Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 490 от 23.07.2025, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 13/2025
Вид
Решение № 490
Подписан
23.07.2025
В сила
30.08.2025
Състав
Магдалена Бориславова Младенова-Стоева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. В., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20251420100013 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Р. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ул. „Д. Х.” № ....., против ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.” № ********.

В исковата молба се твърди, че на 07.08.2023 г. около 8:45 часа, в гр. В., лек автомобил марка „М.“, модел „МЛ .........“, с peг. №............., управляван от И. Д. Г., се движел по бул. „В. Ю.”, като достигайки кръстовището с ул. „Г. Б.”, извършил маневра завой наляво, с цел да се навлезе в улицата, като поради липса на достатъчно внимание и проявена непредпазливост, не пропуснал и блъснал от дясната страна пресичащия ул. „Г. Б.” пешеходец Д. Г.. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 457/07.08.2023 г., съгласно който виновен за настъпването на инцидента бил водачът на л.а. марка „М.“, модел „М.“, с peг. № ............, с чиито виновни и противоправни действия бил причинен процесният пътен инцидент. Към виновния водач било взето административно отношение, като му бил съставен А., Серия G A № ................

Видно от Констативния протокол за ПТП, превозното средство, което управлявал виновният причинител, имало валидна застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Б.И.” АД, по застрахователна полица № *************, със срок на валидност от 05.07.2023 г. до 04.07.2024 г.

Поддържа се, че непосредствено след пътния инцидент ищецът бил транспортиран с линейка до ЦСМП – М. „Х. Б.“ АД - гр. В., където постъпил с контузна рана на предмишницата на лявата ръка. След извършени изследвания, пострадалият бил диагностициран с окончателна диагноза – контузия на предмишницата, поради което му била предписана и терапия с медикаменти. Видно от съдебномедицинско удостоверение № 242/2023 г., издадено от МБАЛ „Х. Б.“ АД - гр. В., на ищеца на 08.08.2023 г. бил извършил преглед от д-р Ф. Т. – съдебен лекар, поради оплаквания за силни болки, като съгласно заключението ищецът е получил охлузвания на горен ляв крайник и двете колена, като по 1 механизъм на уврежданията същите отговарят да бъдат получени но време и начин в условията на ПТП — блъскане на пешеходец от лек автомобил с последващо падане върху пътното платно.

Твърди се, че вследствие на претърпения удар ищецът се оплаквал от нестихващи болки, които се усилвали при опит да раздвижи ръката си. Травматичните увреждания, които получил вследствие на пътния инцидент, му причинили болка за период от близо месец.

Пречили му да извършва ежедневни и обичайни дейности, като за него полагали грижи близките му, които му съдействали за обикновените ежедневни нужди. Освен това, поради необходимостта от възстановяване, Г. бил лишен от възможността да работи, което се отразявало негативно на самочувствието му и го карало да се чувства маловажен и в още поголяма тежест за близките му. Поради гореописаните последици инцидентът повлиял и на психиката на Д. Г., като той често се връщал към преживяното, което му пречело и да превъзмогне породилия се страх от пътната обстановка. И към днешна дата у него се забелязвало притеснение и негативни помисли, като това влияело не само на него, но и на околните, които споделяли, че не могат да го познаят. Инцидентът въздействал и на настроението на ищеца, като той бил предимно разтревожен и унил, което не било обичайно за него. Поради преживяното Д. Г. се затворил в себе си и намалил контакта с близки и роднини. Силният стрес, предизвикан от инцидента, дал отражение над настроението и смелостта му, като внезапността на удара въздействала по такъв начин над психиката му, че той изпитвал непреодолим страх от движението по пътищата.

Поддържа се, че виновният за настъпилото ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрИ.ла от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Б.И.” АД по застрахователна полица № BG/02/123002024692 със срок на валидност от 05.07.2023 г. до 04.07.2024 г. Претенцията на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди била надлежно заведена на основание чл.

380, ал. 1 КЗ на 22.01.2024 г., като въпреки че предвиденият тримесечен срок за произнасяне от страна на ответника изтекъл, към настоящия момент не било отправено официално предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца.

Предвид тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.08.2023 г., в размер на 5 000,00 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред дружеството-ответник, съгласно чл. 380 КЗ, /22.01.2024 г./ до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил „М.“, с peг. № ***** СН. Оспорва се механизмът на ПТП, като се сочи, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП, като съставеният по случая Констативен протокол за ПТП № К-457 от 07.08.2023 г. не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото същият е съставен от длъжностно лице, което не е присъствало на настъпването на процесното ПТП. Твърди се, че без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Оспорва се да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на „М., с peг. № ******, като се твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорват се правните 2 доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС „М.“, с peг. № ************* нарушения на правилата за движение от ЗДвП. Поддържа се, че не са ангажирани доказателства по отношение на каквато и да е причинно-следствена връзка между твърдяната вина на застрахования и механизма на ПТП.

