Решение № 72 от 05.08.2024, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Разград, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Анелия М. Йорданова

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело № 20243300200250 по описа за 2024 година

Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение рег. ***-2615 на несъдебен орган в Германия – служба за глоби Ботроп /Bubgeldstelle Bottrop/ постановено на 11.09.2023 г., влязло в сила на 03.10.2023 г., с което на българския гражданин Б. К. О., роден на ***, с постоянен адрес с.*** е наложена финансова санкция – глоба в размер на 320 евро и 29,55 евро административни разноски за това, че като водач на лек автомобил с регистрационен номер *** на 14.07.2023г., 17:18, движейки се в населено място Bottrop Braukstrabe междуградски път В 224, посока на движение Essen е превишил разрешената максимална скорост извън населени места с 50 км/ч., допустима скорост: 70 км/ч., констатирана скорост:120км/ч./след приспаднат толеранс/ административно нарушение, което се санкционира по реда на §§ 41 ал.1 в съчетание с приложение 2, 49 StVO /Наредба за движение по пътищата/: §24, 25, 25 ал.2а StVG /Закон за движение по пътищата/; 11.3.7 BКat/Каталог на глобите/; §4 ал.1 BКatV/Наредба за каталог на глобите/ В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция.

1

Засегнатото лице, чиято точна самоличност е установена след направена в НБД справка – Б. К. О. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** редовно призован се явява лично. Заявява, че автомобилът е продаден преди две години на друго лице, което го е управлявало. Автомобилът бил спрян от движение преди два месеца.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение рег. 03636390649-2615, е въз основа на констатирано административно нарушение.

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния случай, двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна, видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.

Видно от установените пълни данни за самоличността на Б. К. О., същият е пълнолетен и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки 2 за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението – изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се отнася за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.

5. Посоченият в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 320 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.

”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Съгласно посоченото в Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 320 евро и разноски в размер на 29,55 евро в общ размер на 349,55 евро равностойни на 683,66 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.

По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.

Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция рег. 03636390649-2615 на несъдебен орган в Германия – служба за глоби Ботроп /Bubgeldstelle Bottrop/ постановено на 11.09.2023 г., влязло в сила на 03.10.2023 г., с което на българския гражданин Б. К. О., ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция - глоба в размер на 320 евро и 29,55 евро за разноски, в общ размер на 349,55 евро с равностойност 683,66 лв./шестотин осемдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/, за това, че като водач на лек автомобил с регистрационен номер *** на 14.07.2023г., 17:18, движейки се в населено място Bottrop, Braukstrabe междуградски път В 224, посока на движение Essen е превишил разрешената максимална скорост извън населено място с 50 км/ч., допустима скорост: 70 км/ч., административно нарушение, което се санкционира по реда на §§ 41 ал.1 в съчетание с приложение 2, 49 StVO /Наредба за движение по пътищата/: §24, 25, 25 ал.2а StVG /Закон за движение по пътищата/; 11.3.7 BКat/Каталог на глобите/; §4 ал.1 BКatV/Наредба за каталог на глобите/

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.

4 от същия закон.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в Удостоверението, б. “г“, за признаване на решението. С оглед изричното отбелязване на издаващата държава, че желае да бъде уведомена чрез формулярите, прикачени на сайта EJN (European Judicial Network) и с оглед резултата, приложимо е уведомяването чрез Формуляр 2.

Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. на

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред Апелативен съд – Варна като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4