Решение № 14 от 19.01.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Перник, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500731 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 125 от 26.06.2023 г., постановено по гр.д. № 70/2023 г., Районен съд Радомир е отхвърлил предявения от И. В. Я. срещу „Про Лего“ АД иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение по отношение на следните вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 07.02.2013 г. по ч.гр.д. № 6321/2012 г. на РС Перник:

- сумата от 2340,50 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от ***, ведно със законната лихва от 24.09.2012 г. до окончателното ѝ заплащане;

- сумата от 2255,11 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от *** до 10.08.2012 г.;

- сумата от 647,65 лв., представляваща съдебни разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят твърди, че отговорът на исковата молба му е бил връчен едва преди третото открито заседание пред първоинстанционния съд, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че погасителната давност е започнала да тече на 07.02.2012 г. и е изтекла на 07.02.2017 г. - преди образуването на ИД № 343/2017 г. по описа 1 на ЧСИ Й.М., рег. № *** при КЧСИ. Поддържа също, че на 07.02.2023 г. е изтекъл абсолютният десетгодишен давностен срок. Предвид това моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – уважен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата в срок. Иска решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

По доводите за съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд:

Исковото производство е образувано въз основа на искова молба от И. В. Я. от 21.06.2022 г. Същата е връчена на 04.11.2022 г. ответника „Про Лего“ АД по реда на чл. 131 ГПК с указания за отговор в едномесечен срок. В срок, на 08.12.2022 г. ответникът е депозирал отговор.

С определение от 27.01.2023 г. районният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2023 г., като е докладвал, че отговор на исковата молба не е постъпил. В свое становище от 08.02.2023 г. ответникът е посочил, че е подал отговор в срок, като погрешно е озаглавил и това си становище „отговор на искова молба“, вероятно имайки предвид, че излага становището по повод на вече подадения отговор. В насрещно становище от 06.03.2023 г. ищцата сочи, че не е връчен отговор на исковата молба. С протоколно определение в откритото заседание на 07.03.2023 г. съдът е постановил на ищцата да се връчи препис от отговора на исковата молба и е отложил разглеждането на делото за 04.04.2023 г. В призовка, получена на 27.03.2023 г., е отбелязано, че на ищцата е връчен отговор на исковата молба. В ново становище от 03.04.2023 г. ищцата сочи, че същинският отговор не е връчен, като представя и копие от изпратения документ, а именно – становището на ответника от 08.02.2033 г., което както вече се отбеляза, погрешно е озаглавено „отговор на исковата молба“. С протоколно определение от откритото съдебно заседание на 04.04.2023 г. съдът отново е постановил на ищцата да се изпрати препис от отговора на исковата молба и е отложил разглеждането на делото за 30.05.2023 г. На 27.04.2023 г., отговорът е връчен на ищцата. В становище от 25.05.2023 г. ищцата е изложила единствено правни доводи по същество с оглед желания от нея краен изход на производството. Делото пред първата инстанция е разгледано и обявено за решаване на 2

30.05.2023 г.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд е отстранил сам процесуалното нарушение, изразяващо се в първоначалното невръчване на ищцата на отговора на исковата молба. В съответствие с принципа на състезателното начало отговорът в крайна сметка е връчен, с което на ищцата е осигурена възможност да се запознае с исканията и доводите на ответника, както и да изрази становище по тях. Същата се е възползвала от това свое право, като обаче е представила единствено правни доводи, без да се противопоставя на направените от ответника доказателствени искания и без да прави свои такива.

Доказателствени искания и възражения не са направени и с въззивната жалба. Ето защо се явява неоснователно възражението във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения поради късното връчване на отговора на исковата молба.

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че за процесните вземания в полза на „Про Лего“ АД и срещу И. В. Я. е издаден изпълнителен лист от 07.02.2013 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6321/2012 г. на Районен съд Перник. По молба на „Про Лего“ АД от 07.06.2017 г. за принудителното им събиране е образувано изпълнително дело № 343/2017 г. по описа на ЧСИ Й.М., рег. № *** при КЧСИ.

Спорът е концентриран върху въпроса погасено ли е по давност правото на принудително изпълнение на тези вземания. По аргумент от чл. 424 ГПК и съобразно утвърдената съдебна практика задълженията, за които са предмет на влязла в сила заповед за изпълнение, имат качеството на съдебно установени по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Предвид това, правото на принудително изпълнение по отношение на такива вземания се погасява с петгодишна давност.

В случая заповедта за изпълнение е издадена на 25.09.2012 г. При действието на актуалната към този момент редакция на чл. 414 ГПК същата е влязла в сила най-рано на 10.10.2012 г., от която дата е започнала да тече петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Тази давност е прекъсната с молбата за образуване на ИД № 20179200400343 от 07.06.2017 г., тъй като в молбата е отправено искане за извършване на изпълнително действие (опис на движими вещи) – чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Със съобщение от 26.11.2020 г., връчено на 02.12.2020 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. Я. от *** ЕООД. С това действие давността отново е била прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. От този момент до подаването на исковата молба в настоящото производство – 21.06.2022 г., петгодишната давност не е изтекла.

По изложените съображения, крайният извод на първоинстанционния съд, че погасителната давност за процесните вземания не е изтекла, е правилен, а решението му, с което е отхвърлен искът по чл. 439 ГПК - законосъобразно.

Ето защо, поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна се следват сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение с определен по 3 реда на чл. 78, ал. 8 ГПК размер от 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125 от 26.06.2023 г., постановено по гр.д. № 70/2023 г., Районен съд Радомир.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК И. В. Я., ЕГН **********, да заплати на „Про Лего“ АД, ЕИК 175249346, сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4