Акт от 01.04.2020, Районен съд - Омуртаг
- Съд
- Районен съд - Омуртаг
- Дело
- 257/2019
- Подписан
- 01.04.2020
- В сила
- 05.06.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№19 01.04.2020 година град Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг на четвърти март две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
Секретар Диянка Константинова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 257 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване два установителни иска: 1/ установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.-С.“ ООД гр. С., приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 05.10.2014 г. за сумата от 484.85 лева, 2/ установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.-С.“ ООД гр. С., приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 05.10.2014 г. за сумата от 41.50 лева.
Ищецът „В. -
С.“ ООД, със седалище в град С., представлявано от управителя С. Р. и пълномощника адв. Н.К. ***, преупълномощен от АД“ С. Р., Н.К.“***, твърди в исковата молба, че в ищцовото дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в с. Стара река, обл. С., ул. *** № ***, който бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода, а титуляр на тази партида за процесния период от 01.01.2013 г. до 31.03.2018 г., бил ответника. Твърди, че доставената и консумирана питейна вода се отчитала по посочената партида от представител на „ВиК - СЛИВЕН“ ООД и стойността на изразходваното количество се фактурирало, след което за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възниквало задължение в тридесетдневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора. Ищецът уточнява, че през целия период количествата доставена питейна вода били начислявани на ответника служебно по реда на чл. 23, ал. 8, т. 1 от ОУ на „ВиК С.“, уреждащ хипотеза на липса на индивидуални водомери или неизправни такива, тъй като имотът бил без поставен индивидуален водомер. Като посочва, че ответникът не заплатил фактурираната стойност на отчетеното количество консумирана вода и като се позовава на чл. 33, ал. 2 от посочените ОУ, ищецът счита, че ответникът му дължи сумата в общ размер от 484,85 лева. Наред с това сочи, че съгласно чл.
44 от тези ОУ ответникът му дължи и сумата от 41.50 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа за всяка една дължима сума по фактурите. По повод посочените парични задължения било заведено заповедно производство, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поради установено наличие на хипотезата по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца било указано да установи по съдебен ред вземанията си чрез предявяване на настоящите установителни искове. Ето защо ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 484,85 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.01.2013 г. - 31.03.2018 г. в имот находящ се в с. С., обл. С., ул. ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. С втория установителен иск моли да бъде установено вземането му за мораторна лихва в размер на 41,50 лева за периода от датата на падежа за всяка една дължима сума по фактурите до 02.05.2018 г. Претендират се и деловодните разноски, направени по настоящото и по заповедното производства като е депозиран списък на разноските в исковото производство.
Ответникът Е.Д.С. с постоянен и настоящ адрес *** е приет за редовно уведомен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и на същия е назначен особен представител – адв. Д. ***, която в отговора си оспорва основателността на исковете. Възразява, че ответникът не бил потребител на услугите на дружеството, не било налице договорно правоотношение между него и ищеца; той не бил получавал уведомления за дължими суми от ищеца, както и не му били представяни фактури за плащане. Тъй като всички действия по определянето и начисляването на количеството вода в посочените фактури били извършени едностранно от ищеца, без присъствието и съгласието на ответника или негов представител, ответникът оспорва претендираната сума по главния иск като изцяло неоснователно начислена. Оспорва начина, методиката и основанието за съставяне на процесните фактури, тъй като размерът на фактурираните кубици вода и съответно парични суми бил произволно начислен и тази вода не била ползвана от ответника. Нямало извършено посещение в имота и съответно отчитане на действително показание на водомер. Това едностранно начисляване позволявало на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя услуга. А клаузите в Общите условия, които са в този смисъл, следвало да се считат за неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създавали в ущърб на потребителя неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от тези ОУ. Твърди, че не са му били предоставяни за преподписване и запознаване Общите условия на ищцовото дружество.
Прави възражение и за изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност, в резултат на което задължението било погасено по давност /с изтичане на давност/.
Недължимостта на главното задължение предполагала и недължимост на произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. В с. з. адв. Ж. – С. поддържа отговора си като допълва, че от събраните доказателства не се е установило ответникът да има имот в с. Стара река, обл. С. и да е абонат на ищцовото дружество във връзка с такъв имот. Сочи че липсват и доказателства за начислена доставена вода за част от процесния период.
