Решение № 341 от 26.05.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001000284 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Камеко“ АД срещу решение № 260002 от 05.01.2022г. по гр.д. № 2468/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 1 с-в, с което са отхвърлени предявените от „Камеко“ АД срещу Д.З. М. – И. и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 663, ал. 3 ТЗ и чл. 469 КЗ, вр. чл. 663а ТЗ с искане за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата 9 693,88 лв. – обезщетение за причинени вреди от дейността на синдика М. – И., ведно със законните лихви върху главницата от датата на подаване на исковата молба и са присъдени разноски на ответниците по делото. Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен акт да е неправилен предвид неговата необоснованост и постановяването му в противоречие на материалния закон. Излага необоснован да е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът М. – И. не е знаела за правата на собственост на ищеца и разполагайки с нотариален акт за собственост от 2009г. да е действала добросъвестно при обявяване на продан на недвижимите имоти. Излага от събраните доказателства по делото за проведеното административно производство по адм.д. 1653/2014г. на 1

Административен съд – Варна, да се установява, че с влязло в сила решение по последния спор са признати правата на собственост на ищеца. В последното производство „ПФК ЦСКА“ АД е бил заинтересована страна, предвид на което и за синдика е било известно постановеното по административния спор решение, но въпреки това недобросъвестно е пристъп към продажба на масата на несъстоятелността на „ПФК ЦСКА“ АД в цялост, включително като част от масата на несъстоятелността са описани имотите на ищеца. Поддържа недобросъвестността на синдика да произтича и от обстоятелството, че е бил предварително уведомен за правата на ищеца, но въпреки това е пристъпил към продажба на имуществото в масата на несъстоятелността като съвкупност от права. Поддържа последните действия на синдика да са довели до необходимостта от провеждане на съдебно исково производство, с решението по което ищецът да отрече със сила на пресъдено нещо правата на „ПФК ЦСКА“ АД. В последното производство ищецът е реализирал разходи по воденето му, както и такива по предявяване на присъдените му съдебни разноски в производството по несъстоятелност на „ПФК ЦСКА“ АД, които разходи са вреди за дружеството, намиращи се в пряка причинна връзка с действията на синдика. Излага да липсва спор по делото, че имотите са изключени от масата на несъстоятелността на „ПФК ЦСКА“ АД и не са продадени в производството по несъстоятелност, но последното да е сторено едва след влизане в сила на решението по спора за собственост. Поддържа от мотивите по обжалваното решение да не става ясно и дали искът срещу застрахователя е отхвърлен по причина, че липсва сключен договор за застраховка или на друго основание. Оспорва като необосновани и изводите на съда, че може да получи удовлетворение на вземанията си в производството по несъстоятелност на „ПФК ЦСКА“ АД, тъй като, макар вземанията му да са приети в производството по несъстоятелност, е хирографарен кредитор и няма нито данни, нито твърдения, в масата на несъстоятелността да има достатъчно имущество, за да бъде удовлетворено вземането му. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете му да бъдат изцяло уважени като основателни. Претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хон орар от ответната страна Д. М.- И..

Въззиваемата страна, Д.З. М. – И., оспорва въззивната жалба като 2 неоснователна. Излага обжалваното решение да е правилно, постановено при точно приложение на материалния закон и да е обосновано от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Поддържа сочените с жалбата решения по адм. дела да не отричат със сила на пресъдено нещо придобитите от „ПФК ЦСКА“ ЕАД права по договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, а само да прогласяват нищожност на заповед на кмета на Община Бяла. Сочи едва с влязло в сила на 29.07.2019г. съдебно решение да са отречени правата на ответника, признати с приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба. Отделно оспорва синдикът нито в лично качество, нито като процесуален представител да е участвал в административните производства. Поддържа на основание чл. 614, ал. 1 ТЗ масата на несъстоятелността да обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на търговеца. Сочи за процесния имот „ПФК ЦСКА“ АД да е притежавал нотариален акт за собственост, предвид на което и за синдика е било налице задължение за включването му в масата на несъстоятелността, извършване на оценка на последния и включването му в проведената на 30.05.2017г. по реда на чл. 717а-чл. 717е ТЗ продажба чрез търг с тайно наддаване на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността на „ПФК ЦСКА“ АД – в несъстоятелност. Излага от доказателствата по делото да се установява, че синдикът е уведомен за първи път на 04.08.2017г. за предявения иск, с който ищецът цели установяване липсата на право на собственост в патримониума на „ПФК ЦСКА“ АД, предвид на което и поддържа да е несъстоятелно оплакването, че синдикът е следвало да изключи имота от маста на несъстоятелността още преди 30.05.2017г. Сочи в кръга на задълженията на синдика да е да опазва имуществото на длъжника – чл. 660 ТЗ, а евентуален спор за собственост по отношение на включени в масата на несъстоятелността имущества да следва да бъде разрешен по исков ред, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ. В този смисъл поддържа действията като синдик да са били правомерни. Оспорва и между действията или бездействията и твърдените от ищеца вреди да е налице причинна връзка. Поддържа за ищеца да не е налице настъпила вреда, доколкото разноските му за съдебното производство са му присъдени и същите, наред с адвокатски хонорар за предявяването им, са включени в масата на несъстоятелността, като ищецът се домогва да получи същите 3 вземания повторно и от синдика. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждането на разноски по делото по представен списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с депозирания по делото писмен отговор оспорва жалбата. Излага обжалваното решение да е правилно, постановено при точно приложение на материалния закон и да е обосновано от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Поддържа първоинстанционният съд правилно да е приложил нормата на чл.

