Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5335 от 19.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48543/2025
Вид
Решение № 5335
Подписан
19.03.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5335 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110148543 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищцата Е. С. А. твърди, че на 14.09.2022 г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 7053344485 за 12 месеца, при който усвоената сума е 2 500 лв., а към кредита е прибавена застрахователна премия 338, 88 лв., като общ размер на кредита е 2838, 88 лв., договорени са 12 анюитетни вноски по 292, 21 лв., ГЛП 40, 91%, ГПР 49, 34% и общо дължима сума 3506, 52 лв. Ищцата сочи, че е заплатила общо 3 569, 61 лв. и поддържа, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК (и съответно нищожен по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД), защото ГПР е неправилно посочен – твърди се липса на яснота кои разходи и допускания формират ГПР и че застрахователната премия следва да е включена като разход, но е капитализирана в главницата, което подвежда потребителя за реалното оскъпяване и че липсва посочен конкретен лихвен процент на ден за хипотезата на упражняване право на отказ, тъй като договорът препращал към формула, без да съдържа конкретната дневна стойност. При условията на евентуалност ищцата иска, ако не се приеме недействителност на целия договор, да се обявят за недействителни клаузите за застрахователната премия (като част от кредитното правоотношение и/или заради изискването за шрифт по чл. 10, ал. 1 ЗПК, като твърди, че декларацията/свързаните документи са с видимо по-малък шрифт от 12), както и евентуално да се прогласи нищожност на уговорката за възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави (теза за надвишаване на трикратния размер на законната лихва към 14.09.2022 г.); наред с установителните искания, ищцата предявява и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сума в размер на 1 069, 61 лв. като недължимо платено над чистата стойност на кредита в 1 размер на 2 500 възнаграждение. лв. при недействителност, и претендира разноски/адвокатско

Ответникът „ТБАБ“ ЕАД оспорва изцяло исковете по основание и размер, като приема допустимостта им, но твърди, че договорът е валиден и съответства на ЗПК; поддържа, че изискването за посочване на ГПР и общо дължимата сума е изпълнено, защото в договора са изрично вписани ГПР 49.34% и обща дължима сума 3 506, 52 лв., а твърдението за неправилен ГПР е необосновано, тъй като ГПР се изчислява по императивната законова формула и кредиторът няма задължение да описва в самия договор кои компоненти го формират извън законовата дефиниция, като според банката потребителят сравнява оферти именно по абсолютната стойност на ГПР и общата дължима сума. Банката твърди, че методологично ГПР е правилно изчислен и привежда примерни изчисления (вкл. чрез XIRR/парични потоци и падежи) в подкрепа, като изрично заявява, че ако бъде назначена ССчЕ и даде различни стойности независимо от метода, ще възрази срещу заключението като неправилно. Оспорва и позоваването на практика на СЕС като изтълкувана превратно, твърдейки, че достатъчно е ГПР да е посочен като процент, а данните или компонентите за изчисление са в закона и формулата е неразбираема за средния потребител, поради което няма как да се изисква да се възпроизвежда в договора. По възражението за липса на дневен лихвен процент банката сочи, че договорът съдържа годишния лихвен процент и механизма за дневна лихва и това обезпечава яснота и съответствие с изискването за отказ, като законът и дефинициите в ЗПК и директивата приемат лихвата като годишен процент, приложим към усвоената сума. По спора за застраховката банката поддържа, че тя е допълнителна услуга по желание на потребителя, не е условие за отпускане на кредита и затова премията не е разход по кредита, който задължително да влиза в ГПР, а представлява цена на отделно застрахователно правоотношение по реда на КЗ (групова застраховка/сертификат), при което банката действа и като застрахователен агент; излага, че потребителят изрично е избрал застрахователните програми и е дал нареждане част от кредитните средства да се преведат на застрахователя; акцентира и върху възможността за отказ или прекратяване на застраховката и възстановяване на премията при условията на ОУ, като аргумент за незадължителния характер е липсата на санкции в кредита при прекратяването. Оспорва твърденията за шрифт под 12 като недоказани и сочи, че самият договор е с шрифт 12 (Arial Narrow), а застрахователните документи са подчинени на изискванията на КЗ и са отделно правоотношение. Допълнително развива теза, че националното изискване за шрифт 12 като надграждащо директивата следва да остане неприложено по примата на правото на ЕС, като се позовава на практиката по Simmenthal и на пропорционалност на санкциите по директивата. По възражението за добрите нрави банката твърди, че след измененията на чл.

19, ал. 4 ЗПК (максимум 5 пъти законната лихва за ГПР) не е приложима старата съдебна практика за трикратния размер, и сочи актуална практика на ВКС, според която критерият е законовият таван на ГПР. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на ищцовите.

От фактическа страна съдът установява следното:

2

От Договора за потребителски кредит, подписан на 14.09.2022 г., се установява, че ответникът е предоставил на ищцата потребителски паричен кредит със срок 12 месеца. В договора са посочени: размер на кредита 2 500 лв., застрахователна премия 338.88 лв., общ размер на кредита 2 838.88 лв., годишен лихвен процент 40.91 %, ГПР 49.34 %, общо дължима сума 3 506.52 лв. и 12 анюитетни вноски по 292.21 лв. Погасителният план е с падежи на 15-о число на всеки месец. В чл. 9.3 е записано, че лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360 част от лихвения процент по чл. 9.1, а в чл. 20.4 е предвидено, че при отказ от договора лихвата се изчислява на тази база.

