Решение № 8566 от 30.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8566

Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА РАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА канд № 20267050701448 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Община Аксаково против Решение № 312 от 16.03.2026 г., постановено по АНД № 2040 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 2262-17 от 28.04.2025 г., издадено от Директор на РИОСВ - Варна, с което за нарушение по чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на Община Аксаково е наложена „имуществена санкция“ в размер 10 000 лв. на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 ЗАНН.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие със закона, при неправилно тълкуване на материалноправните и процесуалноправните норми, както и явно несправедливо. Изтъква, че нарушението е било установено при извършена планова проверка на място на 01.11.2024г. като АУАН е съставен извън срока по чл.34, ал.1, б. „в“ изречение първо ЗАНН, поради което са били налице предпоставките, обуславящи приложимостта на чл.34, ал.1 ЗАНН - не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Навеждат се подробни съображения в подкрепа на тезата за допуснати в хода на административнонаказателното производство на други съществени процесуални нарушения, касаещи императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т.4 от ЗАНН - към съдържанието на АУАН, и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - към съдържанието на НП. Както АУАН, така и НП, не отговарят на изискванията за дата и място на извършване на нарушението и описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Релевира наличието на предпоставки за приложение института на чл.28 ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Ю., която обосновава тезата за основателност на оспорването по изложените в касационната жалба аргументи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответната страна.

Ответникът по касационната жалба – Директор на РИОСВ - гр. Варна, депозира писмен отговор вх. №32810/24.04.2026г., в който излага аргументи за неоснователност на касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен акт, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В проведеното съдебно заседание ответникът чрез проц. представител гл. юрисконсулт Н. оспорва подадената касационна жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от Община Аксаково срещу Наказателно постановление № 2262-17 от 28.04.2025 г., издадено от Директор на РИОСВ - Варна, с което за нарушение по чл. 123в, т. 2 ЗООС, на Община Аксаково е наложена „имуществена санкция“ в размер 10 000 лв. на основание чл. 164, ал. 1 ЗООС, вр. чл. 53, ал.1 и чл. 83, ал. 1 ЗАНН.

За да постанови обжалваното решение от въззивния състав е приета следната фактическа обстановка: Във връзка с издадено на Община Аксакова Комплексно разрешително №461НО/2013 г., за експлоатация на Регионално депо за неопасни отпадъци за общини Варна, Аксаково и Белослав, включващо Клетка №1 с разрешен капацитет 422780 т. е била извършена проверка по изискани от оператора справки за депонираните количества отпадъци с натрупване от 01.03.2016 г. за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2024 г., както и по данни от Национална система за управление на отпадъците. При проверката било констатирано, че разрешеният с КР капацитет 422780 т. за съоръжението е бил изчерпан към 16.01.2024 г., както и че депонираните към 31.10.2024 г. отпадъци възлизат на 478565.74 т. Съответните констатации от проверката били отразени в обобщен констативен протокол №6-КР-461-Н0 от 20.12.2024 г.

При тези констатации свид. Г. Я. – гл. експерт при РИОСВ Варна, в присъствие на свидетели С. Я. и Й. Й., съставила спрямо Община Аксаково АУАН №2262 от 06.03.2025 г. за нарушение по 123в, т. 2 ЗООС при констатация, че за периода от въвеждане на обекта в експлоатация от 01.03.2016 г. до 31.10.2024 г. общото количество на депонираните отпадъци с натрупване е 478565.74 т. при максимален, разрешен с КР капацитет 422780 т. като депонирането на отпадъците продължава, с което не се изпълнява Условие 4.1 от КР, а продължаващото депониране на отпадъци води до увеличаване на риска за човешкото здраве и вредно въздействие върху околната среда. АУАН бил надлежно връчен на упълномощено лице на 06.03.2025 г. и в предоставения срок въззивникът представил възражение вх.№ 08-01-1672 от 12.03.2025 г. След запознаване с документите по преписката и представеното възражение, наказващият орган издал оспореното НП № 2262-17 от 28.04.2025 г., с което възприел и възпроизвел съдържащите се в АУАН фактически и правни констатации като изложил подробни аргументи за неоснователност на отправеното възражение и наложил на въззивника предвиденото с чл.164, ал.1 ЗООС наказание „имуществена санкция“ в регламентирания минимален размер – 10000.00 лв. НП било надлежно връчено на 02.05.2025 г. и в предоставения срок въззивникът отправил процесната жалба вх.№08-01-1672 от 14.05.2025 г. до въззивната инстанция.

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, като в хода на същото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че касаторът е осъществил състава на нарушението, визирано в акта и в наказателното постановление. Приел е също, че не са налице предпоставките за квалифициране на същото като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, извеждайки извод за съставомерност на санкционираното неизпълнение по приложения административнонаказателен състав.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния и процесуалния закон и явно несправедливо, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РИОСВ - Варна, като АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН. Съдът намира за неоснователно касационното възражение, че АУАН е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 , б. „в“ от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изречение второ, предложение първо от ЗАНН постановява, че административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 28.12.1981 година по тълкувателно дело № 48/1981 година на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 година на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 3/2019 година „откриване на нарушителя“ означава установяване и индивидуализиране на физическото лице /юридическото лице/, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя /съответно – АНО/ или произнасянето на по – горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правния субект, отговорен за деянието. Доктрината и съдебната практика еднозначно приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластения за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предложение първо от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от актосъставителя на база получени достатъчно данни за нарушението и авторството му. С оглед на изложеното, 3-месечният срок за съставянето на АУАН е започнал да тече от датата на съставяне на Обобщен констативен протокол №6-КР-461-Н0 - 20.12.2024г., на която дата са били събрани съставомерните данни за нарушението и нарушителят е бил индивидуализиран, поради което срокът е изтекъл на 12.03.2025 година. В случая АУАН № 2262 е съставен на 06.03.2025 година, т. е. в рамките на законоустановения тримесечен срок за образуване на административнонаказателното производство.

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН. Вмененото във вина на ответника по касация нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. В тази връзка не могат да бъдат споделени релевираните касационни възражения относно допуснати нарушения при описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, вкл. дата и място на извършването му.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за неизпълнение на чл. 123в, т. 2 ЗООС, според който операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.

Не е спорно обстоятелството, че касаторът има качеството на „оператор на инсталация“ съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 43 от ДР ЗООС. Според нея "оператор" е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики: а) експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; б) контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; в) разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията, включително част от нея. Следователно, касаторът в това качество, е задължен, по силата на чл. 123в, т. 2 ЗООС да изпълнява условията в издаденото му Комплексно разрешително, като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, регламентирана в разпоредбата на чл. 164, ал.1 ЗООС. Параграф 1, т. 39 ЗООС определя "комплексното разрешително" като индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка, експлоатирани са от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4. Следователно при несъгласие с разписаните условия, касаторът е разполагал с правната възможност да оспори КР по предвидения в закона ред, а след като това не е сторено и КР е влязло в законна сила, адресатът му следва да експлоатира инсталацията и съоръженията при съблюдаване на разписаните в него условия. Неизпълнението на горното задължение е скрепено със санкция, регламентирана в разпоредбата на чл. 164, ал.1 ЗООС.