Решение № 4456 от 22.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8559/2019
- Вид
- Решение № 4456
- Подписан
- 22.07.2020
- В сила
- 22.07.2020
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№.......................... гр. София, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
IV - Б състав , в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. ЛОРА ДИМОВА при секретаря К. Лозева като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8559 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10170/14.01.2019г. по гр.д. № 79944 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 151-ви състав е признато за установено че Р.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК******, с адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.
154 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва: сумата от 344,92лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.06.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия от 310,34лв. и възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 24,58лв. в имот, представляващ апартамент № 59 в гр. София, ж.к. ******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43548/2017г. на Софийски районен съд, като неоснователни са отхвърлени исковете за заплащане на главници за горницата над 344,92лв. до предявен размер от 2241,39 , както и иска за заплащане на лихва за забава на плащането на главницата в размер на 386,11лв. за периода от 15.09.2015г. до 16.06.2017г., като Р.Н.Й. е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски по исково дело от 62,08лв. и съдебни разноски по заповедно дело от 13,07лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5012029/25.01.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК****** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че по делото било установено, че се дължат всички суми, за които са предявени исковете. Не следвало да се кредитира заключението по техническата експертиза, защото то не било съобразило изравнителната сметка по фактура от 31.07.2014г. и от 31.07.2016г. Задачите по счетоводната експертиза били от естество да установят дължимите суми. В забава на плащането на главниците ответникът изпаднал с изтичане на 30 дни от периода, за който сумите се дължат съгласно Общите условия. Фактурите за задълженията били публикувани на 15.08.2015г. и на 15.08.2016г. Претендирало е разноски.
Въззиваемият ответник по исковете Р.Н.Й., ЕГН ********** не е изразил становище по жалбата в предоставения срок .
Третото лице помагач на въззивника – Н.И.”ООД, ЕИК ******не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2028318/09.11.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК******, с адрес на управление:*** срещу Р.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 2216,81лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.06.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 59 в гр. София, ж.к. ******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г; сумата от 24,58лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.06.2017г., до изплащането й
, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имот, представляващ апартамент № 59 в гр. София, ж.к. ******за периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 381,38лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 2216,81лв. за периода от 15.09.2014г. до 16.06.2017г.; сумата от 4,73лв., представляващи . представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 24,58лв. за периода от 08.08.2014г. до 16.06.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43548/2017г. на Софийски районен съд. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните били обвързани от договор при Общи условия, последните сочели задължение за плащане и на възнаграждението за дялово разпределение, ответникът изпаднал в забава на плащането им. Претендирало е разноски.
Ответникът Р.Н.Й., ЕГН ********** не е изразил становище в срока за отговор. В заповедно дело е оспорил исковете с твърдения, че не ползва енергия в имота от 2004г., начислени суми не били реални. В първото по делото о.с.з. проведено на 31.10.2018г. е оспорила исковете, като е посочила, че от 1 година не живее в имота, но в периода от 2014г. до 2016г. е живяла там, собственик н;а имота било Министерство на отбраната, в имота уредите не били отчитани , не ползвала и топла вода, от 2004г. радиатори били затапени, както и топлата вода.
Третото лице помагач на ищеца – Н.И.”ООД,
ЕИК ******е подкрепило исковете. Посочило е че в имота с потребява енергия за отоплени е и за горещо битово водоснабдяване, имало щранг-лира в банята, през април 2016г. било установено , че щранг за топла вода бил затапен. За периода 2014г.-2015г. не бил осигурен достъп за отчет н уреди и потреблението на топла вода било начислено на база брой потребители.
По делото е приложено заповедно дело № 43548/2017г. по описа на СРС, 151-ви състав, от което се установява, че по заявление по чл.
410 от ГПК вх. № 3050191/30.06.2017г. е издадена заповед от 18.07.2017г., с която районният съд е разпоредил Р.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК****** сумата от 2241,39лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.06.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 59 в гр. София, ж.к. ******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 386,11лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 16.06.2017г., съдебни разноски от 102,55лв., длъжникът е уведомен за заповедта на 31.08.2017г., на 31.08.2017г. е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че не ползва топлинна енеригя от 2004г. и суми не са реални, на 09.10.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на такива е представил на 09.11.2017г.
По делото е прието неоспорено от страните заявление вх. № Г-20023/03.12.2015г. , съгласно което Р.Н.Й. като титуляр на партида за ап. 59, вх. ******”, гр. София е поискала от Т.С.”ЕАД начислената й сума да бъде преизчислена , като се съобрази че от 2004г. е прекъснато отопление и топла вода в имота, дължала само такава за сградна инсталация.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 26.08.2002г., договор от 23.09.2002г., съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. ******и вх.В са избрали и възложили на Н.И.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
По делото са приети Общи условия от 2014г. съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
Приети са протоколи за отчет на уреди в имота съгласно който отчет е направен на24.04.2016г., установено е, че е затапен щранг за топла вода в имота, отсъединен е.
Приет е констативен протокол, съгласно който на
23.05.2015г. , което е втора дата за отчет на уреди не бил осигурен достъп до имота за отчет на уредите.
Приети са изравнителни сметки за периода, съгласно които за отчетен период 2014г.-2015г. са начислени като потребени количества топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване от 1906,46лв. и 177,86лв. за отопление, а за отчетен период 2015-2016г. са начислени като потребени 132,48лв. за отопление, не е начислена енергия за горещо битово водоснабдяване.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които за дялово разпределение на енергията в периода е начислил 24,58лв. за периода.
Приет е неоспорен от страните акт от 25.05.2005г., носещ подпис представител на топлофикация, съгласно която в ап. № 59, вх. ******”, гр. София на 25.05.2005г. е изключено топлоподаване за отопление и за топла вода, като са демонтирани три радиатора, водомерното отклонение е затапено.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и третото лице-помагач е посочило, че за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г. реално потребената енергия в имота е 310,34лв.
Това била стойността на енергията потребена с щранг-лира и за сградна инсталация.
Посочило, че за процесния период в имота не е потребена енергия за отопление с радиатори и за горещо битово водоснабдяване, защото през 2005г. отклоненията били затапени. Изравнителните сметки били изготвени съобразно правила на Наредбата за топлоснабдяване, но за първия отчетен период енергията за горещо битово водоснабдяване била начислена на база брой потребители поради неосигурен достъп за отчет на уреди в размер на 1906,46лв., но тя неправилно била начислена, защото от 2005г. щранг за топла вода е бил затапен и е показвал „0”.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с
415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото и на възнаграждението за дяловото разпределение, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за плащане на процесната главница, като е изпаднал и в забава на плащането й, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойността на потребена топлинна енергия и за възнаграждение за дялово разпределение на енергията за процесния имот за процесния период обезщетение за забава на плащането им в размерите на процесните суми, за които с предявени исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Разпечатката съдържа 47 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62d441a7-0dd0-4670-b6a0-623d41ce5508