От чл. 19 на договора, както и от отделната декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователните програми, се установява, че застраховката е представена като незадължителна – по желание на потребителя. В декларацията ищцата изрично е заявила интерес към застрахователна защита и е подписала присъединяването си към програмите „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. От сертификата и общите условия се установява и самостоятелно застрахователно правоотношение, както и възможности за прекратяване и възстановяване на премия при определени условия.

От отговора на исковата молба се установява още, че ответникът е направил собствена примерна XIRR-таблица в подкрепа на тезата си за ГПР, но в нея са посочени падежи на 05о число на месеца, докато договорът и погасителният план сочат падежи на 15-о число.

От правна страна съдът установява следното:

Процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

Законът изисква договорът да съдържа не само лихвения процент по кредита и ГПР, но и информация за правото на отказ, включително размера на лихвения процент на ден. При неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, а при такава недействителност потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В § 1, т. 1 ЗПК законът изрично свързва включването на застрахователната премия в общия разход по кредита с хипотезите, в които застраховката е задължително условие за получаване на кредита или кредитът е предоставен в резултат на търговски клаузи и условия.

В чл. 20 от договора е уредено правото на отказ от него в 14-дневен срок. Посочено е и че при упражняване на това право потребителят връща главницата и заплаща лихва за периода на ползването. Но договорът не съдържа конкретно изписан размер на дневния лихвен процент. Вместо това чл. 9.3 препраща към математически способ – 1/360 от годишния лихвен процент. С други думи, договорът кара потребителя сам да извърши изчисление, вместо да му даде направо числова стойност.

Това не покрива изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Законът има предвид размера на лихвения процент на ден, а не за формула, чрез която този размер може да бъде извлечен.

Целта е потребителят да може веднага и без допълнителни сметки да прецени каква лихва би дължал, ако упражни правото си на отказ. Тъкмо затова правото на отказ е уредено в чл.

29 ЗПК като потестативно право, а информацията по т. 20 е част от минималното 3 задължително съдържание на договора. Посочването на годишния лихвен процент по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не съставлява изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК относно дневния лихвен процент, защото този реквизит има самостоятелна функция – да обезпечи реална възможност за упражняване правото на отказ.

Следователно процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Само този порок е достатъчен, за да се уважи главният иск.

По отношение на иска за неоснователно обогатяване, съдът счита, че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за неговото разглеждане, тъй като главният иск е уважен.

От банковите извлечения, издадени от ответника за движението на паричните суми по сметката на клиентката-ищца, които не са оспорени като документи от него се установява следното, че ищцата е внасяла и по сметката са осчетоводявани множество суми за кредитни задължения, но само за сума в размер на 1 161, 95 лв. има доказателства, че са правени преводи по повод на Договор № 7053344485 само по това извлечение /в този период са правени следните преводи: 14.09.2022 г. – 1305.80 лв.; 15.12.2022 г. – общо 989.66 лв.;

18.01.2023 г. + 25.01.2023 г. – общо 1979.32 лв.; 10.02.2023 г. + 15.02.2023 г. + 27.02.2023 г. – общо 989.66 лв.; 29.03.2023 г. – 1032.60 лв.; 20.06.2023 г. – 2303.25 лв.; 28.06.2023 г. – 523.80 лв.; 07.07.2023 г. – 198.80 лв.; 14.07.2023 г. – 400.00 лв.; 15.08.2023 г. – 409.00 лв.; 13.09.2023 г. – 789.50 лв.; 10.10.2023 г. – 550.00 лв.; 27.10.2023 г. + 15.11.2023 г. – общо 1000.00 лв.;

27.11.2023 г. – 500.00 лв.; 28.12.2023 г. + 15.01.2024 г. – общо 1016.06 лв. Част от тези движения са осчетоводени като двойки „вноска по кредит“ в един и същи ден/. Ищцата е поискала присъждане на сума в размер на 1 069, 61 лева /546, 88 евро/, поради което и следва да бъде уважен иска й с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в този размер, заедно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

При този изход на делото право на разноски има ищцата Е. А., която е частично освободена от заплащането на държавна такса за сумата над 50 лева до пълния дължим размер от 163, 55 лева. Заплатила е и на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК вр., чл. 23, т. 3 ТДТГПК сума в размер на 4, 40 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 50 лева /29, 96 евро/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Софийски районен съд държавна такса в размер на 113, 55 лева /58, 06 евро/.

Интересите на ищцата по делото са защитавани от адв. А. З. Д. на основание сключен между тях Договор за правна защита и съдействие от 06.10.2025 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и въз основа на пълномощно. Адвокат Д. е поискал в негова полза да бъде присъдена сума в размер на 1 193, 74 евро – адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил мотивирано възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, извън представените от страните писмени доказателства не са събирани други, обявяването на делото за решаване е извършено в първото за него открито съдебно заседание. Ответникът е поискал присъждане на 360 лева 4 юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението на адвокат Д. следва да бъде намалено до 360 лева /184 евро/. Адвокат Д. е представил доказателство за регистрацията си по ЗДДС. Така определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде с ДДС поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А. З. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 220, 80 евро с ДДС.