Определение № 3133 от 11.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3133 гр. София, 19.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20231000503199 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 248 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 2408/11.08.2023 г. от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ

И

ЗАЩИТА

НА

НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Пиротска“, № 171А срещу Определение № 410/28.07.2023 г. , по в.гр.д. № 37/2023 г., на ОС - Видин, I-ви възз.гр.с., с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на постановеното Решение № 49/29.03.2023 г., в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК.

Частния въззивник сочи, че атакуваното Определение е неправилно.

Сочи, че в Определението била допусната фактическа грешка при посочване на друго първоинстанционно решение и дело. На следващо място сочи, че в постановеното решение било посочено, че на ответника разноски се дължат в размер на 225.00 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК, включващи 25.00 лв. държ. Такса за обжалване и юрисконсултско възнаграждение от по 100.00 лв. за всяка инстанция. Твърди, че е заплатил държавна такса за обжалване в размер на 50.00 лв. по сметка на ОС – Видин, за което били приложени доказателства. По същество моли за отмяна на атакуваният съдебен акт и изменение на съдебното решение в частта за разноските. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частният въззиваем К. Е.

Д., ЕГН **********, с местожителство гр. ***, жк „***“, № **, ет. *, ап. **, не депозира отговор.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира 1 частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 49/29.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 37/2023 г., на ОС – Видин, е отменено изцяло Решение № 126/04.12.2022 г., по гр. д. № 297/2022 г., на РС - Белоградчик и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от К. Е. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр.

***, ж.к. “***“, № **, ет. *, ап. ** искове за осъждане на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, със седалище гр.София, ул. "Пиротска", № 171А, да заплати сумата 644.05 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 16.08.2019 г. - 10.07.2020 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 15.07.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата 146.94 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда 15.07.2022 г. като неоснователни и недоказани.

С Решението е осъден К. Е. Д., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР, разноски по делото за двете инстанции общо в размер на 225.00 лв.

В границите на срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба вх. № 1315/21.04.2023 г., с която ответника е поискал да бъде изменено постановеното Решение, в частта за разноските като му бъде присъдена сума в размер на 250.00 лв., включваща държавна такса в размер на 50.00 лв., за въззивно обжалване и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение, вместо присъдената вече в размер на 225.00 лв.

След изтичане на срока за отговор по молбата, искането е оставено без разглеждане, с атакуваното Определение № 410/28.07.2023 г. Произнасянето е обосновано с липса на представен Списък по чл. 80 ГПК и т. 9 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

Произнасянето се преценява от състава на въззивния съд като правилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските като процедурата намира приложение при всеки акт с който производството приключва. Целта на Закона е да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка страна, за всяка инстанция.

При молба на някоя от страните съдът извършва проверка на присъдените разноски и при необходимост изменя акта си или при липса на произнасяне по разноските – го допълва с такова произнасяне.

Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, доколкото в случая произнасяне по разпределението на тежестта за направените по делото разноски, съобразно изхода от спора, в съдебното решение е налице, то депозираната молба по чл. 248 ГПК, с оглед и на отправеното с нея искане, е такава за изменение на съдебното решение, а не за допълването му с произнасяне по този въпрос.

Съобразно разясненията и разрешението дадени в т. 9 от ТР № 6/2012 г.

ОСГТК на ВКС, условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права съставляват процесуални предпоставки.

Те са определяни обикновено с императивна правна норма и обуславят правната валидност на предприетото процесуално действие. За наличието или 2 липсата им, съдът следи служебно. Следователно, ако изискуема от процесуалния закон предпоставка не е налице, действието е опорочено и като такова не може валидно да сезира съда, т. е. да породи задължение за произнасяне по него. Тази зависимост между регламентирано и надлежно упражнено право, определя допустимост на действието, когато те са в съответствие, а когато е налице несъответствие между тях - недопустимост.

Основателността като правна категория предполага съответствие между вече предприето процесуално действие и неговия фактически състав. За това по нея съдът е длъжен да се произнесе чрез разглеждане на конкретните предпоставки, установяващи наличието или липсата на факти, относими към този фактически състав.

Следователно преценката за допустимостта, която съдът извършва служебно, винаги предхожда тази по основателността, тъй като е нейна предпоставка и съставлява пречка за обсъждане на доводите по същество, ако не е налице.

Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо.

Видно от материалите по делото е, че в хода на производството пред въззивния съд, въззивникът – ответник не е представил Списък по чл. 80 ГПК.

Такъв по делото не се установява да е налице, не са правени и подобни изявления, преди приключване на устните състезания, не се твърди такова действие да е било предприето и в сезиращата частна жалба. Вярно е, че в постановеното решение съдът е посочил, че разноските се присъждат съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, но тази грешка на съда не би могла да санира фактическата липса на представен такъв списък от страната.

Другото оплакване на частният въззивник касае посочването в мотивите на атакуваното определение, че въззивното производство е било образувано по жалба като цифрово е посочено друго решение, по друго дело на РС – Белоградчик. Посоченото макар и да представлява фактическа грешка е ирелевантно за произнасянето по реда на чл. 248 ГПК, доколкото страните, предмета на делото и произнасянето на съда досежно разноските, са посочени вярно. Отделно в диспозитива на атакуваното определение произнасянето касае постановеното решение по настоящото дело.

Поради което и отправеното искане за изменение на постановеното Решение в частта за разноските подлежи на оставяне без разглеждане.

Постановеният в същия смисъл акт на ОС - Видин като правилен и законосъобразен ще следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 410/28.07.2023 г. , по в.гр.д. № 3

37/2023 г., на ОС - Видин, I-ви възз.гр.с., с което е оставена без разглеждане молбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“, № 171А за изменение на постановеното Решение № 49/29.03.2023 г., в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Определение 3133/19.12.2023 на Женя Димитрова, Член на състав

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед горното компетентен да се произнесе по тази жалба е Върховен касационен съд, на когото делото следва да се изпрати по компетентност, комуто принадлежи и преценката за допустимост на частната жалба, с оглед правилото на чл.274, ал.4 ГПК.

Разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК е специална и следва да бъде приложена по начина, указан в нея, а именно, че определението подлежи на обжалване по реда на обжалване на решението. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, като жалбите срещу определения, с които е оставено без уважение искането за изменение на решението, в частта за разноските се разглеждат от Върховен касационен съд /така например ч.т.д.152/2023 година по описа на ВКС/, поради което по същия ред следва да се разглеждат и жалбите срещу определения, с които се оставя без разглеждане молбата, тъй като в чл.280, ал.3, т.2 ГПК са уредени и двете хипотези.

1