Решение № 1066 от 18.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1066 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20231110115321 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 120087/18.05.2023 г./ на Б. В. Г. и Я. А. И. срещу етажните собственици в сграда с административен адрес: ****, представлявани от управителя на етажната собственост Е. З.

Д., с искане за отмяна на решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 от Протокол за проведено на 11.02.2023 г. общо събрание на етажните собственици. Претендират разноските по делото.

Ищците твърдят, че са съсобственици на самостоятелни обекти, находящи се в сградата в режим на етажна собственост – апартамент № 5, апартамент № 8, магазин № 2, магазин № 3, гараж № 2, гараж № 8 и гараж № 7, заедно с прилежащите им идеални части от общите части на сградата. Сочат, че на 11.02.2023 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, като на 21.02.2023 г. е поставено съобщение, че протоколът е изготвен, и на същата дата им е изпратен по имейл. Оспорват като незаконосъобразни взетите решения по т. 2, т. 3 и т. 4 от Протокола от общото събрание от 11.02.2023 г. Излагат, че решението по т.

2 касае приемане на доклада на домоуправителя за 2020 г., но докладът е отменен от съда, поради което решението не може да бъде преразглеждано на следващо общо събрание.

Считат, че това решение е в противоречие с чл. 23, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗУЕС. Сочат, че решението по т. 3 се отнася за приемане на доклада на домоуправителя за 2022 г. и е незаконосъобразно, защото финансовият отчет е изготвен от лице, което не е касиер, като нарушени се явяват разпоредбите на чл. 24, ал. 4, ал. 5 и ал. 7 ЗУЕС. Твърдят, че решението по т. 4 касае приемане на бюджета на етажната собственост за 2023 г. Намират го за незаконосъобразно поради неспазване на изискуемия кворум и неспазване на чл. 17 ЗУЕС, както и поради нарушение на чл. 11, т. 5 вр. § 1, т. 11 ЗУЕС, защото незаконно освен разходи по чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС са включени и извънредни разходи, включително съдебни разходи, както и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, тъй като са неясни паричните задължения на етажните собственици. Считат, че приетият бюджет е изчислен произволно, без да са представени разходно-оправдателни документи и финансови документи за плащания от и на етажната собственост и не кореспондира с действително направените разходи.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Ответната страна излага, че процесното общо събрание отговаря на всички изисквания на ЗУЕС относно 1 свикването, провеждането и вземането на решения. Твърди, че решението по т. 2 е взето при съобразяване на съдебното решение, с което са констатирани допуснати нарушения на предходно общо събрание, на което е поставен за обсъждане отчетът за 2020 г., като има за цел да преодолее всички констатирани от съда процедурни пропуски във връзка с приемането на представения доклад, които са довели до отмяна на предходното решение за приемането му. Излага, че е предоставена възможност на всеки етажен собственик да се запознае с годишните отчети на управителя за 2020 г. и за 2022 г. и с всички разходнооправдателни документи. Изтъква, че законът не поставя изискване отчетът да е подписан от касиера. Релевира възражение, че правото на ищците да атакуват решението за приемането на бюджета на етажната собственост е преклудирано с изтичането на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, защото такова оспорване е направено едва с уточнителната молба от 18.05.2023 г. Оспорва решението по т. 4 да е взето при липса на изискуемия кворум, като посочва, че за приемането на бюджета на етажната собственост по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС не се изисква квалифицирано мнозинство, а в случая представени на събранието са били 69.228 % ид. ч. от общите части на етажната собственост, а за приемането на решението по т. 4 са гласували 54.118 % ид. ч. от представените идеални части, т.е. 37.465 % ид. ч. от общите части на етажната собственост. Счита, че това решение не подлежи на съдебен контрол по същество /извън спазването на законовите изисквания за свикването и провеждането на общото събрание/, защото съдържанието на бюджета на етажната собственост се определя по свободната преценка на общото събрание. Излага, че информация за отделните компоненти в бюджета се съдържа в самото решение и тя е представена пред и обсъдена от присъствалите на общото събрание етажни собственици. По отношение на включения в бюджета компонент „съдебни разноски и правна помощ“ посочва, че сумата е свързана с реално направените разходи за процесуално представителство по дела за отмяна на решения на общото събрание и срещу действия на управителя, които дела са образувани от ищците, както и с предстоящите разходи за предприемане на действия по принудително събиране на суми от длъжници на етажната собственост, сред които са и ищците, като счита, че се касае именно за дейности по управлението на етажната собственост. Излага, че тези разходи следва да бъдат разпределени между етажните собственици чрез включването им в разходите по управление на етажната собственост, защото не съществува друг ред. Твърди, че приетите като част от бюджета извънредни разходи в размер на 120 лв. годишно целят създаване и съществуване на минимален резерв в бюджета на етажната собственост за посрещането на непредвидими разходи, свързани с управлението и поддръжката на общите части – напр. разходи за осветителни тела. Сочи, че определените в бюджета за 2023 г. общи суми за очаквани приходи от месечни такси за поддръжка и управление на етажната собственост и месечни вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ се разпределят между етажните собственици съгласно чл. 51, ал. 1 и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, като се вземат предвид размерите на тези такси, определени с решение на общото събрание от 01.04.2022 г.

