеели с бабата и дядото по бащина линия.

Впоследствие бащата построил къща и с него живели няколко месеца. В крайна сметка майката М. наела къща, малко по - долу на същата улица, като наемането на друга къща се налагало, защото молителят бил агресивен към ответницата, а и към София. В къщата на бащата, според разказаното от С., тя никога не можела да води приятели. Г. казвал, че за рождения й ден могат да дойдат, но винаги преди рождения й ден ставал много агресивен, ядосвал се по причини необясними за детето и затова рожденият си ден С. винаги изкарвала при майка си в нейната къща. Родителите й вече били разделени. В Америка, детето установява, че е ходило при баба и дядо, като дядото е бил повече от баща за С., отколкото истинският й баща. Дядото по бащина линия в САЩ е купувал дрехи на детето, водил е С. на ресторант, докато баща й, според разказа й, в годината е купил за нея веднъж обувки.

Становището на социалния работник В.Д. е, че изразеното мнение на детето в никакъв случай не е манипулирано. Това, което е споделила С. със социалните работници от компетентната по настоящото й местоживеене Д“СП“ – Варна, е идентично с това, което е разказала при изслушването й в съдебно заседание, както и на социалния работник В.Д..

Според социалния работник детето изразява свое лично мнение и е наясно, че ако се върне в САЩ няма къде да отиде, а трябва да пребивава при баба си и дядо си.

Налага се изводът, че не са налице убедителни и конкретни доказателства, които да установят по безспорен начин релевантното обстоятелство, че молителят е лице, полагало основните грижи и подпомагало финансово детето С.М. Р. в минималните периоди, посочени по – горе, съобразно с дефиницията, дадена за фактически попечител от Законодателството на Кентъки. Независимо, че молителят се противопоставя на оставането на детето на територията на Република България, доколкото по делото не се доказва да е осъществявал ефективно родителските права по време на задържането, на основание чл. 13, § 1, б.“а“ от Хагската конвенция, съдът не е задължен да разпореди връщането на детето С.М. Р. в САЩ.