Протоколно определение № 317 от 25.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ПРОТОКОЛ

№ 317 гр. Ловеч, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Съдебни

НАТАША ИВ. НИСТОРОВА заседатели: ГАЛЯ Т. ГЕРГАНОВАСТОЯНОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.А и прокурора Д. Т. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Наказателно дело от общ характер № 20254300200090 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Окръжна прокуратура – Ловеч, редовно призована, се представлява от зам.окр.прокурор Д. Д..

Подсъдимите К. Б. Н. и Н. С. И., редовно призовани се явяват лично, като за двамата се явява адв. Л. Г. от АК - Плевен, с пълномощни по делото.

Подсъдимия И. Х. Х., редовно призован, се явява лично и с адв. К. М. от АК – Велико Търново, с пълномощно от днес.

Пострадал – Министерство на здравеопазването на РБ гр. София, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Б. И. с пълномощно от днес.

Пострадал Държавна психиатрична болница /ДПБ/ гара Карлуково, община Луковит, редовно призована се представлява от Директора д-р Х. В.

В..

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

Нямам възражение към състава на съда.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямам възражение към състава на съда.

ПОДСЪДИМА К. Б. Н.: Моля да се даде ход на разпоредителното 1 заседание. Нямам възражение към състава на съда. Получила съм препис от разпореждането и обвинителния акт. Зная си правата по НПК.

ПОДСЪДИМ Н. С. И.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямам възражение към състава на съда. Получил съм препис от разпореждането за предаване на съд и препис от обвинителния акт. Знам си правата по НПК.

АДВ. М.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямам възражение към състава на съда. Молим да бъдем конституиран ПОДСЪДИМ И. Х. Х.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямам възражение към състава на съда. Получил съм препис от обвинителния акт и от разпореждането. Знам си правата по НПК.

ГЛ. ЮРК. И.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

Нямам възражение към състава на съда.

От името на Министерство на здравеопазването молим да бъдем конституирани като граждански ищец в настоящето производство, с оглед на констатираните обстоятелства, ощетяващи министерството в обвинителния акт, като същият е изложен в молбата, която представям на съда и на страните в производството.

Д-Р Х. В.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямам възражение към състава на съда.

Няма да предявяваме граждански иск, тъй като ние сме второстепенен разпоредител на бюджета, а те са принципала, те са разпоредителя с бюджетните средства Министерството на здравеопазване.

ГЛ. ЮРК. И.: държа да се отбележи, че в случая е ощетен бюджета на Министерството на здравеопазването и в частност й държавния бюджет.

ПРОКУРОРЪТ: Своевременно е предявен гражданския иск и считам, че няма да затрудни процеса и може да бъде гледан съвместно.

АДВ. Г.: Действително иска е предявен своевременно, съгласно НПК, но съобразявайки структурата на обвинителния акт, аз не мога да приема, че действително пострадалото лице е Министерство на здравеопазването, поради което считам, че в настоящия случай липсва активната процесуална лигитимация за предявяване на този иск от Министерство на здравеопазването. Ако приемете, че действително тя е легитимна страна аз 2 нямам никакво съмнение, че така предявения граждански иск ще доведе до затрудняване на наказателното производство.

Съобразявайки диспозитива на обвинението, период на извършените според прокуратурата престъпления към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност за предявяване на тази претенция. Искът е недопустим към днешна дата.

ПОДСЪДИМА К. Б. Н.: Поддържам адвоката.

ПОДСЪДИМ Н. С. И.: Поддържам адвоката.

АДВ. М.: Поддържам заявеното от колегата Г. и считам, че предявения иск е погасен по давност от една страна. Действително е предявен своевременно, но погасяване по давност е абсолютна процесуална пречка за приемането за съвместно разглеждане.

На следващо място по досъдебното производство в том 16 има приложена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2562/2016 г., където има наличен изпълнителен титул за сумата 1 207 262.11 лева. В този ред на мисли тази претенция вече притежава изпълнителен титул и повторното й предявяване на същия иск е недопустимо по смисъла на ГПК в рамките на наказателното производство.

Отделно от това, съгласно както описателната част, така и диспозитива на обвинителния акт по отношение на подзащитния ми се твърди, че вредата е настъпила за лечебното заведение, нищо че е второстепенен разпоредител с бюджет с принципал Министерство на здравеопазването. Второстепенните разпоредители с бюджет са самостоятелни юридически лица, които оперират самостоятелно с делегираните бюджети. В този ред на мисли тази е й причината двама от подсъдимите - ръководителите на това лечебно заведение да са провеждали и самостоятелно обществени поръчки, а не да са ползвали такива, проведени от Министерство на здравеопазването. Ето защо считам, че Министерство на здравеопазването в случая няма й активна легитимация, като пострадало юридическо лице, което да предяви иск в настоящето производство.

Считам, че приемането на гражданската претенция в хода на това производство ще затрудни съществено развитието на наказателното производство, което е недопустимо, съгласно разпоредбата по НПК. Моля да 3 не приемате за съвместно разглеждане предявения граждански иск.

Съдът след съвещание приема, че следва да се остави без уважение предявения от страна на Министерство на здравеопазването на Република България граждански иск, предявен срещу тримата подсъдими К. Б. Н., Н. С.

