Определение № 1062 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1062 гр. София, 31.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500806 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу определение № 264345/19.11.2025 г., постановено по гр. д. № 11648/2018 г. по описа на СГС, І ГО, 2 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на определение № 262866/10.07.2025 г. в частта за разноските. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като изводът на съда, формиран в определението от 10.07.2025 г., че част от претендираното адвокатско възнаграждение е за защита по основния иска, а част е за защита по обратния иск, не почива на уговорките между страните. С оглед на това счита, че подобно съждение на съда е обективно недостоверно, нелогично и необосновано. Поддържа, че във връзка с молбата по чл.248 ГПК съдът има правомощието да промени акта в частта за разноските на посочените от страната основания, които не е задължително да се изчерпват в грешка в пресмятането. Твърди, че в производството по делото жалбоподателят е участвал като трето лице – ответник по обратен иск, поради което чл.78, ал.10 ГПК е неприложима. С оглед на това има право на разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК, тъй като обратният иск е оттеглен, а производството по делото е прекратено, на основание чл.232 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение, като уважи молбата за изменение на определението то 10.07.2025 г. в частта за разноските и му присъди сумата от още 1 831 лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „БУЛГАРКОМ КРАНОВА ТЕХНИКА“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Правилно решаващият съд е приел, че не е нужно повторно да излага съображения за вече определеното възнаграждение за адвокат в полза на жалбоподателя. Макар на третото лице да не се дължат никакви разноски, съдът по своя преценка и на основание чл.78, ал.4 ГПК му е присъдил сумата от 610 лв., която вече е заплатена от страната. Счита, че 1 решаващият съд правилно е приел, че не е допустимо с определение по реда на чл.248 ГПК да се допълват мотивите на съда, с оглед последващо обосноваване на формирания и отразен в диспозитива извод. Дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, то на жалбоподателя се дължат разноски по съразмерност, което е сторено от решаващия съд с определението от 10.07.2025 г. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

СГС е сезиран с иск, предявен от Г. Р. А. срещу „БУЛГАРКОМ КРАНОВА ТЕХНИКА“ ЕООД и „АВТО ЮНИОН ПРОПЪРТИС“ ЕООД, с правно основание чл.49 ЗЗД – за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 14.04.2016 г. с кулокран, паднал в гр. София, на бул. „Никола Вапцаров“ № 47, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2016 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Булгарком Кранова Техника“ ЕООД е предявил обратен иск срещу ЗАД „Алианц България“, предявен в условията на евентуалност – ако ищецът по обратния иск бъде осъден да заплати на Г. Р. А. солидарно с „Авто Юнион Пропъртис“ ЕООД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., то да осъди ответника по обратния иск да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от 21.05.2015 г. до 20.05.2016 г., ведно със законната лихва от 14.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

На 13.03.2019 г. ЗАД „Алианц България“ АД е депозирал писмен отговор на обратния иск, с който го оспорва. Изложени са съображения във връзка с допустимостта и основателността на исковете, предмет на делото. писменият отговор е депозиран чрез адв. Б. Н..

С определение от 11.03.2024 г. съдът е възобновил производството по делото, допуснал е привличането на ЗАД „Алианц България“ АД като трето лице – помагач на ответника „Булгарком Кранова Техника“ ЕООД и е приел за разглеждане предявения обратен иск.

В проведеното на 23.05.2025 г. открито съдебно заседание съдът е одобрил постигнатата между Г. Р. А., „Булгарком Кранова Техника““ЕООД и „Авто Юнион Пропъртис“ ЕООД спогодба. Ищецът по предявения обратен иск „Булгарком Кранова Техника“ ЕООД е заявил оттегляне на същия, поради което производството по делото е прекратено изцяло, включително и по предявения обратен иск. Процесуалният представител на ЗАД „Алианц България“ АД своевременно е заявил искане за присъждане на сторените по делото разноски, за което е представил списък на разноските по чл.80 ГПК. В него е посочена сумата от 2 436 лв. – възнаграждение за един адвокат, както и са ангажирани доказателства, че реално е заплатено. Съдът е постановил, че по искането на ответника по обратния иск за присъждане на разноски ще се произнесе в закрито заседание.

2

С определение № 262866/10.07.2025 г. съдът е осъдил „Булгарком Кранова Техника“ ЕООД да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата от 610 лв., на основание чл.78, ал.4 ГПК, представляваща сторени разноски по делото. В мотивите е приел, че общият размер на разноските възлиза на 2 436 лв. – адвокатско възнаграждение. Основната защита на ЗАД „Алианц България“ АД е по основния иск, защото от неговото уважаване завики разглеждането на обрания иск. По основния иск страната участва като трето лице – помагач, на което не се дължат разноски. С оглед на това съдът п усвоя преценка е определил, че сумата от 610 лв. от адвокатското възнаграждение е за защита по обратния иск.