Направено е възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, като се твърди, че същият с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Посочва се, че настъпилите увреждания на ищеца Д. Р. Г. не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „М.“, с peг. № *********, като ищецът в значителна степен сам е завишил риска от собственото си увреждане, като е нарушил нормативно-установените правила за движение на пешеходци /чл. 113 и 114 ЗДвП/, предприемайки пресичане на неустановено за целта място и навлизайки внезапно на пътното платно. Поддържа се, че пешеходецът е пресичал пътното платно на необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение. Твърди се, че нарушавайки горните разпоредби пострадалият се е поставил в опасност, като поведението му е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Излагат се и съображения, че пострадалият не е претърпял посочените от него увреждания и се оспорват всичките и твърдения в тази насока. Сочи се, че претенциите на ищеца са прекомерно завишени по размер и не отговарят на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се, че от медицинските документи става ясно, че ищецът е получил само повърхностни наранявания/охлузвания по лявата ръка и охлузване по ляво и дясно коляно, като няма данни за предписана терапия за каквато се твърди в исковата молба, и няма данни за настъпили усложнения, както и за период на възстановяване, през който ищецът не е могъл да се обслужва сам. Сочи се, че не е ясно защо ищецът не е могъл да упражнява трудова дейност, като са силно преувеличени твърденията, че ищецът не е могъл да се обслужва сам и се е налагало да търси чужда помощ за ежедневните нужди. Твърди се, че няма представени медицински документи за сериозни травматични увреди, фрактури и за настъпили усложнения, като се сочи, че оздравителният процес не е бил продължителен.

По тези и останалите изложени в отговора на исковата молба съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

От представения по делото препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 457/07.08.2023 г. се установява, че на 07.08.2023 г., около 08:45 часа в гр. В. на кръстовището на ул. „В. .ю.“ и ул. „Г. Б.“ е настъпило ПТП между МПС с рег. № ***************, марка „М.“, модел „М.“, управлявано от И. Д. Г., и пешеходеца Д. Р. Г.. В протокола е отразено, че причината за настъпване на ПТП е, че водачката Г. не е била достатъчно внимателна и предпазлИ. към пешеходеца, намиращ се на пътното платно.

Посочено е, че при ПТП е ранен пешеходецът Д. Р. Г., който е получил контузна рана на предмишница на лява ръка, транспортиран е с линейка до Ц. – М. „Х. Б.“ гр. В., където е обслужен и е освободен без опасност за живота. Протоколът за ПТП е съставен от Х. Д. – началник сектор ПП при ОД на МВР – В..

Приети са копия от АУАН № ************ и Наказателно постановление № ****************, влязло в сила на 14.09.2023 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.

179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП на И. Д. Г. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за това, че на 07.08.2023 г. около 08:45 часа в гр. В. на кръстовището на ул. „Г. Б.“ и ул.

„В. ю.“ като водач на лек автомобил „М.“ „М.“, рег. № ********при извършване на маневра завИ.не наляво не е била внимателна и предпазлИ. към намиращия се на пътното платно пешеходец Д. Р. Г. и е реализирала ПТП, като го е блъснала, с което виновно е нарушила чл.

3

116 ЗДвП.

С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на 21.05.2025 г., съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните обстоятелството, че към процесната дата – 07.08.2023 г., реализиралият пътнототранспортно произшествие лек автомобил марка „М.”, модел „М.” с рег. № ************, е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност,” като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора.

По делото е приет като доказателство лист за преглед на пациент № 010254/07.08.2023 г., издаден от д-р Б. Т.а при М. „Х. Б.” АД, според който пациентът Д. Р. Г. е пострадал при ПТП. Отразено е, че пациентът е в добро общо състояние, контактен, адекватен, не е губил съзнание и си спомня всичко. Посочено е, че на пациента са направени образни изследвания и е приложена медикаментозна терапия.

Представено е съдебномедицинско удостоверение № 242/08.08.2023 г., издадено от др Ф. Т., съгласно което при прегледа и от медицинската документация на Д. Р. Г. се установява, че същият е получил охлузвания на горен ляв крайник и двете колена, като по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време, посочени от пострадалия, т.е. в условията на ПТП – блъскане на пешеходец от лек автомобил с последващо падане върху пътното платно. Отразено е, че на Г. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

С молба-претенция, получена от ответното дружество на 22.01.2024 г., ищецът Д. Р. Г. е поискал изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него вследствие настъпилото ПТП неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв.