Решение № 507 от 20.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300500565 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба от ответника по спора малолетната П. А. Я., ЕГН - ********** – действаща чрез своя баща и законен представител А. А. Я. срещу Решение № 396 от 29.12.2022 г. пост. по гр.д. № 1315/2022 г. на РС – Карлово в частта, с която по предявен от Т. К. М. иск с правно основание чл. 150 от СК е намалена дължимата от нея за дъщеря й П. месечна издръжка от присъдените по гр.д. № 304/2022 г. на РС – Карлово 300 лв. на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска – 10.10.2022 г..

Въззивникът поддържа решението да е неправилно. Счита същото за постановено в нарушение на материалния закон и конкретно нормата на чл. 27 от Конвенцията за правата на детето и нормите на чл. 59 ал. 5, чл. 142 ал.ал. 1 и 2 и чл. 143 ал.ал. 1 и 2 от СК. Излага доводи, че месечна издръжка от 200 лв. съставлява минималния за страната размер такава, че същата не е съобразена с възрастта на детето и неговите нужди, че не е съобразена настъпила в материалните възможности и на двамата родители промяна, а само на тази при въззиваемата - ищца, както и че промяната в нейните възможности не е трайна и съществена по смисъла, даден в т.19 от ППВС № 5/16.11.1970 г. и трайно установената съдебна практика, а именно да е изключена възможността да се възвърне състоянието преди изменението на обстоятелствата. В тази насока поддържа, че въззиваемата – ищца е в млада възраст, трудоспособна е и няма пречки да реализира доходи, позволяващи й да изпълнява безусловното си задължение да осигурява необходимата и присъдена за детето й издръжка от 300 лв. месечно. Поддържа се още, че минималният размер издръжка по принцип се дължи от родителя, който не е ангажиран с упражняването на родителските права и непосредствените ежедневни грижи за детето, а другият неангажиран с тези грижи родител следва да заплаща по голям размер издръжка, като в случая въззиваемата не само че не 1 полага грижи за дъщеря си, но и напълно се е дезинтересирала от нея, не търси и не осъществява никакви контакти с детето. Според въззивника решението е постановено и в нарушение на процесуалния закон и конкретно чл. 172 от ГПК, тъй като показанията на ищцовия свидетел В.В. – близка приятелка на въззиваемата, неправилно са били кредитирани, съответно неправилно не са били кредитирани показанията на сина на въззивника – Я. Я., който е с лични и непосредствени впечатления за нуждите на детето, за полаганите от бащата грижи и за материалните възможности и на двамата родители.

Твърди, че след постановяване на първоинстанционното решение въззиваемата е сключила брак в ***, където се е установила трайно и е с добри финансови възможности.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендира направените за двете съдебни инстанции разноски. Събран са нови доказателства.

Въззиваемата е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Заявява да оспорва твърденията в същата. Поддържа решението да е правилно и иска неговото потвърждаване, претендира направените за въззивното производство разноски. Също ангажира нови доказателства.

Съдът установи следното:

Иск с правно основание чл. 150 от СК за намаляване на присъдена месечна издръжка, дължима от ищцата Т. К. М. на малолетната й дъщеря П. А. Я., от 300 лева на 180 лева.

С влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение искът е отхвърлен за разликата от 180 лв. до 200 лева.

Предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която искът е уважен за разликата от 200 лв. до 300 лева.

Безспорно установено е по делото че месечната издръжка за малолетната П. в размер на 300 лв. е определена с окончателно неприсъствено Решение от 08.06.2022 г. по гр.д. № 304/2022 г., считано от 15.01.2022 г. / датата на раздялата на родителите /, като със същото решение упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата А. А. Я..

Ищцата твърди, че въпреки краткия период от време от определянето на първоначалната издръжка за детето до предявяването на настоящия й иск / предявен на 10.10.2022 г. / е налице основание за намаляване размера на същата поради изменение на обстоятелства за нея като задължено лице. В тази насока поддържа, че в началото на месец октомври 2022 г. се завърнала от *** в ***, заживяла на квартира с месечен наем от 250 лв., работи на 4 – часов работен ден, няма други доходи, не притежава имущество, изплаща банкови кредити, изтеглени през 2017 г. и през 2020 г., като получените от тях средства е вложила за подобряване на жилищните условия в къщата на бащата А., където живеят с малолетната й дъщеря П..

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че ищцата е трудоспособна, няма задължения за издръжка към други лица, сключила е граждански брак в ***, финансово обезпечена е от своя съпруг.

Безспорно установено е по делото:

Детето П. е родено на *** г., т.е. понастоящем същото е с навършени *** години ученичка в *** клас в училище *** в ***;

Родителите са разделени от 15.01.2022 г. – когато ищцата е напуснала семейното жилище и заминала за ***. Малолетната П. е останала при бащата, който упражнява родителските права и полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, живеят в общо домакинство заедно с пълнолетния син на страните Я.;

2

Към датата на определяне на предходния размер издръжка и понастоящем детето е с обичайните за съответната възраст нужди, не се налагат разходи за задоволяване на трайни специфични такива, свързани със здравословно състояние и/или други обстоятелства. Не е налице - не се и твърди промяна в нуждите на издържаното лице в посока тяхното намаляване.