С молба от 19.08.2025 г. ЗАД „Алианц Бългаия“ А е отправил искане към съда за изменение на определението от 10.07.2025 г. в частта за разноските, като му се присъди пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

На 16.10.2025 г. „Булгаргом Кранова Техника“ ЕООД е депозирал отговор, с който оспорва искането за изменение на определението в частта за разноските от 10.07.2025 г. Счита, че отговорността за разноските е правилно разпределена от решаващия съд.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на ЗАД „Алианц България“ АД за изменение на определението от 10.07.2025 г. в частта за разноските. Съдът е приел, че в посоченото определение са изложени мотиви, обусловили формирания извод по отношение отговорността за разноските и не е нужно повторно да се излагат. Касае се за правен извод по приложение на процесуалния закон, който по аргумент от 246 ГПК е неоттегляем, още по – малко е допустимо с определението по чл.248 ГПК да се допълват мотивите на съда, с оглед последващо обосноваване на формирания и отразен в диспозитива извод. Молбата се основава на правни съждения, а не на грешки в пресмятането.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.248, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за разноските.

Тази норма намира съответно приложение и спрямо определенията на съда, с които се прекратява производството по делото.

В случая искането за изменение на постановеното прекратително определение в частта за разноските е своевременно направено от ответника по обратния иск – в съдебното заседание, в което е постановено прекратяване на производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че в производството по чл.248 ГПК отговорността за разноските може да се промени от съда не само поради грешки в пресмятането.

В нормата на чл.248 ГПК не е въведено условие отговорността за разноските да се изменя или допълва само при наличие на грешки в пресмятането, като такъв извод не може да се обоснове и по тълкувателен път.

Както в теорията, така и в съдебната практика непротиворечиво се приема, че забраната съдът сам да измени или отмени собственото си решение не се прилага в производството по чл.248 ГПК, поради което произнасянето относно отговорността за разноските може да бъде изменено не само при явни 3 фактически грешки – грешно пресмятане, но и поради грешки във фактическите констатации и праните изводи на съда, въз основа на които той е изградил произнасянето си по отговорността за разноските – мотивите към т.8 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК; определение № 3194 от 12.11.2025 г. по к. ч. т. д. № 1971/2025 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 60338 от 07.10.2021 г. по ч. т. д. № 1226/2021 г. на ВКС, ТК, ІТО и др.

По изложените съображения въззивният съд счита, че доводът на жалбоподателя, че в чл.248 ГПК е предвидена възможност за преразглеждане на отговорността на всички основания, а не само поради грешка в пресмятането, е основателен. Уреденият в нормата на чл.248 ГПК процесуален ред въвежда изключение от принципа, въведен с чл.246 ГПК, като решаващият съд може сам да преразпредели отговорността за разноските, при съобразяване с изхода на дело, съобразно постановеното съдебно решение. Ето защо следва да се обсъдят доводите на ответника по обратния иск, заявени в молбата по чл.248 ГПК и поддържани в частната жалба.

Жалбоподателят поддържа, че когато третото лице е и ответник по обратен иск, нормата на чл.78, ал.10 ГПК не намира приложение.

Нормата на чл.78, ал.10 ГПК регламентира, че на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Във връзка с приложението на посочената норма, когато третото лице – помагач има качеството и на ответник по предявен спрямо него обратен иск, е формирана последователна и непротиворечива съдебна практика. С нея е прието, че чл.78, ал.10 ГПК не се прилага при предявен в условията на евентуалност обратен иск, който не е разгледан поради неоснователността на главния иск или поради прекратяване на производството по делото, какъвто е разглежданият случай. Това обаче не изключва правото на ответника по обратния иск да претендира от ищеца по този иск сторените разноски. Затова разноските се дължат на основание чл.78, ал.4 ГПК - решение № 132 от 23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; определение № 152 от 02.04.2020 г. по ч.т.д. № 2661/2019 г. на НКС, ТК, ІІ ТО; определение № 724 от 15.12.2015 г. по т. д. дело № 1280/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 831 от 28.09.2012 г. по ч. т. д. № 153/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 76 от 28.01.2015 г. по ч.гр. д. № 6734/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;. определение № 1926 от 30.06.2023 г. по ч. гр. д. № 4425/2022 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО и др.

Настоящият съдебен състав напълно споделя така формираната съдебна практика. Предвид обстоятелството, че производството по предявения обратен иск е прекратено и на основание чл.78, ал.4 ГПК в тежест на ищеца по този иск следва да се възложат сторените от насрещната страна разноски в пълен размер, като не следва да се съпоставя обема на защитата по първоначалния иск, доколкото чл.78, ал.10 ГПК не намира приложение в този случай. Ето защо молбата за изменение на определението от 10.07.2025 г. в частта за разноските се явява основателна, като ответникът по обратния иск има право на разноски в пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното определение следва да се отмени, като вместо това определението от 10.07.2025 г. следва да се измени в частта за разноските и на 4 ответника по обратния иск следва да се присъди сумата от още 1 826 лв., в нейната равностойност в евро – 933, 62 евро, на основание чл.3 и чл.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, при съобразяване изискванията на чл.12 и чл.13 от същия закон, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство в производството пред СГС.