Акцентира, че приетият бюджет е прогнозен документ, изготвен на база направените през предходните години разходи, и предвидените в него приходи и разходи невинаги съвпадат с тези, които реално ще бъдат осъществени. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 2, т.

3 и т. 4 от Протокол за проведено на 11.02.2023 г. общо събрание на етажните собственици в сграда с административен адрес: ****.

Съдебният контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на етажната собственост е ограничен със срок за предявяване на иска, който е преклузивен. При предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото се определя от 2 твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени в исковата молба, чрез отстраняване на нередовности в нея или по реда за изменение на иска. Същевременно не всички незаконосъобразни решения на общото събрание на етажната собственост подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние, в който смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВКС. Това са такива решения, които пораждат определени правни последици или, както е възприето да бъдат определяни, т. нар. положителни решения на общото събрание на етажната собственост. Онези от решенията на общото събрание на етажната собственост, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна /в този смисъл – Определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на ВКС, I ГО/.

В конкретния случай в тежест на ищците е докажат, че са съсобственици на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост, че са взети от общото събрание на етажните собственици решенията, чиято отмяна се иска, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

С Определение № 36215/12.10.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищците притежават самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Следователно те са материалноправно легитимирани да предявят иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на същата етажна собственост.

С Определение № 36215/12.10.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване също така фактът на провеждане на общо събрание на етажните собственици на 11.02.2023 г., на което са взети оспорените от ищците решения, както и че на 21.02.2023 г. е поставено съобщение за изготвянето на Протокола от общото събрание. Исковата молба е постъпила в съда на 24.03.2023 г., но е подадена по пощата на 21.03.2023 г., от което и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК следва, че искът е предявен в срока по чл.

40, ал. 2 ЗУЕС. Неоснователно е възражението на ответната страна, че по отношение на направените оспорвания с уточнителната молба от 18.05.2023 г. преклузивният срок не е спазен. С последната ищците са изпълнили указанията на съда, дадени с Разпореждане № 49646/21.04.2023 г. в процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, като молбата за изпълнение на указанията е подадена по пощата на 16.05.2023 г., т.е. в указания срок, поради което и на основание чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК е подадена в срок, а съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. Ето защо съдът намира, че не са въведени извън преклузивния срок нови възражения от ищците за незаконосъобразност на оспореното решение по т. 4 от Протокола.

По предявения иск в тежест на ответната страна е да докаже спазването на императивните изисквания за провеждането на общото събрание на етажните собственици на 11.02.2023 г. и за вземането на оспорените решения, по отношение на които изисквания в исковата и в уточнителната молби са наведени доводи за допуснати нарушения.

В случая доводи по отношение на свикването на Общото събрание не са релевирани, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Относно решението по т. 2 от Протокола:

С решението по т. 2 от Протокола от общото събрание на 11.02.2023 г. етажните собственици са приели отчета на домоуправителя за 2020 г.

На първо място, ищците навеждат възражения за незаконосъобразност на така взетото решение, тъй като докладът е отменен от съда, поради което считат, че е извън 3 компетентността на общото събрание да преразглежда решението на следващо общо събрание. По делото се установява, че с Решение № 20049515/21.07.2022 г., постановено по гр. д. № 14751/2021 г. по описа на СРС, 45 състав, е отменено решението по т. 1 от Протокол от 04.02.2021 г. от проведено на 04.02.2021 г. общо събрание на етажната собственост, с което е разгледан и приет отчетът на домоуправителя за 2020 г. Страните не спорят, че съдебното решение е влязло в законна сила. Видно е, че решението по т. 1 от Протокола от 04.02.2021 г. е отменено, защото гласуването на отчета на управителя предполага пълна информираност на етажните собственици с надлежни отчетни документи, каквито не са били представени към момента на вземане на решението. Следователно незаконосъобразността на предходното решение на общото събрание за приемане на доклада на управителя за 2020 г. е била следствие от непредставяне на всички относими документи за извършване на надлежна преценка от етажните собственици дали да приемат доклада, с което фактически да одобрят извършените от управителя разходи. Отмяната на това решение на общото събрание води до липса на доклад на управителя за 2020 г., респ. въпросът е останал висящ, и при това положение липсва законова пречка при съобразяване с мотивите на съда за отмяната и предоставяне на етажните собственици на всички относими документи за извършване на преценката да бъде проведено отново гласуване дали докладът на управителя за 2020 г. да бъде приет. Така е, защото етажните собственици са обвързани от решението на съда по чл. 40 ЗУЕС по гр. д. № 14751/2021 г. по описа на СРС, 45 състав, и дължат да съобразят поведението си, респ. и последващите решения, с даденото от съда тълкуване на закона относно конкретното решение. Именно поради това е извършено ново гласуване на доклада на управителя за 2020 г. с оглед даване възможност на общото събрание да съобрази разходно-оправдателните документи при вземане на решение дали да приеме или да не приеме доклада.