През м. октомври 2022 г. ищцата се завърнала от *** в ***, заживяла под наем, започнала работа на 4 – часов работен ден. В тази насока са показанията на свидетелите и на двете страни, като според ищцовата свидетелка В.И.В. месечния наем, който заплаща е 250 лв., а получаваното трудово възнаграждение е в брутен размер от 355 лв. / ищцата същата работи при съпруга на свидетелката /, от които заплаща ДОО и осигуровки;

Представено е удостоверение от ЕТ „ С.п.-Г.В. „ за получен от ищцата доход за м. октомври 2022 г. / непълен за нея работен месец от 12 работни дни / в размер на 202 лв. , както и удостоверение за преведени ДОО и осигуровки.

Не се установява ищцата да реализира други доходи. Притежава ¼ ид.ч. от съсобствен по наследство недвижим имот, в който живеят майка и сестра й. Същият не задоволява жилищните й нужди, тъй като се състои от две стаи – показанията на свидетелите

Според представен договор за потребителски кредит от 01.09.2017 г. ищцата и третото лице В.И.В. са получили от Юробанк България АД паричен заем за текущи нужди в общ размер от 16 000 лв., с краен падеж за погасяване 01.09.2024 г. и с месечна погасителна вноска от 253, 27 лева.

Представен е договор за потребителски кредит от 04.02.2020 г. за получен от ищцата от втори заем в размер на 20 915 лв., с краен падеж за погасяване 04.02.2027 г. и с месечна погасителна вноска от 315 лева.

Представено пред настоящата инстанция е издадено от Община Карлово Удостоверение за сключен граждански брак, според което на 31.01.2023 г. ищцата е сключила граждански брак в *** с *** гражданин Х.Б.. Според изявленията на процесуалния й представител в съдебното заседание на 23.03.2023 г., същата изчаква проверка на документи и разрешение от *** власти за да се установи трайно в *** при съпруга си.

Пред настоящата инстанция е разпитана като свидетел на въззивника В.П.. Депозира показания, че ищцата е напълно финансово обезпечена от съпруга си, същият заплаща и наема й за квартирата в ***. Според свидетелката въззиваемата живее в квартирата със своя приятелка на име А., с която разделят наема поравно.

Като свидетел на въззиваемата пред настоящата инстанция е разпитана И.У..

Депозира показания че Т. живее на квартира сама, първоначално свидетелката й помагала за плащането на наема и консумативите, а след като се омъжила тези разходи поел изцяло съпруга й от ***. Според показанията на свидетелката Т. се интересувала от дъщеря си, многократно е търсила контакт с нея – и в училище, и в дома на бащата, искала да й предаде храна и дрехи, но и детето отказвало да се среща с майка си, и въззивникът не я допускал до него.

Безспорно установено е по делото, че няма промяна в обстоятелствата досежно материалното състояние на бащата за времето след първоначално определената издръжка.

Същият не е ангажиран по трудово правоотношение, работи частно като ***, доходите му варират в зависимост от търсенето му от клиенти, не установява постоянен месечен доход.

С оглед така установеното съдът намира жалбата за основателна.

Задължението за издръжка на непълнолетното дете, респ. неговото право на издръжка 3 е безусловно – независимо от това дали родителите са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Размера на издръжката – съгласно чл. 142 ал. 1 от СК, се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите – кумулативно, като задължително се съобразява и разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК относно минималния размер издръжка.

Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на горепосочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържаното лице или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

В случая издръжката е намалена до минималния й размер / 195 лв. / - доколкото с ПМС считано от 01.01.2023 г. е определен минимален размер на работната заплата за страната от 780 лева. Същевременно – противно на приетото от районния съд, не са налице данни за твърдяната от въззивницата – ищца трайна и съществена промяна във възможностите й да изплаща първоначално определения размер издръжка от 300 лева.

Ищцата няма задължения за издръжка към други лица. Същата е трудоспособна, няма пречка да е трудово ангажирана на пълен работен ден и да реализира доход в размер на минималната за страната работна заплата от 780 лв./ с оглед липсата на данни за по висока квалификация/, за да обезпечава необходимата и възможна за детето си издръжка, което е и нейно задължение. Договорите за кредит не са нови обстоятелства, същите са били налични и към датата на първоначалното определяне на издръжката. Освен това, задълженията й по тяхното изплащане са непротивопоставими на приоритетното й задължение към детето по чл. 142 ал. 1 от СК. Без значение дали получените заемни средства са вложени в извършени подобрения в имота, в който детето живее и понастоящем. Дори и това да е така, то не погасява задълженията й за неговата издръжка и занапред и до навършване на пълнолетие.

Изплащането на месечния наем за наетата от м. октомври 2022 г. квартира се обезпечава от съпруга й.

Следователно не е налице възведеното основание по смисъла на чл. 150 от СК за намаляване на присъдената за малолетната П. издръжка, дължима от вззиваемата – ищца като нейна майка. Изводът на районния съд в противна насока е неправилен. Необходимата и възможна за детето издръжка е 500 лв., от които майката следва да осигурява 300 лв., а останалите 200 лв. – бащата, който е ангажиран и с непосредствените грижи за детето.

Ирелевантни за предявения иск са причините за раздялата на родителите, влошените им отношения, осъществява ли майката определения й режим на лични отношения с детето и ако не по какви причини. Ирелеванти са и евентуални нейни инцидентни престации лично към детето под формата на храна, дрехи, подаръци. Същите не погасяват задължението й за издръжка, последното се погасява чрез периодични ежемесечни плащания за задоволяване на постоянните ежедневните потребности на детето. В този смисъл следва да се посочи и че евентуални такива инцидентни престации са израз на родителска грижа, полагането на която не я освобождава от задължението за заплащане на издръжка за детето посредством другия родител, на който е предоставено упражняването на родителските права.