Определение № 185 от 13.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Частно наказателно дело № 20252100201673 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243, ал.4-6 от НПК и е образувано по повод жалба от А. И. К., З. А. К. и Д. А. Т., чрез пълномощника им адв. Борислав Янков от АК-Бургас, против постановление от 25.11.2025г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 431 ЗМ-465/2024г. по описа на Първо РУ Бургас, пр. пр. № 5824/2024г. и пор. № 463/2024г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, водено срещу обвиняемия В. Д. И., ЕГН **********, за престъпление по чл.116, ал.1, т.5 и т.6, вр. чл.115 от НК.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението. Твърди се, че прокурорският акт бил постановен при непълнота на доказателствения материал и без да бъде обсъден наличният такъв. По делото били налице доказателства, че обвиняемият И. е посетил района на местопроизшествието, преди да извърши деянието, като дори провел разговор с пострадалия К., пребъркал портфейла му, върнал го обратно, като при задържането си, повтарял името на жертвата си. Твърди се, че пострадалият разполагал със сумата от 100 лева, а след смъртта му, в джоба му били намерени едва 5 лева. Всички тези обстоятелства останали необсъдени от прокурора. Отделно от това не били положени достатъчни усилия да се установи коя е лелята на обвиняемия, тъй като по делото били налице данни, че обвиняемият И. бил в нейния дом преди да извърши убийството. Не била анализирана и възможността за осъществен състав на престъпление по чл.199, ал.2, т.2, вр. чл.198, ал.1 от НК, т.е. убийство, с цел отнемане на паричните средства на пострадалия, при ясна субективна нагласа. Изразява се недоволство и от решението на прокурора да остави без уважение искането на повереника на наследниците на пострадалия за провеждане на допълнителни разпити на всички полицейски служители, добили впечатления и провели разговори с обвиняемия И., както и за приобщаване на писмени доказателства, целящи установяване на причините за напускане на психиатричната болница в гр.Хасково от страна на И..

Оспорва се и кредитираната от прокурора психолого-психиатрична експертиза и поставената с нея диагноза на обвиняемия „***“, изключваща вменяемостта 1 му. Изложени са твърдения, че вещите лица били предубедени, без обаче да са конкретизирани аргументи за това. С жалбата е направено искане атакуваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на прокуратурата за продължаване на разследването.

По настоящото дело е постъпило допълнение към жалбата на наследниците на пострадалия, с преобладаваща критика към заключението по СППЕ /съдебнопсихиатрична-психологична експертиза/. Според повереника диагнозата била поставена преждевременно. Въпреки, че били налице данни, че обвиняемият И. бил многократно настаняван в различни психиатрични заведения, никой от наблюдаващите го лекари не бил поставил такава диагноза. От практиката било известно, че симптомите на *** следвало да присъстват поне шест месеца, за да може въобще да се обмисля поставянето на такава диагноза, като през този период следвало да включва поне един месец остра фаза, с появата на заблуди, халюцинации, дезорганизирана реч и т.н.. Наред с това, установеното състояние не следвало да бъде резултат от преките физиологични ефекти на дадено вещество /наркотик и други/.

Поведението на обвиняемия, непосредствено след деянието, изразяващо се в изхвърляне на окървавената тениска, изграждането на защитна версия за случилото се, сочели за формулирана мисъл за прикриване на следи и доказателства, т.е. действията му били под контрола на съзнанието му. Освен това преди извършването на деянието обвиняемият консумирал алкохол, който лично заплащал чрез банкова карта, а при възникнал конфликт между него и свидетелката Б., той съзнателно се обадил на ЕЕН 112, за да подаде оплакване, и стоял пред входа на блока, в който тя живеела. Това били целенасочени и осъзнати действия, от които следвало, че не страда от продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта. Предвид изложеното се настоява за отмяна на прокурорския акт и връщане на делото на Окръжна прокуратура-Бургас със задължителни указания относно приложението на закона, включително за назначаване на нова петорна психиатричнопсихологична експертиза.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с посочените в жалбата основания и приложените в досъдебното производство доказателства, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена е в срока по чл.243, ал.4 от НПК от активно легитимирани субекти – наследници на пострадалия от престъплението, пред компетентния съд и срещу прокурорски акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство № 431 ЗМ-465/2024г. по описа на Първо РУ - Бургас, пр. пр. № 5824/2024г. и пор. № 463/2024г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас е образувано на 17.08.2024г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК, с протокола от първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, за това, че на същата дата, в гр.Бургас, ж.к. „***“, в ***, умишлено умъртвил И. А. К., ЕГН ********** – престъпление по чл.115 от НК.

В хода на разследването били извършени множество процесуалноследствени действия, в резултат от което били събрани значителни по брой и обем доказателствени източници. Разпитани били множество свидетели, над 15 различни лица, някои от които разпитани няколкократно; извършени са оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, оглед на труп (аутопсия) и 2 фотоалбум към него, а освидетелстване /оглед на лице/, обиск, вземане на образци за сравнително изследване, обективирани в съответните протоколи, събрани и приобщени са веществени доказателства по делото, на които са извършени съответните огледи, назначени са били различни експертизи – технически

/видеоидентификационна/, химикотоксикологична

/токсикохимична, химическа, трасологична, съдебномедицински, включително и допълнителна такава, биохимични /ДНК/, тройна психиатрична и психологична, като заключенията по всяка от изброените експертизи са обективирани в приложените по делото протоколи. Приложени са и многобройни писмени доказателства – множество справки от различни търговски дружества и институции /мобилни оператори, банки, НЗОК, НАП и други/, докладни записки, писма, протоколи за доброволно предаване, значителен обем медицински документи и резултати от извършени изследвания на обвиняемия И., справка за съдимост и други.

