Акт от 11.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21255 гр. София, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20261110116146 по описа за 2026 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

11.11.2026г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №16146 по описа за 2026г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Правната квалификация на исковете е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД.

1

Образувано е по повод на постъпила в законен срок пред РС- гр.Пазарджик, препратена по подсъдност, искова молба от заемодателя ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от Б. Н. – Управител, чрез юрк. Л. Г., срещу заемателя И.

Г. К., с която се претендира изпълнение по сключен от разстояние между страните чрез интернет платформата М.........bg Договор за кредит №.....г., за сумата от 550 лв., платима на 30 месечни вноски, с краен срок за връщане на сумата: 28.08.2027г., обявен за предсрочно изискуем на 17.10.2025г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3927/2025г. по описа на РС-гр.Пазарджик, 17 състав. Претендират се сторените разноски.

В законен срок по делото не е постъпил отговор на искова молба, уведомен чрез проц. си представител адв.Г. М. от САК, упълномощен за всички инстанции до окончателното приключване на делото.

В проведеното ел. заповедно производство длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи процесните вземания поради липсата на договорни отношения между страните.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен, поради следните съображения:

Приложени към исковата молба са преписи на неподписан Договор за кредит №.....г., за сумата от 550 лв., платима на 30 месечни вноски, за 900 дни, с краен срок за връщане на сумата: 28.08.2027г., при посочен ГПР от 61,81 % и общо дължима сума от 971,31 лв. по представен погасителен план, ведно с ОУ към него и платежно нареждане от 11.03.2025г. за сумата от 550 лв., платена по банкова сметка на заемателя в „....., съобразно справка.

Представено е потвърждение за извършена цесия в полза на ищеца, както и уведомително писмо от ищеца до ответника за извършената цесия, върната като непотърсена пощенска пратка.

Приложена към ИМ е разпечатка на известие за предсрочна изискуемост на кредита, поради просрочие на две последователни вноски, изпратено по ел. поща на адрес: ......., съгласно чл.1, ал.2 от сключения договор за изпращането на уведомления, като е представена ел. кореспонденция между страните по сключването на правоотношението.

Правните изводи на съда са следните:

При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната страна по него. Видно от представена разписка е налице предаване на заемната сума на кредитополучателя. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогасените главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и при настъпването на съответните правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се приема, че при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи грижата на добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита, която ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се преклудира с изтичането срока за отговор на искова молба. В случая се претендира само чистата стойност на кредита, без да се търси начислена дог. лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК.

На осн. чл.239, ал.3 от ГПК, съдът намира, че са налице предпоставките за да бъде постановено неприсъствено решение- ответникът не е представил в срок отговор на 2 исковата молба, не е изпратил проц. представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неизпращане на представител в съдебно заседание. Предявения иск е вероятно основателен с оглед на ангажираните доказателства.

Възражение за изтекла погасителна давност не може да се приеме за основателно и поради това следва да бъде постановено неприсъствено решение, съобразно уваженото искане на ищеца в проведеното открито съдебно заседание. С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, предвидени в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Предвид на горното, следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявения иск да бъде изцяло уважен в заявения размер.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. В заповедното производство са присъдени разноски за заплатена държ. такса от 14,75 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 48 лв. Ищецът е сторил разноски за заплатена в исковото производство държ. такса от 25,56 евро/ 50 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в мин. размер от 102,26 евро/ 200 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г., съобразно приложимата й редакция.

Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 159,91 евро/ 312,75 лв.

Така мотивиран, на осн. чл.238 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. Г. К., ЕГН:**********, че в полза на ищеца ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от Б. Н. – Управител, съществува вземане за сумата от 281,21 евро/ 550 лв., представляваща главница по Договор за кредит №.....г., сключен от разстояние между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на съдебно сезиране- 17.10.2025г. до окончателното заплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3927/2025г. по описа на РС-гр.Пазарджик, 17 състав.

ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от Б. Н. – Управител, сума в размер на 159,91 /сто петдесет и девет евро и деветдесет и една стотинки/ евро, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.

Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл.239, ал.4 от ГПК.

Да се връчат преписи на страните.

Районен съдия:

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4