И. и И. Х. Х. за сумата 900 000 лева имуществени вреди, тъй като счита, че с оглед разпоредбата на ГПК към настоящия момент е изтекла 5 годишната давност, съгласно която може да се предяви този граждански иск. Освен това счита, че Министерство на здравеопазването на Република България, с оглед така формулираното обвинение в което се твърди, че на същото са причинени само неимуществени вреди не притежава процесуална легитимация за предявяване на граждански иск. Следва да се посочи, че и в том 16 от досъдебното производство е приложен изпълнителен лист за сумата от 120 726.21 лева срещу „Грета – Строй 62“ЕООД гр. Велико Търново.

При горните съображения съдът приема, че следва да се остави без уважение предявения граждански иск от Министерство на здравеопазването на Република България срещу К. Б. Н., Н. С. И. и И. Х. Х. и за сумата в размер на 900 000 лева имуществени вреди, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения граждански иск от

Министерство на здравеопазването на Република България срещу К. Б. Н., Н.

С. И. и И. Х. Х. и за сумата в размер на 900 000 лева имуществени вреди.

Съдът счита, че следва да се даде ход на разпоредителното заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА се самоличността на подсъдимите, както следва:

К. Б. Н., ********, ЕГН **********.

Н. С. И., ***** ЕГН **********.

И. Х. Х., роден на ****, ЕГН **********.

Съдът дава възможност на страните да изразят становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: С оглед правилата на родовата и местна подсъдност по 4 чл. 35 и чл. 36 от НПК считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд-Ловеч като първа инстанция. Не са налице основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че в хода на ДП не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, от които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила и не е правено такова искане. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач и да се извършват съдебни следствени действия по делегация. По отношение на взетите мерки за процесуална принуда на подсъдимите К. Н. и Н. С. не се взети към момента такива мерки, а по отношение на подсъдимия И. Х.Х. е взета подписка, която считам, че следва да остане до края на производството. Нямам искане за събиране на нови доказателства и моля да насрочите съдебно заседание с призоваване на лицата, които са посочени в приложенията на обвинителния акт.

АДВ. Г.: Становището ми по въпросите по чл. 248 от НПК, намирам, че делото е местно и родово подсъдно на Окръжен съд-Ловеч. Не откривам основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Лично за мен в хода на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, но по силата на служебното начало, ако вие откриете такива следва съдебното производство да бъде прекратено и върнато на Окръжна прокуратура за отстраняване на същите. Няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. По т. 5 не намирам за необходимо да прилагаме която и да било от хипотезите. С оглед липсата на взетата мярка за процесуална принуда не мога да взема отношение, има такава на третия подсъдим. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата посочени в обвинителния акт.

ПОДСЪДИМА К. Б. Н.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.

ПОДСЪДИМ Н. С. И.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.

АДВ. М.: Въпросите по чл. 248 от НПК, по т. 1 считам, че делото е подсъдно както родово, така и местно на Окръжен съд-Ловеч предвид повдигнатото обвинение и мястото на извършване на деянието. Считам, че по т. 2 има основания за прекратяване на производството касаещо подзащитния 5 ми ХадижиХ., които ще изложа, те имат и отношение и по т. 3 от тези въпроси, като считам, че са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на Х..

На първо място повдигнатото обвинение на И. Х. е по общи текстове от чл. 253 от НК. Повдигнатото обвинение по ал. 5 във връзка с ал. 4 е ясно, както и връзката с ал. 3. Но по насетне връзките с ал. 2 и ал. 1 на чл. 253 не са конкретизирани. В ал. 1 и ал. 2 се предвиждат алтернативи за изпълнителното деяние, като те са следните: който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуване на имущество. Това се намира и в ал. 1, алтернативно изброяване на фактически действия, които следва държавното обвинение да конкретизира според защитата, тъй като липсата на конкретизация довежда до разширяване до степен на неразбираемост на повдигнатото обвинение така, защото по този начин да се ограничава правото на защита и невъзможността Х. да организира защитата си адекватно тъй като не знае срещу кой точно текст да противостои от тази норма. Дори да се твърди, че се има предвид общия текст считам, че следва да е изведено от кои конкретно предложения на законодателя следва съда да произнесе окончателния си акт, което се очертава в рамките на обвинителния акт. Това тук по отношение на подзащитния ми не е сторено, поради което считам, че така повдигнатото обвинение ограничава правото на защита.

Обвинителният акт страда от редици дефицити по отношение на подзащитния ми И. Х.. При преценка на съставомерност на обвинението от описателната част на обвинителния акт, трябва да се извежда фактология, че има налично придобито имущество и то е придобито чрез престъпление или друго обществено деяние според формулировката на законодателя в чл. 253 от НК. Т.е. трябва да има някакво предикатно престъпление, извършено от подзщатиния ми, което да предполага умисъла и съответното изпълнително деяние от самия подзащитен. В описателната част на обвинителния акт липсва такава изнесена фактическа обстановка за знание от подзащитния ми, че средствата са придобити по незаконен начин. Никъде в описателната част не се споменава подобна теза на прокуратурата, която в последствие да бъде търсена и доказана. Напротив в описателната част се извежда фактология, която житейски и логично води към нормални търговски взаимоотношения и липсата на какъвто и да е било умисъл или знания от подзащитния ми за това 6 средствата да се предмет на престъпно деяние. В обстоятелствената част на обвинителния акт е определен кръгът от факти, които следва да имат значение за съставомерността на деянието, но от тези факти такава съставомерност не може да се извлече.