Решение № 3064 от 07.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3064 гр. Пловдив, 07.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330116310 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от В. П. срещу П. Д. за установяване правото на собственост на ищеца върху 120/126 ид.ч. от недвижими имот с идентификатор *** по КК на с. ***.

Ищецът твърди, че с договор за дарение и договори за покупко-продажба (описани в исковата молба) е придобил правото на собственост върху общо 120/126 ид.ч. от процесния поземлен имот. Ответницата се била снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот, поради което иска установяване на правата му и отмяна на нотариалния акт. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че земята е възстановена на наследниците на Д. И., които през *** г. извършили неформално разпределение на съсобствените имот, като процесната била предоставена на нея. От тогава единствено тя се грижела за имота и само тя го обработвала с помощта на своя внук. Счита, че е извършена неформална делба между наследниците и е обърната държането във владение. След това се снабдила с констативен нотариален акт за правата си. Намира предявения иск за неоснователен. Иска се отхвърляне на иска и присъждането на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение 1 и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените решения на ПК- ***от ***г. се установява, че на наследниците на Д. С. И. е възстановено правото на собственост върху няколко имота в землището на село ***, един от които овощна градина от 4.187 дка, местност ****, имот № *** по плана за земеразделяне.

С нотариален акт от*** г. П. Д. е призната за собственик на основание давностно владение на земеделска земя от 4.187 кв.м. в землището на село ****, съставляваща имот с № ***. Между страните няма спор, че имотът в момента е заснет с идентификатор ***по КК на село ***.

С нотариален акт № *** от *** г., Й. М., като наследник на Д. И. е дарила на В.

И. П. 1/21 ид.ч. (6/126 ид.ч.) от процесния имот.

С нотариален акт № *** от *** г., поправен с нотариален акт *** от *** г., наследници на Д. И. са продали на В. И. П. 61/126 ид.ч. от процесния имот.

С нотариален акт № *** от *** г., още наследници на Д. И. са продали на В. И.

П. 41/126 ид.ч. от процесния имот.

С нотариален акт № *** от *** г., Н. С. Д., е продала на В. И. П. 1/42 ид.ч.

(3/126 ид.ч.) от процесния имот.

С нотариален акт № *** от *** г., Л. И., М. А. и Л. А. са продали на В. И. П.

9/126 ид.ч. от процесния имот.

По този начин ищецът се легитимира като собственик на 120/126 ид.ч. от имота, прехвърлени му от наследници на Д. С. И..

Представено е удостоверение за наследници на Д. С. И., от което могат да бъдат проследени наследствените права, преминали към неговите деца и техните наследници. Специфики при наследяването се наблюдават при наследниците на Д. К.

Д., *** на С. Д. Д.- т. 3 от удостоверението. Неговият син Г. Д.Д. е *** през *** г., не е оставил низходящи, тъй като ***е починал през ***г. и на основание чл. 6 ЗН наследяват неговите родители или този от тях който е жив. По делото има данни за съпругата на Д. К. Д., като не е повдигнат спор за това, че тя не *** на Г. Д. Д., поради което следва да се приеме, че се явява негов наследник, заедно с преживялата съпруга на последния- Г. Д.. Всички наследници от това коляно- Т. Д., К.Д. и Г. Д. са прехвърлили притежаваните от тях идеални части на ищеца с нотариалния акт от *** г.

Втората особеност е при наследяването на Д. Г. Д., *** на Ц. Д. Д.- т. 4 от удостоверението.

Съгласно документа

Д.Д.е починал през

*** г., преди наследодателката Ц. Д., която е починала през *** г. Поради това наследяването е по 2 реда на заместването- чл. 10, ал. 1 ЗН. Така притежаваната от Д. Д. 1/21 ид.ч. от имота е преминала към неговата ***Ц. С.. Преживялата *** М. Д.не наследява и не е притежавала ид.ч. от имота. Включването й в нотариалния акт не променя обема на прехвърлените идеални части, защото Ц. С. също е участвала в сделката и е прехвърлила притежаваните от нея права. По реда на заместването се определя и наследяването при наследниците на Н. Ф.- т. 7 от удостоверението, която е починала преди общия наследодател Д. С. И., но в тази хипотеза не се констатират особености, доколкото като наследници са удостоверени само нейните деца.

