Решение № 284 от 21.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20265001000272 по описа за 2026 година

С решение № 8/3.2.26 г., постановено по т.д. № 44/22 г. на ОС Смолян, ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 е осъдено да заплати на Д. С. Е. ЕГН ********** сумата от 1943,73 евро /3 801,60 лв./ месечно, считано от 04.03.2021г. до настъпване на факти и обстоятелства за изменение или прекратяване на плащането, представляващо имуществена вреда, разходи за болнични грижи от придружител, от пътнотранспортно произшествие на 21.11.2019г., за което е налице валидна застрахователна полица № **/**/************, валидна от 28.06.19г. до 27.06.20г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11-то число на всеки месец, до настъпване на факти и обстоятелства, основание за изменение или прекратяване на плащането, като е ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на същата сума месечно за периода от 21.11.19 г. до 04.03.21 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11-то число на всеки месец.

ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на адв.

Р. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата от 12 149,16лв. с ДДС или 6 211,77 евро, а в полза на съдебната власт по сметка на ОС- Смолян разноски по делото от 1300 лв. или 664,68 евро за експертизи.

1

Решението е постановено при участието на третото лице Агенция Пътна инфраструктура - София.

Въззивна жалба против горното решение в осъдителната му ч а с т е подадена от ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Жалбоподателят счита решението в тази му част за неправилно, незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуален закон. Оспорва наличието на основание за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от разходи за болногледач за минал период, предвид обстоятелството, че ищецът е бил гледан от свой близък – баща, без същевременно да са налице доказателства, че родителят е бил възмезден по някакъв начин за положените грижи, нито за това че заради положените грижи близките на ищеца са били препятствани да получават трудови възнаграждения. Оспорват се като необосновани изводите, че ищецът се нуждае от 24-часова денонощна грижа. Оспорва като изключително завишена определената сума от 1943,73 евро или 3 801,60 лв.

Навежда оплакване, че не съобразен приетия 25 % процента съпричиняване по влязло в сила съдебно решение - № 705/26.11.24 г. по к.гр.д. № 609/23 г. на ВКС, ІV гр.о. Оспорва наличието на основание за прилагане на коефициент от 1.4 за заплата на личен асистент спрямо МРЗ. Счита като цяло, че претенцията за имуществени вреди не е доказана при условията на пълно и главно доказване. Иска решението в осъдителната му част да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което същата се отхвърли както за периода от 4.3.21 до предявяване на ИМ, така и от предявяване на иска до настъпване на факти и обстоятелства за изменение или прекратяване на плащането с произтичащите от това последици по отношение на разноските за двете инстанции.

Въззивната жалба на застрахователното дружество се оспорва като неоснователна в постъпилия отговор от страна на Д. С. Е. по подробно изложени съображения. Иска се решението в осъдителната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Въззивна жалба е подадена и от Д. С. Е., който обжалва решението в отхвърлителната му част, като излага аргументи за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се подробни съображения относно получените увреждания и необходимостта от 24-часово обслужване в процесния период, като се оспорва като незаконосъобразен извода на съда, че обезщетението не се дължи за период преди датата на изтичане на срока по чл.

496, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 КЗ, като същото е присъдено с начална дата 04.03.21 г. Иска се в отхвърлителната част решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което претенцията се уважи и за периода 2

21.11.19 г. до 04.03.21 г. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Застрахователното дружество оспорва като неоснователна въззивната жалба, подадена от Д. Е., като излага аргументи за неоснователност на претенция, аналогични на тези, изложени в подадената от същото дружество въззивна жалба. Иска се решението в отхвърлителната му част да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач Агенция Пътна инфраструктура – София не е изразило становище във въззивното производство.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болногледач, причинени на ищеца вследствие ПТП, настъпило 21.11.19 г., виновно причинено от Е. Ш. като водача на л.а. Мерцедес *******, с рег. № ********, нямал вина за настъпилото ПТП на 21.11.19 г., по отношение на който е налице валидна застраховка ГО, сключена с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.

Прието е, че в случая е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпили имуществени вреди от ПТП, като в тази връзка съдът се е позовал и на силата на пресъдено нещо на решение № 18/4.3.22 г., постановено по т.д. № 5/21 г. на ОС Смолян, потвърдено с решение № 438/19.10.22 г. по т.д. № 343/22 г. на АС Пловдив, изменено с решение № 705/26.11.24 г. по гр.д. № 609/23 г. на ВКС, 4-то гр.о. С влязлото в сила съдебно решение ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, - разходи за лечение и обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП, като е определен справедлив размер на обезщетението от 950 000 лв., като е признато 25 % съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. Т.е. със сила на пресъдено нещо е установено основанието за отговорността на застрахователя за причинените от ПТП вреди за пострадалото лице, както и наличието на съпричиняване и неговия размер, както и получените телесни увреждания: пневмоторакс в дясна гръдна половина. многофрагментно счупване на 8-ми гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък с нарушаване целостта му, долна параплегия, счупване на 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то ребра в дясно, контузия на гръдния кош.

Многофрагментното счупване на 8-мия гръден прешлен, придружено с 3 контузия на гръбначния мозък и нарушаване на целостта му са довели до долна параплегия, която по съществото си е осакатяване на долните крайници.

Контузията на гръбначния мозък, както и прекъсването на целостта са довели до невъзможността ищецът да контролира тазовите си резервоари (невъзможност за контролиране на изхожданията си по малка и голяма нужда).