Поради установените в хода на разследването обстоятелства, с окончателно постановление от 24.03.2025г., предявено на 01.04.2025г., в качеството на обвиняем е бил привлечен В. Д. И., ЕГН **********, за осъществено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.5 и т.6, вр. чл.115 от НК, за това, че на 17.08.2024г. в гр.Бургас, к-с ***, умишлено умъртвил И. А. К., ЕГН **********, като убийството е на лице, което се е намирало в безпомощно състояние - пострадалият К. бил в средна степен на алкохолно опиване - с концентрация на алкохол в кръвта 2.19 на хиляда, и спял, което не му позволило да се съпротивлява и брани, нито да избегне нападението срещу него, и е било извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост - чрез нанасяне с нож на 11 прободно - порезни рани в областта на гръдния кош и гърба на пострадалия, като непосредствената причина за смъртта на И. К. е вследствие на една от тези рани - в областта на лявата половина на гръдния кош, проникваща в гръдната кухина в областта на 3-4 междуребрие и прерязваща сърдечната торбичка, в резултат на което настъпила сърдечна тампонада.

След приключване на разследването, с постановление от 25.11.2025г. на наблюдаващия делото прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас наказателното производство по досъдебното производство срещу обвиняемия И. били прекратени на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК, поради това, че общественоопасното деяние било извършено от невменяемо /наказателно неотговорно/ лице, което не е могло да формира вина спрямо постъпката си. В постановлението си прокурорът приел, че от заключенията по тройната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /СППЕ/ се установявало, че обвиняемият боледува от *** и страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества или употреба на други вещества, при наличен синдром на зависимост. Психичната *** у обвиняемия представлявала психично психотично разстройство, лишила го от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на инкриминираното деяние на 17.08.2024г. Обвиняемият И. бил с нарушена психична годност да разбира смисъла на извършваните следствени действия спрямо него, което водело до извод, че той не можел да участва пълноценно в наказателния процес, респ. при евентуалното реализиране на наказателната му отговорност, той не би могъл да разбере смисъла и. Така констатираното психично заболяване следвало да се приравни към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. След 3 като деянието било извършено от наказателнонеотговорно лице, то не съставлявало и престъпление. Така посоченото постановление е предмет на разглеждане по настоящото производство.

Предвид факта, че обстоятелствената част на атакуваното постановление изобилства от фактология, която е коректно установена и между страните отсъства спор относно нея, с изключение на някои обстоятелства, настоящият състав не намира за необходимо повторното й дословно пресъздаване. По мнението на проверяващата инстанция, релевантната за делото фактическа обстановка, изложена в обобщен вид, е следната:

Пострадалият И. К. и свидетелката Н. Б. живеели съвместно в продължение на няколко години, но поради влошаване на отношенията им, те се разделили. Двамата имали общо дете - А. К., роден през ****..

Родителските права не били изрично уредени между тях, но детето живеело приоритетно при майка си в гр.Бургас, като съгласно конкретни уговорки, то посещавало баща си. Така към месец август 2024г. детето било при баща си в гр.Казанлък, където пострадалият К. живеел.

На 16.08.2024г. И. К. се намирал в гр.Бургас, за да остави сина си при свидетелката Б., поради което отишъл до апартамента и, находящ се на адрес ул. *** № ***, ет. ***, ап. *** в същия град. В хода на разговора между тях К. попитал Б. дали може да пренощува в дома и през събота и неделя. Въпреки, че отношенията им не били добри, тя се съгласила и всички заедно отишли в апартамента и. След обяд пострадалият започнал да пие алкохол. Между двамата отново се породили конфликти, в резултат от което К., чрез използвания от него мобилен телефон с номер 0*********, около 19:07 часа сигнализирал ЕЕН 112, оплаквайки се от поведението на свидетелката Б..

Пред пристигналите на място полицейски служители двамата заявили, че нямало да предприемат последващи действия по подаване на жалби един към друг и, че недоразуменията им били уредени. В последна сметка пострадалият отново се договорил със свидетелката Б. да пренощува при нея. Същата вечер тя излязла с приятели на заведение в гр.Бургас, а И. К. останал в дома и. Около 22:20 часа, той се срещнал със сестра си – свидетелката Д. Т., и свидетеля Д. Г. пред дома на свидетелката Б.. Те си поговорили известно време, пили бира, но тъй като станало късно, а свидетелката Б., с която свидетелката Т. не била в добри отношения, идвала към тях, Т. и Г. решили да си тръгнат.

По-късно на същата вечер свидетелката Б., подтикната от създалата се проблемна ситуация с пострадалия И. К., решила да пренощува заедно с детето си в дома на своята приятелка – свидетелката И. К., която живеела в близост до нейния дом, на ул. *** № ***, ет. ***. В телефонен разговор тя уведомила И. К. за решението си, вследствие на което той се разгневил.