Всички останали наследявания стават по разпоредбите на чл. 5 и чл. 9 ЗН, като след проверка на притежаваните идеални части се установява, че те съответстват на сборовете посочени в нотариалните актове.

Съдът констатира, че по делото не са налице данни за правата на М. и Л. А., като такива има за В. С. А.. При съставянето на нотариалния акт от *** г. се констатира, че в било представено удостоверение за наследници на Д. И., издадено през *** г., а приложеното към делото е от*** г. С оглед на това и предвид изминалият период от време, се удостоверява да са настъпили промени в лицата, които се легитимират като собственици, каквито се случват при смърт на някое от лицата.

Предвид липсата на оспорване и съответствието на прехвърлените идеални части с тези на В. А. следва да се възприеме легитимиращото действие на нотариалния акт.

Издаването на нотариален акт за сделка винаги е предшествано от проверка дали прехвърлителят е собственик на имота, съгласно чл. 586, ал. 1 ГПК.

Ето защо представените нотариални актове легитимират ищеца като собственик на 120/126 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. Ответницата се легитимира като собственик на 1/63 (2/126) ид.ч. на основание наследяване по закон.

Предвид извода, до който достигна съда за собствеността върху процесните имоти, следва да бъде разгледано възражението за изтекла придобивна давност на ответницата. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.

С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от 3 юридически факт, различен от наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници и е правно основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече от едно лица, които са приели наследството между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследниците, които упражняват фактическата власт върху определена наследствена вещ имат качеството държатели на правата на останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл Решение № 270/20.05.2010 г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС II г. о. Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, I г. о., Решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о. и Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.

Самото обстоятелство, че констативният нотариалният акт е последващ на решението на ПК, с което праводателите на ищеца са се легитимирали като съсобственици, не изключва правата му. Съгласно дадените в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС разяснения в тази хипотеза е необходимо ответникът, при пълно и главно доказване да установи, че е пълноправен собственик на целия имот, което ще доведе до загубването на правата на останалите съсобственици. Самият констативен нотариален акт няма такова погасително действие, тъй като се издава в едностранно охранително производство, което не решава правен спор и не преклудира права. В тази насока е и задължителното тълкуване, дадено в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което нотариалният акт, с който се признава право на собственост не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.

Нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорваща страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта на доказване несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото си на собственост- то разпределението на доказателствената тежест при оспорването им следва да се извърши по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, при което всяка страна следва да установи /докаже/ своето право. В настоящия случай ищецът също се легитимира като собственик с нотариални актове, а неговите праводатели с решение на ПК, което е породило конститутивното си действие и има силата на констативни 4 нотариален актове, съгласно ЗСПЗЗ. Поради това всяка от насрещните страни е длъжна да установи правата си, каквато доказателствена тежест бе разпределена и с доклада на делото.

От показанията на свидетеля Г. Д. се установява, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота, като го е ползвала за земеделски нужди, включително първоначално го почистила от съществуващи на място дънери на дървета. Когато фактическата власт е била упражнявана от един наследник, за да започне да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да бъде демонстрирано.

От събраните доказателства обаче не се установява П. Д. и нейният ***А. Д. да са противопоставили намерението си да упражняват фактическата власт за себе си на останалите наследници.

Втората хипотеза, при което е възможно в полза на ответницата да започне владение върху имота, е то да й бъде предадено от останалите съсобственици. Точно в този смисъл са и твърденията в отговора на исковата молба за извършена от наследниците неформална делба на имотите на Д. И.. Чрез една такава устна уговорка между наследниците реално се предава единствено владението върху имота. То не е вещно право, а едно фактическо състояние /власт върху вещ/ и като такова за прехвърлянето му не е необходима някаква специална форма, а се реализира с постигането на съгласието между лицата. Съгласно разясненията дадени в Решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., ГК ако наследодателят (в случая наследниците, като съсобственици) приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В Решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на Първо ГО на ВКС е посочено, че е възможно предаване на владението от предишния собственик, или владелец /квазиправодаване/. То не е формален акт – може да стане с конкулдентни действия, или да се изрази словесно. Когато владението е установено по този начин, или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС- приема се, че имота се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.