По допустимостта на исковете - предявените искове са положителни установителни, като предпоставка за тяхната допустимост е наличието на реализирано заповедно производство с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 273/2018 г. на ОмРС въз основа на подадено на 11.06.2018 г. заявление от кредитора. Поради наличие на хипотезата по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указано на кредитора да предяви установителни искове за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок и са допустими.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед № 739 от 27.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ЧГД № 273/2018 г. на ОмРС, е разпоредено ответникът по настоящото дело да заплати на ищеца по същото следните суми: сумата от 484,85 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.01.2013 г. - 31.03.2018 г. в имот, находящ се в с. С., обл. С., ул. ***, представляващ обект с абонатен № 78765, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 41,50 лева, представляваща мораторна лихва, начислена към 02.05.2018 г. по просрочените задължения за ползвани ВиК услуги за периода 01.01.2013 г. - 31.03.2018 г., както и сумата от 25 лева, представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
С направения доклад по предмета на делото съгласно чл. 140 ГПК и при разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца, че следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на длъжника: 1/ наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между него и ответника по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги; 2/ изпълнение на договорните си задължения – предоставяне на договорената услуга в посочените количества; 3/спазване на регламентираната за процесния период процедура по служебно отчитане на количеството предоставени услуги; 4/ размера на претендираните суми. В хода на съдебното дирене от страна на ищеца са представени месечни фактури, в които е фактурирано задължението на ответника да заплаща предоставените ВиК услуги на посочения обект с абонатен № 78765, представляващ имот, находящ се в с. С., обл. С., ул. ***, за периода от 01.11.2015 г. до 31.03.2018 г. Съобразно изискването от страна на съда ищцовото дружество е представило и препис на карнета за посочения обект с абонатен № 78765. От така представените документи не може да се направи извод за възникване и наличие на облигационно отношение между страните по договора с предмет: предоставяне на водоснабдителни или канализационни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са следните лица: 1/собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2/собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3/ собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В приетите с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Новинар“, брой 196 на 21.08.2014 г. и вестник „Сливенски новини“, брой 34 на 05.09.2014 г, . в сила от 05.10.2014 г. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.-С.“ ООД гр. С., също е определен кръга от потребителите на ВиК услуги, като в чл. 2, ал. 1 като такива са определени: 1/ юридическите или физическите лица – собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж за имота, за който се предоставят ВиК услуги; 2/ юридическите или физическите лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3/предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места, а в чл. 2, ал. 3 от същите е регламентирано, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице/наемател/ да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. Видно от прегледа на относимата нормативна уредба потребител на ВиК услуги може да е физическо лице, което е собственик, ползвател, титуляр на вещно право на строеж или наемател, като за последния следва да е изпълнена и визираната в чл. 2, ал.
3 от ОУ процедура по даване на съгласие. От събраните по настоящото дело доказателства не може да се направи извода, че ответникът попада в която и да е от посочените категории потребители касателно визирания в ИМ обект с абонатен № 78765, представляващ имот, находящ се в с. С., обл. С., ул. ***. Още от писмото, с което кметът на с. Стара река, общ. С. е върнал изпратеното до ответника съобщение като невръчено, е посочено, че лицето няма адресна регистрация в това село, а притежаваното от него жилище на ул. *** било продадено отдавна, като самият ответник не се бил появявал в селото в продължение на повече от пет години. От направените в хода на заповедното и на исковото производства справки в НБ „Население“ следва, че ответникът от м. май 2011 г. има регистрирани постоянен и настоящ адреси***, като дори месторождението му не е в област С.. От изисканата и направена от СВп – Омуртаг справка по партидата на ответника е видно, че през 2010 г. същият е закупил жилищен имот в с. ***, общ. А., като липсват вписани данни същият да е притежавал в миналото или да притежава понастоящем имот в с. С., общ. С.. По делото не са ангажирани други писмени или гласни доказателства, които да установят качеството на ответника на ползвател или наемател на обекта, получавал процесните ВиК услуги през визирания период. При тези данни, наличието на които не може да определи ответника като собственик, ползвател, притежател на вещно право на строеж или наемател по смисъла на чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.-С.“ ООД гр. С., следва извода, че ответникът не притежава и качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на тази норма. Той не се явява такъв потребител и по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. При така направения извод съдът намира за недоказана пасивната материалноправна легитимация на ответника по предявените искове. Наред с това съгласно чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В глава осма „Ред за откриване, промяна и закрива не партида“ в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.-С.“ ООД гр. С. е регламентирано, че откриването на партида става след подадено за целта заявление от кандидат – потребителя/чл. 59, ал. 1/. В настоящия случай, въпреки дадените от съда указания, ищецът не е представил подобен документ, въз основа на който е открита партидата на името на ответника. Не е установено и служебно откриване на партидата съгласно чл. 60 от тези ОУ. Не се доказва и извършена промяна на партидата съгласно чл. 61 от ОУ, при която се представя и документ за собственост на имота или за правото на ползване. Ето защо като цяло липсват доказателства, въз основа на които съдът да приеме, че е налице валидно възникнало облигационно отношение между страните по делото за предоставяне на ВиК услуги.