Решение № 24 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100901968 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 327 от Търговския закон (ТЗ), чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „АГ Б.” ЕООД, представляван от адв. И. Я. от САК, твърди по силата на договор за доставка на материали от 15.05.2019 г. да е доставил на ответника „Ю.Г.“ ЕООД водопроводна арматура и тръби. Въпреки точното и своевременно изпълнение, ответникът заплатил частично задължението си по фактура № 1000000165/29.12.2020 г. при непогасена част от 1548,09 лв. и не платил стоката, предавана му съответно по фактури № **********/11.01.2021 год. с обща стойност на фактурата - 2 728,08 лева, № 1000000172/29.01.2021 год. с обща стойност на фактурата – 1 594,80 лева, № **********/11.02.2021 год. с обща стойност на фактурата – 134,40 лева, № 1000000175/26.02.2021 год. с обща стойност на фактурата – 18 960,13 лева, № 1000000176/26.02.2021 год. с обща стойност на фактурата – 11 707,86 лева, № 1000000177/26.02.2021 год. с обща стойност на фактурата – 23 664,00 лева, № 1000000178/26.02.2021 год. с обща стойност на фактурата - 3 415,39 лева, № 1000000182/14.04.2021 год. с обща стойност на фактурата – 7 955,89 лева и № 1000000186/09.08.2021 год. с обща стойност на фактурата – 10 468,37 лева или общо от 82176,93 лв. като претендира ответникът да бъде осъден да тази сума заплати.

В срока за отговор от ответникът, представляван от К.А., признава, че е сключен договор, както и че ищецът е издал твърдяните данъчни фактури и не оспорва описаните в тях задължения, но оспорва фактури № 100000102/09.09.2019 г., № 100000106/30.09.2019 г. и № 100000110/06.12.2019 г. да отразяват реални доставки. Застъпва теза, че явилата се разлика между стойността на заплатената стока и реално доставената изключва дължимостта на главницата.

1

Ищецът твърди също така да е договорено плащане по банкова сметка в деня на издаване на фактурата. През периода май 2019 г. – декември 2020 г. ответникът заплащал стойността на стоката, но със закъснение. Твърди в чл. 22 от договора да е предвидена санкция за забавено плащане както и че за периода от 27.05.2019 г. до 31.08.2022 г. формираното на това основание вземане да възлиза на 79178,21 лв., която сума претендира.

Ответникът оспорва и твърдяната забава с довод, че ищецът не е доказал предпоставките на чл. 7 от договора. Евентуално твърди да е договорен предел на неустойката – 10 % от неизплатената част по всяка доставка като смята, че претендираната неустойка превишава този лимит. Твърди и да е заплатил с 53919,05 лв. в повече от реално извършените доставки, с която сума прави възражение за прихващане с дължимата неустойка.

В допълнителната си искова молба ищецът сочи, че оспорените доставки касаят елементи, вложени в строежа, с изпълнението на който ответникът оправдавал и закъснението при плащане. Твърди и стоката да е била съпроводена с договорените документи по чл. 7 от договора, протоколите да са подписвани след преглед както на стоката, така и на придружаващите я документи, а въз основа на подписаните протоколи да са издавани и фактури за извършена доставка.

Ищецът смята също така, че поради допуснатото забавяне на плащането ответникът дължи и законната лихва, която претендира за периода до 31.08.2022 г. общо в размер от 34419,06 лв.

Ответникът оспорва да дължи законна лихва предвид договорената неустойка.

При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК ищецът претендира и законна лихва от датата на предявяване на иска до пълно изплащане на главницата.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. И. Я. от САК, конкретизира плащането да е договорено съответно 15 % от стойността на фактурата до 5 дни след издаването й, а останалата част от 85 % да е била дължима в 60-дневен срок от доставката. По съществото на спора поддържа исковете. Смята оспорваните доставки за доказани с приемо-предавателни протоколи и свидетелски показания. Сочи А.А. и Ж.Н. или Ж. да са приемали и неоспорени от ответника доставки. Претендират се разноски, представен е и списък. Наведени са доводи и в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответника – адв. С. от САК, застъпва теза за доказано надплащане на реално извършените доставки, позовавайки се на липсващо отразяване на фактурите в счетоводството на ответника. Оспорва А.А. или А., приел две от доставките, да е бил служител на ответника към датата на подписване на договорите, както и да е бил оторизиран да получава доставка. Позовава се на изрично указание в договора кои са лицата, извън управителите, които са оторизирани да получават изпълнение. Оспорва да е доказано авторството по отношение подписа на Ж.Н.. Застъпва и теза, че кумулиране на 2 неустойка със законна лихва предполага изрична уговорка, каквато оспорва да е налице, а смята и надплатената сума да компенсира забавата.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна намира следното:

