Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 26.04.2018, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
120/2017
Подписан
26.04.2018
В сила
14.01.2019

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.256 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.86, ал.1, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.86, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.90, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.90, ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 32 · Конституция на Република България
  • чл. 46 · Конституция на Република България
  • чл.5, ал.4 · Конституция на Република България
  • чл.73, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража

Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр.Стара Загора 26.04.2018г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ при секретаря С. Христова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 120 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 от

Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, уточнена в съдебно заседание на 19.09.2017г., от П.Й.С., изтърпяващ наказание в Затвора гр.Стара Загора, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.8, т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, с която са предявени три обективно съединени иска против Главна дирекция изпълнение на наказанията (ГДИН) гр.София, както следва:

- за присъждане на сумата 4000, представляваща обезщетение за периода 02.06.2015г. до 04.03.2017 г. за причинени неимуществени вреди в резултат на действия на затворническата администрация при Затвора Стара Загора, изразяващи се в присъствието на надзорно-охранителния състав по време на свиждане вътре в помещението, с което е нарушена неприкосновеността на тайната на кореспонденцията му, като са узнати факти от „личния” и „семейния” му живот и този на неговите близки, като по този начин е нарушила и тяхната неприкосновеност (на личния и семейния му живот);

- за присъждане на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за периода 12.03.2013 г. до 01.12.2015 г. за причинени неимуществени вреди в резултат на бездействия на затворническата администрация при Затвора Стара Загора, изразяващи се в невъвеждането в дебитната му карта на телефонните номера на деловодствата на съдилищата (Старозагорски окръжен съд, Административен съд Стара Загора, Върховен касационен съд, Районен съд Казанлък и други), прокуратурата на РБ и други институции, с което е нарушено правото му на кореспонденция, което води до нарушаване и на нейната неприкосновеност;

- за присъждане на сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за периода 01.12.2015 г. до 28.02.2017г. за причинени неимуществени вреди в резултат на бездействие на затворническата администрация при Затвора Стара Загора, изразяващо се в непредоставянето му на кореспонденция (телефонна по смисъла на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС) с негови близки, с органите на съдебната власт, адвоката му и други държавни институции, с което е нарушено правото му на кореспонденция, с което е нарушена и нейната неприкосновеност, като вследствие на това е нарушена и неприкосновеността на личния и семейния му живот.

Вследствие на тези незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация при Затвора Стара Загора у ищеца се породили силни и интензивни по своя характер, с трайно отражение във времето негативни чувства, емоции и състояния: безпомощност и незащитеност, на изкоренен правов ред в пенитенциарната система и държавата като цяло, незачитане на основни европейски ценности като правата на личността, заложени в Преамбюла на Конвенцията и Конституцията на РБ, на гняв, плач, психоемоционален стрес от загуба на контакти с приятели и семейството, както поради невъзможност за установяване на състоянието на член от същото. Тези негативни чувства и емоции, довели до безсъние, главоболие и чести състояния на депресии, придружени с нервност, тревожност и напрегнатост. Изживените от ищеца негативни чувства, емоции и състояния били пряка и непосредствена последица от незачитането от затворническата администрация при Затвора Стара Загора на всяко едно от правата му по чл.8, т.1 от ЕКЗПЧ.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва предявените искове. По отношение на първия предявен иск счита, че не е налице законово задължение за затворническата администрация да не присъства в помещенията, в които се провежда свиждане, поради което не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие. Сочи, че не е налице и незаконосъобразно действие с умишлено поставяне на ищеца в тези условия, тъй като ограниченията, които същият търпи са неизбежна последица от изтърпяване на наказанието и не надхвърлят необходимото за изпълнение на целите на наказанието въздействие върху личността. Поддържа, че присъствието на служители, имащи непосредствено визуално наблюдение на физическа охрана при провеждане на свиждането е в изпълнение на нормативно установения ред, който е насочен към обезпечаване сигурността и предотвратяване извършване на престъпления. Заявява, че в хода на съдебното дирене не се е доказало кога, кой и какъв/и факти от „личния“ и „семейния“ живот на П.С. и този на неговите близки и бил узнат от надзорноохранителния състав, за да може да се прецени доколко е налице пряка и непосредствена връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие и настъпилите неимуществени вреди.

По отношение на втория предявен иск сочи, че по делото не са събрани доказателства за нарушение на реда, регламентиран в ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Заповед №5891/16.10.2007г. по отношение на провеждане на телефонните разговори. По отношение на твърдяното от ищеца възпрепятстване да провежда телефонна кореспонденция с „деловодствата на съдилищата, прокуратура на РБ и други институции“, излага доводи, че за връзка с институциите за лишените от свобода е предвиден реда по чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като съгласно чл.90, ал.1 от същия закон те могат да подават молби и жалби, а в разпоредбата на чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС се съдържа подробна регламентация на начина, по който лишените от свобода упражняват своето право на кореспонденция. В този смисъл обосновава, че затворническата администрация с нищо не е ограничила правото на ищеца да води писмена кореспонденция с институции по негов избор.

По отношение на третия предявен иск заявява, че съгласно чл.90, ал.4 от ЗИНЗС, за лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото на лишаване от свобода, но тази правна норма не създава пряко задължение за извършване на конкретно фактическо действие на началника на затвора по силата на закон, за да се приеме, че е налице неоснователно бездействие. Поради това счита, че в конкретния случай исканата от ищеца защита срещу неоснователни бездействия на административен орган попада в хипотезата на чл.256 от АПК, а към момента на подаване на исковата молба правото на С. да оспорва фактически бездействия на началника на Затвора Стара Загора е преклудирано, поради неупражняването му в законоустановения 14 дневен срок. С оглед на това счита този предявен иск за недопустим.