Невъзможността пострадалият да задържа урина е довела до необходимост от поставяне на катетър,който трябва да се сменя своевременно, за да не навлезе инфекцията навътре, което ищецът не може да прави самостоятелно.

Невъзможността за задържане по голяма нужда е довела до необходимост ако Е. изяде нещо и го отдели, веднага да бъде сменен памперсът и да се измие и да се поддържа, тъй като ищецът не може да контролира тези рецептори, памперсът трябва веднага да се смени, в противен случай останалите изпражнения ще доведат до инфекции и до рани. Непосредствено след произшествието, а и постоянно след това се нуждае от чужда помощ за осъществяване на ежедневните битови дейности – може да се върти в леглото и да се повдига с помощта на монтирана при леглото му помощна тръба, но след това се нуждае от помощ да легне; не може да се движи и стъпва на краката си самостоятелно, тъй като те падат по инерция от гравитацията; може само да си помага с висилката и с ръцете си, но някой друг трябва да постави краката му на място; ако не спи, трябва да е в седнало положение, тъй като противен случай може да направи застой на белия дроб, поради което при него трябва да има човек, който да го обгрижва; не може сам да се облече, да се движи, да се къпе, единствено може да подаде храната до устата си.

По делото е прието заключение на СМЕ, което също сочи, че гръбначно-мозъчната контузия, получена вследствие на ПТП, представлява увреждане на структурите на гръбначния мозък, което води до невъзможност за движение на долните крайници (долна спастична параплегия); това е причина за липса на сетивност (чувствителност) на ищеца в областта на долните крайници и оказва влияние на функционирането на отделителната система и контрола на тазовите резервоари при Д. Е., като се изразява в незадържане на урина и фекалии; състоянието долна параплегия е с доживотен характер и необратимо по своята същност.

Д. Е. се нуждае от придружител за задоволяване на ежедневните си потребности /ходене до тоалетна, къпане, придвижване, преобличане, използване на обществен транспорт, рехабилитационни процедури, прегледи и лечение от личен лекар, лечение в специализирани лечебни заведения/, през по-голямата част от денонощието /около 16 часа/. Състоянието му налага извършване на кинезитерапевтични процедури ежедневно (с оглед избягване на неблагоприятните последствия от състоянието на долна параплегия с декубитални язви, контрактури на долни крайници).

В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание, 4 вещото лице д-р К. разяснява, че посочените 16 ч са изчислени при приспадане на 8 - часов сън, но същевременно обяснява, че ищецът се нуждае от чужда грижа 24 ч непрекъснато; през известен период от време бащата би могъл да пребивава в друга стая и при нужда да дойде и да го обслужи.

По делото са събрани и гласни доказателства. Според показанията на С. Е. - баща на ищеца Д. имал нужда от придружител от катастрофата и до ден днешен; в болницата Д. лежал по гръб неподвижно, не можел да стои седнал; там също имал нужда постоянно от придружител, като всичко необходимо – хранене, смяна на памперси и пр. извършвал свидетелят; след като се прибрали в дома си, свидетелят С. Е. постоянно бил край ищеца, даже спели в една стая, сменял памперси, правел процедури по източване на урина, храна, обръщал го настрани, за да не получи рани от залежаване, изправял го сам или с чужда помощ. От кръста надолу ищецът нямал чувствителност, не можел да се движи. Бащата го обслужвал във всичко, спял при него, през 4 часа му източвал урината, бил взел специални катетри, които след източване се изхвърляли, памперсът се сменял сутрин и вечер, постоянно го обръщал настрани, за да не получи рани от залежаване. Ищецът не можел да извършва никакви движения с краката, не можел сам да се изправи и да седне в леглото, свидетелят трябвало да му помогне. За самото преобръщане вечер, за да се обърне от едната страна на другата, ищецът извиквал свидетеля и той трябвало да помогне. Придвижването се извършвало с инвалидна количка, свидетелят вдигал ищеца, слагал го в количката, карал го до колата, от количката в колата и се ходело някъде, после пак по същия начин. Всичко правел свидетелят. Д. не можел да контролира изхождането си по малка и голяма нужда. Денят минавал така - сутрин ставали, първата работа на свидетеля била да източи урината му, после смяна на памперс или дрехи, ако имало смяна. След това закуската и така продължавал целия ден. През вечерта и нощта бил плътно при него, ищецът го викал постоянно - да му източи урината, да го обърне наляво-надясно, да му помогне. Къпането било на инвалиден стол, свидетелят слагал ищеца на стола, карал го в банята и го къпел. Д. имал рани от залежаване /декубитални рани/, които третирали с кремчета, мажели ги една-две седмици, докато минат раните, изчаквали малко и ако пак станели рани, пак го мажели, но гледали да не се получават. Д. не оставял сам никога - и сутрин и вечер имал нужда от грижи, те били през 4 часа. Свидетелят купувал санитарни материали - лекарства, кремчета, хапчета за температура, памперси, кърпички, ръкавици, пудри. Подобрение от датата на катастрофата до настоящия момент нямало. Д. се нуждаел от рехабилитация и от две години и два месеца ходели - две седмици там, една седмица вкъщи и така постоянно. През двете седмици рехабилитацията с 2 часа на ден и роботика, която е физиотерапия на мускули. Към настоящия момент Д. можел единствено да се храни самостоятелно, но храната трябвало да му се приготви. Свидетелят не работел, полагал 24 часа от денонощието грижи за него.