Протокол № 462 от 18.09.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 462 гр. Варна, 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20243100900447 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът „БГ ЛЕНД КО“ АД , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законен представител, представлява се от адвокат Ц.

Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законен представител, представлява се от адвокат К. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Вещото лице Ж. Г. Т., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично, депозирала заключение по делото.

Вещото лице С. П. Г., редовно уведомен, явява се лично, депозирал заключение по делото.

Адв. Д.: Няма пречка. Моля да дадете ход на делото.

Адв. Д.: Няма пречки.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството по делото е отложено за изготвяне на повторна съдебнотехническа експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

СЪДЪТ докладва депозирано заключение с вх. № 25293 на 04.09.2025 1 г. по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на допълнителна съдебно-счетоводната експертиза, със снета самоличност на вещото лице.

В.л. Т.: Поддържам заключението във вида, в който съм го изготвила.

Като тръгнах да правя това заключение по-обстойно четох тези лихвени условия и видях, че съм го изчислявала по 0.1% в Таблица 1 и съм изчислявала неустойката върху остатъчната главница. Говоря за предходното заключение. Обаче независимо от всичко изчисленията, които съм направила, дори и при сгрешен % на неустойката същото надхвърля, но не е по-малко от максималния размер на неустойката, която може да бъде по договор. Поне както е разписано. Като аз съм изчислявала в допълнителното заключение 1% от стойността на договора с ДДС. Т.е. дали така трябва да бъде пак не мога да преценя. Тъй като виждам, че исковата молба е изчисление на неустойката върху стойността на договора в цялост с ДДС, затова и така съм прецизирала.

Съдът: В тази ситуация имаме два варианта, като изчислявате върху цялата стойност на договора с ДДС, а в предходното заключение при изключване на авансово платената сума.

В.л. Т.: Няма разлика, защото максималната стойност може да бъде не повече от 10%, но със сега допуснатото заключение по-скоро и в двете, т.е. не можах да разбера защо трябва да изчислявам от 08.04.2023 г. за тези двете суми. Защото те се съдържат в сумата 459 019. Може би поотделно.

Адв. Д.: Съобразно плащанията, тъй като имаме твърдения, че имаме извършено плащане. Имаме и твърдения, че имаме подготвено платежно за извършване на плащане.

Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

Адв. Д.: И ние нямаме въпроси. Да се приеме експертизата.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е от съществено значение за изясняване на спора от фактическа страна и следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото днес изслушаното заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, ведно с приложената към него справка - декларация на вещото лице.

2

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Ж. Г. Т. в размер на 100.00 лева, което да се изплати от внесения от ищеца за тази цел депозит. (изд. РКО по вн. б. от 03.07.2025 г. за 100.00 лв.) СЪДЪТ докладва депозирано заключение с вх. № 24912 на 01.09.2025 г. по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на повторна съдебно-техническата експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото лице, както следва:

С. П. Г. - 58 години; българин; български гражданин; женен; неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В.л. Г.: Поддържам заключението, което се съдържа в приложенията, които съм дал.

Съдът: Експертизата се назначава тогава, когато съдът няма нужните специални знания, за да направи извод на база на събрани по делото доказателства. Това означава, че експертът трябва да подпомогне съда давайки му някакво тълкуване на доказателствата, изводи, експертно становище и мнение. В случая, Вие ни карате да четем едни таблица, в които тук-таме има някакви забележки отразени. Един извод няма. Има някакви констатации, но експертните изводи аз не ги виждам. Но нека да Ви чуем, да чуя и становището на страните.

Адв. Д.: Моля да потвърдите, че извършените от Вас и разписани в Приложение № 1 изчисления в колона „Реални количества на изпълнени СМР“ представляват установените такива за процесните в обхвата на задачата дейности, измервани в резултат на личен оглед и извършена на място проверка за точното количество на всяка от дейностите. Или ако има такива, които не сте ги измерили да ни обясните кои са и защо?

В.л. Г.: Потвърждавам, че са извършени измервания на място съвместно със страните по делото и резултатите от тези измервания са посочени в колона „Реални количества на изпълнени СМР“, каквито са и конкретните въпроси точка по точка в заданието на задачата на експертизата. Затова съм си спестил текстово да пиша в текстовата част на експертизата, тъй като на всяка точка, която се съдържа в номер 1 по самата експертиза, се съдържа отговор в реални количества изпълнени СМР. Тези, които съм могъл да измеря са посочени като цифри. А тези, за които не съм бил в състояние, са посочени като стойност „0“ със забележка, защо не е възможно да бъде извършена проверка.

3

Съдът: Това значи ли, че по всички тези позиции, където сте отразили като реално изпълнени СМР „0“, такива СМР не са изпълнявани изобщо?

В.л. Г.: По т.1.1 е посочена стойност „0“ и има посочена причина защо тя е „0“ – пише, че има разкрит участък, където е видно, че това не е изпълнено поради техническа невъзможност за такова изпълнение.

Съдът: А чия констатация приемате за правилна според края на изречението?

В.л. Г.: Поддържам това заключение, че не е изпълнявана такава дейност.

Съдът: Т.е. края на изречението: „…приемам констатацията за правилна“– това е Вашето заключение, че не е изпълнявана топлоизолация по т.1 във Вашето приложение и № 3 в Акт 19? Не е изпълнявана тази дейност изобщо, такава няма?