663, ал. 3 ТЗ, както и обосновано да е приел, че не са налице елементите от последната правна норма за ангажиране отговорността на синдика. В частност поддържа да не се установява нито неправомерно поведение на синдика, нито настъпили вреди от негово действие или бездействие, които да се намират в причинна връзка с последното. Сочи разноските на ищеца да подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, където и са приети.

Оспорва като противно на закона и уредбата на отношенията между застрахования синдик и застрахователя, искането на ищеца за солидарното им осъждане, като поддържа солидарност да не следва нито от закона, нито от договора за застраховка. По изложените доводи моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждането на разноски за инстанцията.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по въведените от тях като относими факти.

Спорът е правен по отношение на правните последици от тези установени от събраните по делото доказателства факти.

Фактическата обстановка е и правилно установена от първоинстанционния съд, като единствено, както се оплаква и ищецът с жалбата си, съдът не е обсъдил правното значение на представените по делото съдебния решения по адм.д. 1653/2014г. по описа на АС- Варна, потвърдено с 4 решение на ВАС по адм.д. 5208/2015г.

Безспорно установените факти са следните:

С решение № 1581 от 02.10.2015 г. по т.д. № 6292/2013 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „ПФК ЦСКА“ АД. С решение № 1584 от 09.09.2016 г. по същото дело дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите на длъжника и е постановено започване на осребряване на имуществото.

С определение № 7045 от 13.11.2015 г. за постоянен синдик на дружеството е назначена Д. З. М. - И., която е встъпила в правомощията си на 19.11.2015 г.

На 29.03.2017г. „Камеко“ АД подава молба по т.д. № 6292/2013 г. на СГС, VI -5 състав с искане до съда по несъстоятелността да се спре продажбата на имуществените права на длъжника като цяло при начална цена 1 646 325 лева по реда на чл. 717в ТЗ или при условията на евентуалност да се разпореди да бъдат извадени от масата имуществените права - предмет на обявената продажба по реда на чл. 717а-717е ТЗ, обявена за 30.03.2017 г., подробно описани в приложение № 2 под номера 3.1. и 3.2., които не са собственост на несъстоятелния длъжник и не представляват негови имуществени права на собственост, а именно: поземлени имоти в землището на с. Самотино, община Бяла, обл. Варна - 3.1. Урегулиран поземлен имот, с пл. № III -16040, находящ се в землището на с. Самотино, община Бяла, обл.

Варна, с площ от 2438.00 кв.м., по рег. план на ЗО "Бяла-Север", м. "Кара Дере"; и 3.2. Урегулиран поземлен имот, с пл. № XVII -17100, 17110, находящ се в землището на с. Самотино, община Бяла, обл. Варна, с площ от 9864.00 кв.м., по рег. план на ЗО "Бяла-Север", м. "Кара Дере", както и п оради обстоятелството, че такива урегулирани поземлени имоти с посочените индивидуализиращи обозначения няма и не могат да бъдат прехвърлени по описания в обявата начин. Изложени са доводи собственик на имотите да е „Камеко“ АД.

На 30.05.2017 г. е изпратено писмо от ищеца до ответника Д. М. - И., в качеството й на синдик на „ПФК ЦСКА“ АД - в несъстоятелност, по т.д. № 6292/2013 г. на СГС, VI -5 състав, с искане за изключване от масата на имуществените права - предмет на обявената продажба по реда на чл. 717а717е ТЗ, обявена на 30.05.2017г., на същите имоти, тъй като не са собственост 5 на несъстоятелния длъжник. Липсват доказателства за дата на получаване на писмото.

Страните не спорят, а и от приетите доказателства се установява, че на 30.05.2017 г. по реда на чл. 717а и сл. от ТЗ е извършена продажба чрез търг с тайно наддаване на вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността на „ПФК ЦСКА“ АД - в несъстоятелност, като цяло, включващо и описаните в исковата молба имоти. Обявление за продажба е публикувано от синдика на „ПФК ЦСКА“ АД за дати 30.03.2017г. и 30.05.2017г.

С влязло в сила на 29.07.2019 г. решение, постановено на 09.01.2018 г. по гр. д. № 1300/2017 г. на Варненски окръжен съд, е признато за установено, че „ПФК ЦСКА" АД - в несъстоятелност, не притежава правото на собственост върху недвижим имот в с. Самотино, община Бяла, Варненска област, представляващ УПИ XIII -16072, 16075 в кв. 116 по подробния устройствен план - план за регулация на Зона за отдих "Бяла север", гр. Бяла и поземлени имот с идентификатор *** в м. Кара дере по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-1 от 25.01.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9862 кв.м., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по иска предявен от „Камеко“ АД срещу „ПФК ЦСКА“ АД - в несъстоятелност. С решението е осъден „ПФК ЦСКА“ АД - в несъстоятелност, да заплати на „Камеко“ АД сумата 8 732, 88 лева разноски.