Решение № 264 от 23.05.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Ямбол, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330100040 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД – гр.

София, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Н. Д. М., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ***РС, а именно – 2171, 94 лв. – главница, заплатена от праводателя на ищцовото дружество, в качеството му на поръчител в полза на кредитора „Кредисимо“ ЕАД и 488, 25 лв. обезщетение за забава за периода 01.12.2021 год. до датата на подаване на заявлението.

Твърди се, че на 09.03.2021 г. ответникът е сключил по електронен път договор за кредит № *** с „Кредисимо“ ЕАД, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, а последният да го върне , при условия и срокове посочени в договора. Между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника М. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно отношение. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговоря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ***. Поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, като заемополучателят не е възстановил платената сума на своя поръчител. С факта на погасяване на задълженията била настъпила суброгация в правата на удовлетворения кредитор.

1

На 12.08.2022 год. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 01.02.2022 год., по силата на който „Ай Тръст“ЕООД прехвърлило в собственост на ищцовото дружество вземането произтичащо от договора за поръчителство от 09.03.2021 год., с всичките му принадлежности.

Длъжникът бил уведомен за извършената продажба по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД, като в случай , че уведомлението не бъде прието за редовно се претендира същото да бъде връчено с ИМ.

Претендира се за уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил претенцията като неоснователна. Счита, че сключения с „Кредисимо“ЕАД договор за потребителски кредит е недействителен, т.к. съдържа неравноправни клаузи, вкл. е сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК. Счита,че при формиране на ГПР е следвало да бъдат включени и разходите по договора за поръчителство., т.к. уговореното възнаграждение за поръчител било компонент от ГПР и се обхващало от дефиницията на Пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК. Посоченото възнаграждение следвало да бъде заплатено в полза на свързано с кредитора дружество, т.к. „Кредисимо“АЕД бил собственик на капитала на „Ай Тръст“ЕООД, като услугата била допълнителна, но задължително условие за усвояване на кредита. Невключването на този разход водело до заблуждаваща търговска практика. С чл. 4 от договора потребителя бил ограничен в правото си да избира кой да бъде поръчител, като последицата от непредставяне на обезпечение била непораждане на действие на договора за кредит- чл. 4,ал.2. Реда за погасяване на плащанията, предвиден в договора за поръчителство, по който ответникът не бил страна, бил предвиден изцяло в полза на кредитора и в негова вреда, по изложени съображения. Не без значение било обстоятелството и, че възнаграждение се дължало и без кредитополучателя да се възползва от обезпечението, а само поради факта ,че е поискано поръчителство.

Излагат се и доводи, че в случая правоотношенията са свързани и не могат да съществуват самостоятелно, като целта била да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси свързани с усвояване на кредита.Излагат се и допълнителни доводи във връзка с твърденията за нищожност.

В обобщение ответникът посочва, че счита, че дължи връщане единствено и само на предоставената с договора за паричен заем заеман сума в размер на 2528, 25 лв. , но не и лихви и други разноски, след приспадане на заплатените от него суми.

Иска се отхвърляне на иска.

В с.з. ищецът, редовно уведомен , не изпраща представител.

Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез който оспорва иска.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа 2 страна следното:

По делото е представено копие от Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между „Кредисимо“ АД и ответника, с Приложение №1 към него, за сумата от 2 528, 39 лв., със срок на договора -2 4 месеца и брой на погасителните вноски -24 , всяка в размер на 128, 09 лв., като лихвеният процент по кредита е 19, 52 %, а ГПР – 21, 36 %. Общият размер на плащанията е 3074, 16 лв. В приложението е инкорпориран и съответния погасителен план.

Приети са и ОУ към договора, като в същите е налице клауза (Раздел Х, чл.2), че при забава на плащането на погасителна вноска се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени от кредитора. Според чл.8 от раздел VI на ОУ при плащане, недостатъчно да погаси всички дължими към съответния момент суми, с платената сума се погасяват първо разноските на кредитора, после начислената законна лихва за забава, договорната лихва и накрая главницата.

Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2021 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника М. , дружеството, в качеството на поръчител се е задължило спрямо длъжника да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор (чл.1 ал.1). За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение №1 към договора –по 128,09 лв. на месец. Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4 на Договора за предоставяне на поръчителство ответникът има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „Ай Тръст“ или на „Кредисимо“, или по начините, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5, „Кредисимо“ е овластено да приема вместо поръчителя плащане от ответника на възнаграждението му, както и на всички други вземания на поръчителя. В случай че платената сума не е достатъчна да погаси изискуемите задължения, се погасяват с приоритет задълженията към „Ай Тръст“. Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на Раздел III, 3 чл.12 от ОУ и чл. 4 ал.1 от договора за кредиткогато е посочено в заявлението, че кредитополучателят ще предостави обезпечение или във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или като сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Н а 09.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за поръчителство. Поръчителят се е задължил да отговоря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения по договора за потребителски 3 кредит. Съгласно чл.4 ал.1 от този договор, аналогичен на чл.3 ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения.

По делото е приет и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. сключен между „Кредисимо" ЕАД – цедент 1, „Ай Тръст" ЕООД – цедент 2 и ищцовото дружество-цесионер, стр 1 и 2 , два броя потвърждения за извършена цесия, изходящи от „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАСД, по силата на който първите две дружества продават на ищеца свои парични вземания подробно описани и индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, неразделна част от него, също приложено и в което под № *** фигурира вземането по процесния договор за кредит.

Представени са и пълномощни от 01.02.2022 г. с нотариална заверка на подписите на представляващите „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, с които дружеството „АСВ“ЕАД е упълномощено до уведоми по реда на чл. 99,ал. 3 от ЗЗД всички длъжници по вземания цедирани с договор от 01.02.0222 год.

Прието е и Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземането от „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД , чрез пълномощника „АСВ“ЕАД , получено от ответника лично на 23.08.2022 год., видно от приетата обратна разписка. В уведомлението е посочено, че вземането произтичащо от договор за кредит от 09.03.2021 год. в размер на 2528, 39 лв. е прехвърлено на „АСВ“ЕООД.

Приложен е още Стандартен европейски формуляр.

Към отговора на исковата молба ответникът е представил Справка за актуално състояние на „Ай Тръст“ЕООД – гр. София, видно от която едноличен собственик на капитала на дружеството е „Кредисимо“ЕАД.

По искане на страните под делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице , по която посочва, че във връзка с процесния договор за кредит от 09.03.2021 год. , на 12.08.2022 год. е извършено прихващане с насрещни разчети между поръчителя „Ай Тръст“ЕООД и кредитора „Кредисимо“ЕАД в размер на 2 560, 50 лв. За периода 25.10.2021 – 07.04.2022 год. по сметките на „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е внесена сума в размер на общо 1150 лв., с която са погасени вноски от 1 до 5 по погасителния план, отнесени за погасяване на главница, договорна лихва, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и лихва за забава.

Посочени са и дължимите суми по договора към датата на извършеното от поръчителя плащане. След датата на цесията , на 07.03.2023 год. по сметка на „АСВ“АЕД е постъпило едно плащане за сумата 550 лв. След извършени изчисления и т.к. ГПР по процесния кредит в размер на 21,36 % включва само договорената възнаградителна лихва, след включване на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, същия 4 би се увеличил на 163, 78 %.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК, чл.6 от ЗПФУР и чл.143 от ЗЗД.

Съгласно чл. 240, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД урежда договора за поръчителство, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение. Съгласно чл. 143 ал.1 изр.1 и 2 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. /чл.6/.