Решение № 744 от 11.12.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1801/2023
- Вид
- Решение № 744
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- Петър Никифоров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 34в, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37в, ал. 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37в, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 70 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 744 гр. Враца, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря МАРИЯ Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20231420101801 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез директора на Областна дирекция "Земеделие" Враца против Ц. Т. Д., ЕГН ********** и с адрес: гр. ***** В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за аренда с № 03/12.08.2016 г., вписан в Служба по вписванията – Бяла Слатина с дв.вх. № 3161/18.08.2016 г., Акт 6, Том 6, сключен между Директора на областна дирекция „Земеделие“ – Враца, оправомощен със заповед № РД 46-716/02.09.2015 г. на министъра на земеделието, храните и горите, от една страна като арендодател, и Ц. Т. Д., от друга страна като арендатор, е предоставена на арендатора за временно възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ), както следва:
77,065 дка в землището на с. Бърдарски геран, общ. Бяла Слатина, обл. Враца; 33,145 дка в землището на с. Галиче, общ. Бяла Слатина, обл. Враца; 135,345 дка в землището на с.
Търнава, общ. Бяла Слатина, обл. Враца. Посочва се, че според клаузите на договорите за аренда, касаещи заплащането на годишната арендна вноска, а именно в т. 5 от раздел I и т.
5.3. „Арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 01-ви октомври на всяка следваща стопанска година: да заплати 100 % от годишната арендна вноска по т. 5.1 и да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежен документ“.
Поддържа се, че договорът за аренда е прекратен от арендодателя с Нотариална покана с peг. № 382/22.01.2021 г. пред Рейна Стефанова, нотариус с район на действие Районен съд – Враца, която е връчена на длъжника на 11.03.2021 г. с уведомление съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че договорът е прекратен на 26.03.2021 г., към който момент е изтекъл 14дневният срок за плащане на сумите по нотариалната покана. Изтъква се, че до настоящия момент длъжникът не е изпълнил задълженията си по договор за аренда № 03/12.08.2016 г., 1 като за стопанската 2020/2021 г. дължи заплащане на арендната вноска в размер на 14 746,28 лева. Сочи се, че вноската е дължима и с падеж 02.10.2020 г., като с оглед на това арендаторът дължи на ищеца лихва за забава в размер на 1 995,00 лева, начислена за периода от 02.10.2020 г. до 31.01.2022 г. Предвид тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендират се и разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Цветомила Д., която поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че между страните действително е съществувало арендно правоотношение по цитирания в исковата молба договор за аренда за посочените в исковата молба земеделски земи от ДПФ в землищата на с. Бърдарски геран, с. Галиче и с. Търнава, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, но през процесната стопанска година (2020/2021 г.) ответницата е била лишена от възможността да ползва отдадените й под аренда земеделски земи с процесния договор за аренда като последица от незаконосъобразните действия на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Враца, явяваща се териториална структура на Министерство на земеделието, защото въпреки заявяването на отдадените под аренда земи за ползване чрез включването им в масиви за ползване по реда на чл. 70 ППЗСПЗЗ, ответницата не е получила като разпределение съответните масиви или части от тях. Твърди се, че освен това фактически не е могла да ползва арендуаваните имоти, тъй като същите или са били включени в площта на масивите, но са разпределени на други ползватели, или оставайки извън площта на масивите за ползване, достъпът до тях е бил невъзможен, тъй като със заповеди на директора на ОД „Земеделие“ – Враца са разпределени за ползване между останалите ползватели и полските пътища. Сочи се, че ответницата не е имала физически достъп до арендуваните имоти, за да ги ползва съгласно предназначението им в техните реални граници. Поддържа се, че видно от съдържанието на Заповед № 162/01.10.2020 г., Заповед № 256/17.12.2020 г. и Заповед № 217/19.11.2020 г., всички издадени от директора на ОД „Земеделие“ – Враца (първата по реда на чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, а втората по реда на чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ), и за трите спорни землища разпределението на масиви за ползване е извършено въз основа на доброволни споразумения, каквито ответницата не е подписвала, въпреки че е посочена като ползвател, участващ в разпределението, макар и с нула дка разпределена площ. Твърди се, че ответницата не е виждала въпросните споразумения и няма представа съдържат ли неин подпис, тоест дали друго лице е положило подпис от нейно име или е направило опит за подправка на подписа й, но същата не е подписвала представените доброволни споразумения, не е упълномощавала друго лице за подписването им, и не потвърждава никакви действия, извършени от мним представител, действащ от нейно име без представителна власт. Сочи се, че в случай че ответницата не е участвала в доброволните споразумения, заявените от нея земи е следвало да бъдат разпределени в масиви по служебен път съгласно разпоредбата на чл. 34в, ал. 4 ЗСПЗЗ, но това не е направено. Прави се възражение за неизпълнен договор, което се твърди, че дава правото на ответницата да откаже да изпълни насрещните си задължения, а доколкото изпълнението на насрещните 2 задължения на ищеца да осигури необезпокояваното ползване на арендуваните имоти е станало невъзможно, поради факта че се касае за минал период и договорът за аренда е прекратен, се поддържа, че задълженията на ответницата са погасени изцяло.