В заключение обосновава, че по делото не са събрани абсолютни никакви доказателства, сочещи за извършено спрямо ищеца нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл.3 ЗИНЗС, свързано с твърдяното от него в предявените искове. В този смисъл оспорва предявените искове и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура -

Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение за недоказаност на предявените искове по основание и размер, поради което предлага да бъдат отхвърлени.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът П.Й.С., е осъден с влязла в сила присъда на доживотен затвор, като е приведен в Затвора – Стара Загора на 27.08.2009г., където до настоящия момент изтърпява наказанието, видно от писмо ЗД № 586/2009 от 01.06.2017г. на Началника на Затвора Стара Загора (л.45-46). В същото писмо е описан редът за провеждане на телефонни разговори и свиждане на лишените от свобода в Затвора Стара Загора.

С определение на съда, произнесено в открито съдебно заседание от 06.02.2018г., е прието за безспорно, че няма съдебна заповед, с която да се разрешава подслушването на телефонните разговори на ищеца и че служители надзорно-охранителния състав присъстват при свижданията на лишените от свобода, тъй като за тези обстоятелства са признати от ответника с писмения отговор на исковата молба.

Със Заповед №5891/16.10.2007г. на Главния директор на Дирекция „Изпълнение на наказанията“ са определени условията и реда за достъп до системата „Контел“. Съобразно т.3 от тази заповед всеки лишен от свобода може да заявява десет телефонни абоната, с които желае да поддържа връзка, които се одобряват от съответния ИСДВР, като съобразно т.4 промени в одобрените за връзка телефонни абонати се внасят по молба на лишените от свобода веднъж месечно (л.43-44).

С жалба вх.№57/28.03.2013г., подадена до

Началника на Затвора Стара Загора, ищецът е посочил, че за пореден път му се отказва въвеждането на телефонни номера на институции (л.257). С резолюция на жалбата от ИСДВР е посочено, че на ищеца не еднократно е разяснявано, че не се допускат разговори с организации, учреждения и институции по смисъла на заповедта за телефонните разговори.

С жалба от 28.01.2014г., подадена до ГДИН, ищецът е поискал извършването на проверка във връзка с негови искания до Началника на Затвора Стара Загора за въвеждане на телефонните номера на Старозагорски районен и окръжен съд, Пловдивски апелативен съд, ВКС, Районен съд Казанлък и Административен съд Стара Загора, за които същият е получавал отказ (л.193). Препис от тази жалба е изпратена и до Инспектората на Министерство на правосъдието. С мотивирано писмо рег.№2258/2014г. на

Главния директор на ГДИН е прието, че жалбата на С. е неоснователна (л.199). С мотивирано писмо рег.№94-П-19/21.02.2014г. на Заместник Министъра на правосъдието е прието, че жалбата е неоснователна и се оставя без уважение (л.195).

С молба вх.№25/06.02.2014г., подадена от ищеца до отдел деловодство на ОЗ Стара Загора е поискано въвеждане на телефонните номера на деловодствата на ВСК, Административен съд Стара Загора, както и Старозагорска окръжна прокуратура (л.17).

С молба вх.№37/27.02.2014г., подадена от ищеца до отдел деловодство на ОЗ Стара Загора, е подадена жалба за невъвеждането на телефонните номера в картата му на прокуратурата на РБ (гл.прокурор) и регионалната здравна инспекция Стара Загора (л.18).

С жалба вх.№48/25.03.2014г., подадена до Началника на Затвора Стара Загора, ищецът е поискал въвеждането в дебитната му карта на телефонните номера на Агенцията за безопасност на храните – Стара Загора, РЗИ – Стара Загора, Районен съд Казанлък, Окръжен съд Стара Загора и Окръжна прокуратура Стара Загора (л.249-251).

С молба вх.№62/16.04.2014г., подадена от ищеца до отдел деловодство на ОЗ Стара Загора, е поискано въвеждане на телефонните номера на ВСК гражданска колегия (л.19).

С жалба вх.№7 от 18.02.2016г., подадена до Началника на Затвора Стара Загора, ищецът е посочил, че при провеждане на свиждане на 13.02.2016г. с негов приятел надзорно-охранителния състав отново е присъствал вътре в помещението и служителите са слушали всички разговори, като узнавали факти за личния му живот (л.239-240). С мотивирана докладна записка от 19.02.2016г. от главен инспектор Светослав Колев – зам.началник РНОД е прието, че са спазени законовите изисквания за провеждане на свижданията, поради което жалбата на С. се явява неоснователна (л.241).

С жалба вх. № 19/06.04.2016г., подадена до Началника на Затвора Стара Загора, ищецът е посочил, че на 05.04.2016г. е поискал от ИСДВР на основание чл.76 от ППЗИНЗС да му бъде предоставена възможност да звънне в Министерството на правосъдието и Районна прокуратура Стара Загора, но това му било отказано, като му било обяснено, че има друг ред, а именно – писмена кореспонденция (л.242-244).

С жалба вх. № 26 от 20.04.2016г., подадена до Началника на Затвора Стара Загора, ищецът е посочил, че на 16.04.2016г. е провел свиждане с баща си и негов познат, като заедно с него е бил и друг лишен от свобода – К.. По време на свиждането надзорно-охранителния състав е присъствал в помещението и служителите слушали разговорите между ищеца и неговите близки (л.236-238).