Решение № 194 от 01.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Кюстендил, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Й. Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500181 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 2012/17.02.2025 г., депозирана от В. И. Г., П. С. П. и М. С. П., чрез пълномощника адв. Е. А. от САК, с адрес на дейността: гр. София, ***, ет.3, офис 308, насочена срещу Решение № 54/29.01.2025 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1804/2024 г. по описа на същия съд.

С оспорения съдебен акт РС – Дупница е допуснал извършване на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-244/15.12.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 10.10.2023 г., съгласно скица на поземлен имот № 15- 1080445-10.10.2023 г., с адрес на поземления имот: обл.

Кюстендил, общ. С.б., с.Р., ул."С." №**, с площ от 999 (деветстотин деветдесет и девет) кв. метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 597, квартал 44, парцел V, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор

***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор

***. между: Й. Е. Х., ЕГН **********, В. И. Г., ЕГН **********, П. С. П., ЕГН ********** и М. С. П., ЕГН **********, като е постановил делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно: за Й. Е. Х. – 6/12 ид. ч., за В. И. Г. – 4/12 ид. ч., за П. С. П. - 1/12 ид. ч., за М. С. П. – 1/12 ид. ч.

Първоинстанционното решение се обжалва изцяло, като въззивниците релевират 1 доводи за неговата неправилност, произтичаща от постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и от неговата необоснованост.

Сочат, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано, в нарушение на материалния закон, а именно при неправилно приложение на разпоредбите на чл.34, чл.68, чл.69 и чл. 79 от Закона за собствеността, е допуснал извършване на съдебна делба на процесния имот, като е приел за установена фактическа обстановка, която напълно противоречи на многобройните писмени и гласни доказателства, установяващи по несъмнен начин, че въззивниците – ответници са придобили по давност претендираната от ищцата ½ идеална част от процесния имот, присъединявайки на основание чл.82 от ЗС към своето владение и това на наследодателя им С.Г., като са владяли непрекъснато, явно, спокойно и несмущавано общо повече от 35 години - от 1988г. до предявяване на настоящия иск от ищцата през 2024г. целия процесен имот като свой собствен имот.

Били игнорирани от съда събраните многобройни доказателства, установяващи липса на данни в периода от 1988г. до предявяване на иска през 2024г., ищцата, а преди това нейните праводатели, да са оспорвали по какъвто и да е начин писмено или устно владението, осъществявано от С. и В. Г. и синовете им на целия имот и да са претендирали пред ответниците и техния наследодател С.Г. по какъвто и да е начин, че са собственици на ½ идеална част от имота.

Твърдят, че наследодателката на праводателите на ищцата – Д.С.Б. не е имала достъп до процесния имот, което обстоятелство, противно на ангажираните доказателства, не било възприето от решаващия съд, който формирал извод, че имота бил стопанисван от Д.Б..

Установявайки неправилния извод за съвладение на процесния имот, първостепенния съд достигнал и до друг погрешен извод, а именно, че имотът бил разделен между съсобствениците с мрежа на две равни половини. Въззивниците поясняват, че мрежата била поставена от тях, за да отделят къщата с моравата пред нея от обработваемата част от имота.

Неправилен бил и изводът на съда, че между страните не било спорно, че до 1988 г. процесният имот бил собственост на С., който с договор от 25.05.1988 г. прехвърлил правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота на внука си С., а с договор от 27.12.1988г. прехвърлил правото на собственост върху другата ½ идеална част от имота на дъщеря си Д.Б.. Сочат, че за сделката от 27.12.1988 г. узнали едва с връчването на препис от ИМ.

Всичко изложено довело до формиране на неправилен извод в решаващия съд, че ответниците били обикновени държатели на претендираната от ищцата ½ ид.ч., както и че взаимно с нея осъществявали съвладение на имота.

Акцентират, че сделката, с която в полза на праводателя на ищцата Д.С.Б. била прехвърлена ½ ид.ч. от имота, при липса на знание за това у ответниците, не променяло намерението им да владеят целия имот за себе си. Твърдят, че всички извършвани от тях действия по стопанисване на имота- ограждане на целия имот, оране, засаждане на градина, съставляват действия по упражняване правото на собственост в пълен обем. По делото нямало нито едно доказателство, което да установява, ответниците, а преди това техния наследодател, от 1988г. до настоящия момент да са осъществявали фактическа власт върху половината от имота за другиго, за да бъдат държатели, до какъвто неправилен извод бил достигнал съда. В тази насока били и свидетелските показания, установяващи, че С. Г. никога не е оспорвал владението на целия имот от внука си С. и семейството му.

Въззивниците приемат, че е налице неправилно приложение от съда на разпоредбите на чл.68, чл.69 и чл.79 от ЗС, доколкото съдът изобщо не бил обсъдил събраните доказателства, установяващи по безспорен начин основателността на 2 възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Неправилен бил и изводът на съда, че нямало доказателства ответниците да са отблъснали владението на другия съсобственик. Посочват, че доколкото ответниците и техният праводател не са знаели за сделката от 27.12.1988г., то не е имало необходимост да отблъскват владението на другия съсобственик и на неговите наследници, както и на ищцата.

Подробно във въззивната жалба са обсъдени и допуснатите от районния съществени процесуални нарушения: липсвал цялостен и обективен анализ на събраните доказателства, ангажираните от ответниците доказателства били игнорирани от съда, а обсъдени и кредитирани само доказателствата на ищцата, необсъждането и съпоставянето на показанията на св. П. Г. и св. Л. Г. с показанията на свидетелите на ищцата довело до формиране на различна от действителната фактическа обстановка – за владението и стопанисването на имота, за неговото ограждане, за съвладението на имота, за стопанисването му от праводателката на ищцата. Съдът, кредитирайки единствено показанията на св. И. Г. достигнал до неправилния извод за съвладение на имота, респ. разделянето му на равни части според собствеността. Необоснован и неправилен бил извода на съда и досежно достъпа на Д.Б. до процесния имот, както и извода, че ответниците не доказали да са своили целия имот като собствен.

Заключават, че всички писмени и гласни доказателства установяват напълно различна от приетата от съда фактическа обстановка и напълно опровергават всички изводи на съда. Видно от показанията на всички свидетели именно С. и В. Г. са владели целия имот, като са го оградили след построяването на къщата, никой освен тях не е имал достъп до имота, доколкото ключа от входната врата към имота от ул. С. е държан само от тях и децата им, ответници по делото, а достъпът до имота откъм дерето не е бил възможен, считали целия имот за техен собствен имот, работили са го като свой имот, полагали са грижи за него и не са допускали други лица в имота за целия период от 1988г. до настоящия момент.

Намерението им да считат целия имот за свой собствен имот и външната му проява чрез действия на упражняване на фактическа власт върху целия имот, демонстрирани явно и недвусмислено в период от 35 години, установявали по несъмнен начин, че наследодателят на ответниците С.Г., съпругата му В. Г. и синовете им са придобили собствеността върху претендираната от ищцата ½ ид. част от имота по давност, поради което предявеният иск се явявал неоснователен.

Съдът неоснователно отхвърлил и възражението на ответниците за нищожност на договора по НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №150/27.12.1988г., с който Д.Б. е придобила ½ ид.ч. от процесния имот.

Въз основа на всичко изложено се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск за делба.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Й. Е. Х., чрез процесуалния представител адв. П. Г., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, което въззиваемата страна приема за правилно и обосновано. Консолидира се с извода на районния съд, че до 1988 г. че процесният имот е бил собственост на С. Г., който с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 25.05.1988 г. е прехвърлил правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имота на внука си С. П. Г., а с договор от 27.12.1988 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка прехвърлил правото на собственост върху другата ½ ид. ч. от имота на дъщеря си Д.С.Б.. Следователно основанието, на което е установена фактическата власт от С. П. Г. и семейството му върху имота, показвало съвладение.

Сочи, че С. П. Г. е бил държател на частта от имота, която не е придобил с 3 описания договор от 25.05.1988 г., при което за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следвало да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябвало да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Такива действия от страна на С.Г. и впоследствие въззивниците не са установявали.

Твърди, че съдът обосновано и правилно кредитирал като житейски достоверни показанията на свидетелките И. Г. и О.Ч., според които оградата вътре в имота била изградена след предявяването от Д.Б. на претенции за притежаваната от нея част от процесния имот. Тази ограда отграничавала нейната част, за която с този мотив С. П.

Г. не е пожелал да участва в поставяне на ограда по границата с имота на И. Г., тъй като пред свидетелката заявил, че няма да прави ограда на имота на леля си (праводател на ищцата). Твърди също, че по делото не се установило ответниците да са препятствали достъпа на Д.Б. и близките й до частта от имота откъм черния път, в която те имали съгласие да влизат през съседния ПИ № ***.

Сочи, че от свидетелските показания не се установило ответниците да са заявили на Д.Б. и нейните наследници, че считат целия имот за свой. Намерението на С. П. Г. и на наследниците му по закон да владеят не целия процесен имот, а само частта, прехвърлена с описания договор от 25.05.1988 г., се установявало и от представените с писмения отговор удостоверения за декларирани данни по ЗМДТ към 2018 г., от които било видно, че всеки от ответниците е заявил право на собственост върху 1/6 ид. част от имота, т.е. общо върху ½ ид. част от него. От друга страна от представените писмени доказателства се установило подаването на данъчна декларация за имота от Д.Б. и заплащането на дължимите местен данък и такси от нея, което обосновавало извод за намерението й да упражнява правата си върху имота. Ето защо счита, че възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивка давност, е неоснователно.

За неоснователно се възприема и възражението на ответниците за нищожност на договора от 27.12.1988 г. като се твърди, че липсва законово изискване при извършване на разпореждане от съсобственик с неговата част от вещта съгласие на останалите съсобственици. По делото не били ангажирани каквито и да е доказателства и за основателността на възражението за нищожност на договора като привиден, прикриващ продажба.