Страните не спорят, а и от представения по делото договор се установява писмено изразено съгласие на 15.05.2019 г., че „Ю.Г.“ ЕООД, наричан в договора възложигел, възлага на „АГ Б.“ ЕООД, наричан в договора доставчик, да доставя материали по вид и количество съгласно съгласувани между страните оферти за обект: „Реконструкция на обща пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) за група населени места от общините Плевен и Долна Митрополия“. Договорено е стоката да се предава на обекта – с. Божурище, Плевен. Съгласно чл. 10 от договора предаването и приемането на стоките се удостоверява с приемо-предавателен протокол, подписан от представители на страните, а чл. 11 свързва прехвърляне правото на собственост с приемане на стоката от длъжностно лице, посочено в договора или такова, за което изпълнителят е уведомен с подписване на експедиционните бележки и по реда на чл. 10. Ж. Ж. е посочен като упълномощено от възложителя лице при изрично указание, че промяна на упълномощени представители се извършва чрез писмено уведомление до насрещната страна по договора или представянето на писмено пълномощно на надлежния представител на съответната страна. Договорено е плащането да се осъществява на части – авансово 15 % от сумата на съответната оферта в срок до 3-5 дни, считано от датата на подписване на договора срещу представяне на проформа фактура за плащане и окончателно в размер на 85 % в срок до 60 дни, считано от датата на доставка и при представяне на договорени документи, удостоверяващи качеството на материалите, очертани в чл. 7 от договора. Съгласно чл. 7 от договора при всяка доставка доставчикът следва да представя 1) документ, доказващ произхода на стоките – декларация за съответствие, удостоверение или друг еквивалентен документ за произхода на стоките, 2) съответствие на европейските технически спецификации, придружени от ЕО декларация и от указания за прилагане, изготвени на български език или да съответстват на българските технически спецификации, с декларация за съответствие и с указание за прилагане, изготвени на български език, съгласно Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, 3) експедиционни бележки. Съгласно чл. 22 от договора за забавяне на плащанията повече от десет дни след настъпване на срока или условията за плащане, възложителят дължи на доставчика неустойка в размер на 0,05 % на ден върху неизплатената дължима част от цената на договора, но общо не повече от 10 % от нея.

Свидетелят Г. А., посочен в договора като упълномощено от ищеца лице, сочи по възлагане на А. И.ов, когото познава като управител на ищеца, да е проследявал доставките през периода 2019 г. – 2020 г. В това си качество присъствал при повече от доставките като подписвал и приемо-предавателни протоколи. Предавали стоката на обект „Пречиствателна 3 станция – Плевен“, предварително уведомявали посочени от г-н И.ов лица, че пристигат на обекта. Познава Ж. Ж. (без свидетелят да е сигурен за фамилията на лицето) като посочен за контакт. При пристигане на обекта свидетелят потърсил лице с това име и бил препратен към него от хора на обекта. От г-н И.ов чули и името А.А., който също се представил за упълномощен от ответника без да предава нарочно пълномощно. Обикновено А.А. ги чакал на обекта.

От заключението на вещото лице И. се установява, че ответникът не е осчетоводил представени по делото и осчетоводени от ищеца фактури № 100000102/09.09.2019 г., № 100000106/30.09.2019 г. и № 100000110/06.12.2019 г., а е отразил погасяване на задължения по фактури с номера 168, 172, 173, 175, 176, 177, 178, 182 и 186. Вещото лице заключава, че воденото от ищеца счетоводство позволява хронологично проследяване на вписванията за периодите, през които процесните фактури са били издавани.

От заключението на вещото лице Х. се установява, че подписите под приемопредавателни протоколи от 09.09.2019 г. и 30.09.2019 г. са положени от А.К.А., а подписа в приемо-предавателен протокол от 06.12.2019 г. от Ж. А.Н.. В обосновка на заключението си вещото лице сочи за наличие на усточиви частни признаци, изразяващи се във формата на движение при изписване и свързване на относително обособени елементи в подписа, направление на движение при изписване на парафа, вида на свързване между елементите на подписа, намалено количество на движение при изписване на буквата и относително местоположение на точката на завършващата част на парафа. Удостоверителната сила на подписа почива на утвърдени във времето двигателни навици, с каквито могат да бъдат обяснени и идентифицираните от вещото лице частни признаци. Вещото лице определя формата на движение при изписване на първия елемент от буквата и при свързване му с парафа като дъговидна. Такава форма следва включително и от онагледените в заключението сравнителни образци, които сами по себе си онагледяват присъщата за всеки подпис вариантност. Визираният от адв. С. елемент като „примка“ касае местоположението на елемент от подписа, който критерий обаче не предпоставя устойчивост. Както отбелязва и адв. С. той липсва при част от контролните подписи, а където е наличен, възпроизвежда еднозначно направлението на движение. Визираната „разтегнатост“ на подписа също може да бъде обяснена с вариантността на подписа, а не обосновава двигателен навик, компрометиращ установените съвпадения в частните признаци на подписа. По тези съображения съдът приема направеното оспорване на документите за недоказано.

Настоящият състав приема процедурата по оспорване истинността на документа за изрично регламентиран способ за трайно разрешаване на спор за факт в рамките висящо съдебно производство при принципно регламентиран самостоятелен предмет на съдебно производство с такъв предмет (чл. 124 ал. 4 изр. първо ГПК). В тази връзка и нормата на чл.

194 ал. 3 ГПК изисква нарочно произнасяне със съдебен акт в това число и със самото решение. При утвърденото разбиране, че решението не се припокрива с мотивите, настоящият състав приема за наложително да обяви с решението си неоснователността на оспорването.

4

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Описаните в исковата молба факти, от които ищецът извежда претендираното право да получи търсената сума, сочат на рамков договор за продажба на движими вещи.

Качеството на страните – търговци, а и предметът на сделката еднозначно я определят като търговска, обуславящо и приложение на специалните правила на търговските сделки и в частност нормата на чл. 327 ТЗ, която задължава купувача да плати цената при предаване на конкретизираната при заявката стока или на документите, които му дават право да я получи.

Ответникът не оспорва, а и доказателствата позволяват извод, че претендираната главница касае заявени и получени от ответника стоки по фактури № 1000000165/29.12.2020 г., № **********/11.01.2021 год., № 1000000172/29.01.2021 год., № **********/11.02.2021 год., № 1000000175/26.02.2021 год., № 1000000176/26.02.2021 год., № 1000000177/26.02.2021 год., № 1000000178/26.02.2021 год., №