Протокол № 373 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 364/2024
- Вид
- Протокол № 373
- Подписан
- 26.06.2024
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 373 гр. Пазарджик, 26.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500364 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явява представител за жалбоподателя „ЮтеКредит България“ ЕООД – редовно призован.
Не се явява ответникът по въззивната жалба Е. Ш. Т. – редовно призован. Вместо него се явява назначеният му по делото по чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. М. И.-С..
На второ повикване в 10:03 ч. не се явява представител за жалбоподателя.
АДВ. И.-С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова при условията на чл. 142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по Глава двадесета, чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд № 286 от 06.03.2024 г. постановено по гр.д. № 20235220102340 по описа на същия съд за 2023 г. е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. Ш. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. "К.Б.*" № **, обл. П. дължи на „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. "Ч." № **, представлявано от управителя И.Х.К., сумата от 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски паричен кредит № 44006 от 26.11.2021 г., ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 20.02.2023 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 326 от 23.02.2023 г. по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 579/2023 г. по описа на Районен съд-Пазарджик, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за възнаградителна лихва в размер на 38,99 лв., претендирана за периода от 26.11.2021 г. до 14.02.2022 г. и за лихва за забава в размер на 111.57 лв. за периода от 26.12.2021 г. до 23.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 579/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, като неоснователни и недоказани. Със същото решение е ОСЪДЕН Е. Ш. Т., ЕГН ********** от гр.
П., ул. "К.Б.*" № **, обл. П., да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. "Ч." № **, представлявано от управителя И.Х.К., сумата от 1090.83 лв. - сторени от ищеца разноски по гр.дело № 2340/2023 г. по описа на РС - Пазарджик и по ч.гр.дело № 579/2023 г. по описа на РС-Пазарджик, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението се обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК с въззивна жалба с вх. № 7811 от 26.03.2024 г. подадена от ищеца в производството пред първата инстанция „ЮтеКредит България“ ЕОД, ЕИК ********, чрез пълномощник юрисконсулт Г. П. А., надлежно упълномощен да представлява дружеството, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлена претенцията на дружеството-ищец относно договорното възнаграждение в размер на 38.99 лв. и изискуемата лихва за забава в размер на 111.57 лв. Поддържа, че договорното възнаграждение представлява възнаградителна лихва за отпуснатия кредит и същото не противоречи на добрите нрави, и че е в законово допустим размер.
Цитира се чл. 3 от договора за кредит регламентиращ размера на годишния лихвен процент в размер на 12.27 %, че съгласно погасителния план кредитополучателят следва да погасява кредита на 12 месечни вноски, всяка в размер на 150.26 лв., на всяко 26-то число, и една изравнителна вноска от 149.94 лв. коментира се чл. 5 от Раздел 5 Лихви, разноски и Такси от Общите условия към договора за кредит, регламентиращ посочването на размера на лихвения процент в преддоговорната информация и в договора, изчисляването на лихвата ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, както и начисляването й от датата на усвояване на кредита. По отношение на лихвата за забава се сочи, че същата е уговорена като обезщетение за забава при допуснато просрочие на дължимите плащания в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието - от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата, определена в размер на 111.57 лв., като претенцията за същата следва да бъде уважена след като искът на дружеството е частично уважен. Акцентира се, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части /визира се чл. 26, ал. 4 от ЗЗД/. Допълва, че въпреки че таксата за разглеждане не е предмет на исковото производство, то неоснователни са твърденията, че така уговорената 2 такса е неравноправна на основание чл. 143 от ЗЗП, доколкото таксата е изчислена съгласно индивидуалните условя за кредита, заявен от ответника, като последната е указана в стандартния европейски формуляр /СЕФ/.Счита, че тази такса е била известна при подписване на договора, а с подписването му ответникът се е съгласил с всички условия по договора, включително и по прилагането на таксата, в предварително известния й размер, ставайки по този начин индивидуално приложим елемент на договора. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че с така договорената такса се цели заобикаляне на закона и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /скрит разход по договора за кредит/, като подобни твърдения жалбоподателят квалифицира като неоснователни. Моли да се отмени решението в обжалваните му части и се уважи исковата претенция по отношение на договорното възнаграждение от 38.99 лв. и изискуемата лихвата за забава от 111.57 лв. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна ответника Е. Ш. Т., с ЕГН ********** от гр. П., чрез назначения му особен представител по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК на разноски на ищеца, адв. М. И.-С. от АК-Пазарджик, в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Споделят се като правилни и законосъобразни мотивите на първоинстанционния съд приел, че е налице нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК досежно клаузата по чл. 6.1 от договора, предвиждащ такса за разглеждане на кредита от 201.60 лв, представляваща неоснователно обогатяване на кредитора, чрез увеличаване размера на дълга за потребителя, водещо до нарушаване на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, представляващо нарушение на добрите нрави и че правилно съдът е приложил нормата на чл. 23 от ЗПК, уважавайки иска на ищеца до размера на чистата стойност на кредита без лихви и другите разходи по кредита. Цитират се нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като се акцентира, че според процесния договор за кредит формално е изпълнено изискването на Годишния процент на разходите от 41.90 % съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10, ненадвишаващ максимума по чл.19 ал. 4 от ЗПК, но че този размер не отразява действителния процент на разходите, тъй като същият по изрично заявление от дружеството /изразено във въззивната жалба/ включва и таксата за разглеждане в размер на 201.60 лв. и доколкото за тази сума съществува законова забрана /чл. 10а, ал. 2 от ЗПК да се включва в общите разходи по кредита. Предвид изложеното ответникът акцентира, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният размер на разходите по кредита. Доколкото ГПР е част от същественото съдържание на ДПК, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него за да може да направи информиран избор.
Твърди се, че след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, то не може да се приеме, че е спазена посочената норма от ЗПК. Счита, че подвеждащото оповестяване на този елемент от изискуемото се съдържание на договора, представлява порок, 3 изключващ валидността на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без другите разходи. Акцентира се и на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и установен размер на дължимата чиста стойност на кредита.
Заключава че ДПК не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно неправилното посочване на ГПР по кредита, изчислени към момента на сключване на договора поради което същият се явява недействителен и следва да се приложи нормата на чл. 23 от ЗПК, така както постановил първоинстанционния. Като последен довод се изтъква, че кредиторът не е доказал индивидуално договаряне на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документи в предвидения в договора размер, както и че същата противоречи на закона и е нищожна. Моли да се потвърди решението в обжалваните му части.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК пред въззивната инстанция.
АДВ. И.-С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор на въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че производството пред въззивната инстанция се развива с участието на назначения по делото от първата инстанция особен представител на страната-ответник Т. – адв. М. И.С., и като взе предвид, че за въззивната инстанция жалбоподателят и ищец е внесъл по сметка на Окръжен съд - гр. Пазарджик депозит за особен представител в размер на 400 лева /лист 28 от материалите по делото/, намира че следва да се постанови изплащане на процесната сума на така назначения особен представител за производството пред въззивната инстанция.
Затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител М. Т. И.-С. от АК – Пазарджик сумата от 400 лева, като адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на ответника по жалбата Е. Ш. Т. в производството пред въззивната инстанция.
АДВ. И.-С.: Нямам искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.-С.: Моля Ви да потвърдите първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част по изложените от мен съображения в отговора на въззивната жалба.
Съдът счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния двуседмичен срок до 26.07.2024 г.
4 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:11 Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5