В.л. Г.: Точно така.

Съдът: По отношение на шпакловките – 1.7 и 1.8 и такава работа няма никаква извършена? По Акт 19 – 23 и 24 позиция.

В.л. Г.: Не е изпълнявана такъв вид дейност, тъй като това е шпакловка по таван. Съгласно тази заповед, която е цитирана № 2 изолацията е трябвало да бъде изпълнена, както е и изпълнено, върху покрива, не на тавана отдолу.

Съответно такава дейност - шпакловка не е изпълнявана поради тази причина. Искам да допълня обяснението си, че в замяна на този вид, който не е изпълняван, са изпълнявани други видове дейности. Предполага се. Искам да дам пояснение, че при такива договори, както е записано съгласно договорените задължения, има посочени ценообразуващи елементи. Тези ценообразуващи елементи се използват, за да се ценообразуват евентуално възникнали нови видове работи или дейности, които не са били предвидени по проект. В такъв случай се прави ценообразуване за новите видове работи и се правят т.нар. заменителни таблици. Отпадат договорени еди-какви си, изпълнени са еди-какви си. Това нещо не е сторено за този договор и този обект. Това установих. И никой не си е направил труда да приложи както към Акт 19, така и към заключението от проверката от управляващия орган – няма приложени подробни ведомости от измерванията – дължина, ширина, височина, кратност, приспада се. Това се посочва в т.нар. „подробни количествени сметки“.

Съдът: Т.е. в случая да разбираме ли, че след като не са изпълнени възложените по договора дейности, говорим специално за тези 1.7 и 1.8, съответно 23 и 24 по Акт 19, касателно шпакловката на тавана и покривната плоча, след като не са изпълнени така, както са били възложени по договора, а 4 са изпълнени съгласно заповед на строителния надзор по друг начин, имаме всъщност липсващо основание да се заплаща тази дейност?

В.л. Г.: Не би трябвало да се заплати точно тази, която е договорена, а някаква друга. Дали тя е по-скъпа, по-евтина – това е въпрос на ценообразуване.

Съдът: Понеже казахте „..в този тип договори…“ как се отнасят първоначално заложените работи по тавана, спрямо действително изпълнените? В смисъл едното е в повече, а другото е в по-малко като количество, едното е по-качествено, другото е по-добро… В.л. Г.: Вие дадохте за пример изолацията на тавана, но аз бих взел за пример оградата на площадката, която по проект е трябвало да бъде боядисана, говоря за мрежата, а строителят е доставил по-скъп материал, който очевидно е по-скъп, защото е с PVC покритие и неговата себестойност на материала е по-висока, отколкото да купим обикновена мрежа и после да тръгнем да я боядисваме. Логически разсъждавам в момента. А по отношение на шпакловката на тавана – да, шпакловка не е изпълнявана, но на покрива са изпълнявани вече различен детайл. По този детайл аз в момента не мога да дам точен отговор дали това, което е изпълнено, е по-скъпо или е по-евтино спрямо договореното. Това е въпрос на доказване с ценови анализи и инвеститорски контрол. Трябва да се подпише на такива проверки защо не е изпълнено правилно като процедура, аз не мога да дам заключение.

Адв. Д.: В продължение на това, което казахте, моля да потвърдите, че смятам стана ясно какво означава в реални количества за „0“ като такова там, където сте посочили по-малки количества да потвърдите, че те са след измерване на място. Например позиции от 18 до 21 по Акт 19. Актуваните като изпълнени са едно число, а тези, които Вие сте установил са друго.

В.л. Г.: Разликите приемам за малки и са в рамките на допустими грешки при измерване. Мисля, че е безпредметно да коментираме разлика от в случая говорим за 20 квадрата в единия случай, в другия – 0,14 м². Това при всяко измерване би могло на база закръгляния при измерването да се получи такъв малък резултат на допустима грешка, да го нарека. Едва ли при три измервания ще получите точно три еднакви резултата.

Съдът: В този контекст само да уточним, преди тази предпоследна колона „реални количества на изпълнени СМР“, които казвате са Вашите измервания, в предходната колона „количества при проверка“ какво имате предвид? Проверката от Фонд Земеделие?

В.л. Г.: Точно така. Установените от Фонда несъответствия.

Адв. Д.: По отношение на конкретно дадените становища нямам други 5 въпроси, но ако позволите да използваме експертизата на вещото лице и да формулирам един въпрос, за да прецените дали ще бъде допуснат:

Ако може вещото лице да отговори, след като е извършил оглед на място на обекта и се е запознал със строителната документация, може ли да даде становище за това според него дали редовно са водени строителните книжа и съответно могат ли да се кредитират актове 12 и 19?

В.л. Г.: Аз няма да претендирам за точен отговор, но мога да споделя наблюдение, което съм видял. Документацията очевидно е съставена в съответствие с одобрения проект. Количествените сметки, които са приложени към проекта и проектантът е посочил, те са и документирани като изпълнени.

Защото според мен битува някакво мнение, че за пред фондовете трябва непременно да има съответствие между проект и отчетена дейност. И като има несъответствие, стават процедури, които могат да костват невъзстановяване на изхарчени пари. Аз такова мнение не поддържам и смятам, че документацията би трябвало да отразява реалното изпълнение на строителната площадка, а не така, както е било заложено в проектната документация.