Излагат се съображения, че претенцията на ищеца се явява лишена от основание за периода след 26.03.2021 г. до края на стопанската 2020/2021 г. (30.09.2021 г.), защото както сочи ищецът, договорът е прекратен считано от тази дата. Посочва се, че тъй като се касае за договор с продължително изпълнение, прекратяването на който има действие занапред съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, от момента на прекратяване се погасява аредното правоотношение, както и всички права и задължения на страните по него, включително и за плащане на уговорената рента. Твърди се, че от деня на прекратяване ищецът няма право да търси рента по договора, нито обезщетение за ползване на имотите от ответницата, защото такова ползване не е имало през процесната стопанска година, а и след прекратяване на договора ищецът е възстановил фактическата си власт върху имотите, за което има съставен констативен протокол, намиращ се при него. Поддържа се, че като акцесорно вземане, което зависи от съществуването на главно вземане, претенцията за обезщетение за забава също е неоснователна и по основание и по размер. По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.
235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Приет като доказателство е Договор за аренда с № 03/12.08.2016 г., вписан в Служба по вписванията – Бяла Слатина с дв.вх. № 3161/18.08.2016 г., Акт 6, Том 6, сключен между Директора на областна дирекция „Земеделие“ – Враца, оправомощен със заповед № РД 46716/02.09.2015 г. на министъра на земеделието, храните и горите, от една страна като арендодател, и Ц. Т. Д. като арендатор, по силата на който на арендатора е предоставена за временно възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ), както следва:
77,065 дка в землището на с. Бърдарски геран, общ. Бяла Слатина, обл. Враца; 33,145 дка в землището на с. Галиче, общ. Бяла Слатина, обл. Враца; 135,345 дка в землището на с.
Търнава, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2016/2017 година. Съгласно т. 2 от договора арендодателят е длъжен да предаде на арендатора обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването му, а съгласно т. 2.1 арендувания обект се предава с протокол-опис, подписан между страните при сключването на договора и представляващ неразделна част от него и съдържащ точно описание на вида на арендувания обект, неговите характеристики с оглед предназначението по договора, както и действителното му състояние към момента на предаването. Според т.
2.3 протокол-опис се съставя и при връщане на обекта по договора. Съгласно т. 4 от договора арендаторът дължи на арендодателя годишно арендно плащане в пари за съответната стопанска година, като арендното плащане се индексира с коефициента на инфлация, определен от НСИ, за съответната година. В т. 5.1 от договора са определени арендните плащания, както следва: 46,00 лева/дка, 47,00 лева/дка, 66,00 лева/дка и 69,00 3 лева/дка за землището на с. Бърдарски геран или общо за арендуваните земи 4 074,87 лева;
46,00 лева/дка за землището на с. Галиче или общо за арендуваните земи 1 525,91 лева и 66,00 лева/дка и 68,00 лева/дка за землището на с. Търнава или общо за арендуваните земи 8 970,64 лева. С т. 5.3 от договора е уговорено, че арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 01-ви октомври на всяка следваща стопанска година да заплати 100% от годишната арендна вноска по т. 5.1 от договора и да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежния документ, удостоверяващ извършеното плащане.
Видно от представения протокол-опис № 03 от 12.08.2016 год. арендодателят е предал на арендатора арендуваните земи.
Представена е нотариална покана от 22.01.2021 год. от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Враца до ответницата, в която са описани задълженията на арендатора по процесния договор за стопанската 2020/2021 година, като същата е поканена в 14-дневен срок доброволно да плати дължимите суми и е посочено, че в случай на неизпълнение в този срок договорът ще се счита развален от деня, следващ 14-дневния срок. Арендаторът е поканен, в случай че не заплати сумата да се яви в 7-дневен срок, считано от момента на разваляне на договора в Областна дирекция "Земеделие" - Враца за съставяне на протоколопис за връщане на обекта по договора. Видно от представения констативен протокол изх.
№ 1432 от 30.03.2021 год., съставен от помощник-нотариус по заместване Калин Георгиев, адресът на ответницата е посетен многократно, не е открито лице, на което да се връчи поканата и на 11.03.2021 год. е залепено уведомление.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първият от които за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 746,28 лева представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2020/2021 г., дължима по договор за аренда № 03/12.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а вторият от които за заплащане на сума в размер на 1 995,00 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 02.10.2020 г. до 31.01.2022 г.
По предявения иск за реално изпълнение на парично задължение по договор за аренда по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за аренда, съгласно който за ответника е възникнало задължение за арендно плащане за процесния период и в претендирания размер; предаването на арендатора на обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването по договора, както и размера на вземането си.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задължението му.