Решение № 86 от 16.09.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600100 по описа за 2024 година

С присъда № 10/15.02.2024г. по НОХД № 543/2023г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия П. П. В., ЕГН: **********, за виновен в това, че на 05.04.2022 година в гр. Бургас на ул.„Трайко Китанчев“ пред № 37, направил опит умишлено да умъртви З. С. Д., с ЕГН: **********, като деянието е извършено предумишлено и същото е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл.54 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което наказание на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият П. П.

В. да изтърпи изцяло и отделно от така наложеното му наказание от петнадесет години лишаване от свобода, наказанието от една година лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД №5874/2018г по описа на Районен съд Бургас, за което определил първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК ОС-Бургас приспаднал времето, през което подсъдимият П. П. В. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 02.06.2022г.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия П. П. В. да заплати на гражданския ищец З. С. Д. обезщетение за причинените му от престъплението 1 неимуществени вреди в размер на 50 000 лева ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането - 05.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 50 000 лева до предявения размер от 85 000 лева, отхвърлил гражданския иск.

ОС-Бургас е осъдил подсъдимия П. П. В. да заплати на гражданския ищец З. С. Д. сумата от 201,42 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 05.04.2022г до окончателното й изплащане.

Съдът е осъдил подсъдимия П. П. В. да заплати направените по делото разноски, както следва: в полза на държавата по сметка на ОДМВР Бургас сума в размер на 413,37лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство; в полза на държавата по сметка на Бургаска окръжна прокуратура сума в размер на 371,85 лева, представляващи разноски в досъдебното производство; в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд Бургас сума в размер на 3 800,40 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство; в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд - Бургас сума в размер на 2 000 лева, явяваща се държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и на гражданския ищец З. С. Д. сума в размер на 4000 лева, представляваща направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

С Присъдата ОС-Бургас се е разпоредил и с веществените доказателства по делото, постановявайки част от тях /подробно изброени/ да се отнемат в полза на държавата и унищожат като вещи без стойност, друга част - да останат на съхранение по делото, а трета - след влизане в сила на присъдата да се върнат на подсъдимия П. В. и на синовете на последния - М. В. и К. В..

В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимия П.

П. В. чрез упълномощения от него защитник - адв. В. К. от АК-София. В жалбата и допълнително писмен изложение към нея е направено оплакване за неправилност на постановената присъда поради необоснованост на фактическите констатации, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Присъдата е атакувана и в гражданско-осъдителната й част с доводи за несправедливост на отмереното обезщетение на пострадалия за причинените му от престъплението вреди.

Излагат се доводи за допуснато нарушение на принципа за разкриване на обективната истина. Поддържа се, че приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото. Твърди се липса на конкретни данни, на основата на които да се приеме, че именно подс.В. е автор на деянието, за което е обвинен. Сочи се, че съдът се е задоволил с анализ на назначените в хода на досъдебното производство експертизи, без да отчете, че нито подсъдимият, нито защитата са били запознати с тях поради пропуск на разследващия орган да им предяви разследването по реда на чл. 227 от НПК. За установяване личността на 2 извършителя на инкриминираното деяние се сочи, че съдът се е позовал на показания на свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото, както и на показания на свидетел, преминал покрай мястото на инцидента, който обаче не може със сигурност да разпознае извършителя. Описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт конкретни закани от подс.В. към пострадалия се твърди, че нямат обективна основа в данните по делото. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че в полицията няма регистрирани жалби с оплакване за отправяни спрямо семейството на пострадалия закани, като сочи също, че по делото липсват данни за повдигнато срещу подс.В. обвинение по чл. 144, ал.3, т.1 от НК. В подкрепа на застъпената теза за недоказано авторство на инкриминираното деяние в лицето на подс.В. се изтъква още, че показанията на разпитаните по делото служители на МВР служат само за изграждане на предположение, че последният би могъл да е извършител на деянието, без да имат нужната категоричност. Такава категоричност се сочи, че нямат и записите от видеокамерите в района на местопрестъплението, доколкото същите фиксират само моменти от подготовката на подсъдимия за извършване на престъплението и момента на неговото завръщане, но не и самия престъпен акт. Като дискредитиращ обвинението срещу В. се сочи и фактът на ненамиране в автомобила на последния и в жилището му на процесната тръба, с която се твърди да е нанесъл удари върху тялото на пострадалия.

Представяйки по-нататък собствен анализ на приобщените по делото доказателствени източници и експертни заключения, с акцент върху тяхната противоречивост и ненадеждност, защитникът претендира отсъствието на годна доказателствена основа, подкрепяща обвинението срещу В. за осъществен опит за убийство спрямо пострадалия З. Д.. Във връзка с горното се изтъква допуснато от съда нарушение на чл. 303, ал.1 от НПК – постановяване на осъдителна присъда спрямо подс.В., която почива на предположения. Нарушението на материалния закон не е въведено със самостоятелни аргументи, а е заявено на плоскостта на поддържаната теза за неправилно - вследствие нарушенията на процесуалните правила, осъждане на подс. В.. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, както и за несъответно на критериите за справедливост отмерено обезщетение на пострадалия за причинените му вреди също не е подкрепено с конкретни аргументи. Направено е искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на нова, с която подс. В. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.

116, ал.1, т.9, вр. чл. 115, вр. чл. 18 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Обсъждайки процесуалната дейност на първата инстанция по събиране, проверка и оценка на доказателствата, прокурорът сочи, че същата не разкрива допуснати нарушения на процесуалните правила. Намира, че присъдата на ОС-Бургас изпълва всички законови критерии за 3 обоснованост и законосъобразност, както и че мотивите на съда са ясни, отразяват приетите за установени фактически положения, доказателствата, на основата на които се извеждат същите, причините поради които на едни доказателствени източници се дава вяра, а на други – не, а също и правните съображения за взетото решение. Изтъква, че изводите на съда по въпроса за авторството на инкриминираното деяние не почиват единствено на показанията на пострадалия З. Д., съпругата му Д. Д.а и брат му - свидетелят Д. Д., а същите са основани и на показанията на свидетелите С.А., Ф., В., Б., както и на заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска, комплексна съдебномедицинска, лицево-идентификационна и психологопсихиатрична експертизи. Прецизният анализ на всички събрани по делото доказателства според прокурора е довел до изграждане на правилни изводи от съда относно авторството на деянието, механизма на извършването му, както и правната му квалификация. Наложеното на подсъдимия наказание от 15 години лишаване от свобода прокурорът счита за справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние и личната обществена опасност на В..

Присъденото на гражданския ищец обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди намира за справедливо. Моли за потвърждаване на присъдата.

Гражданският ищец и частен обвинител З. С. Д., редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция. Същият се представлява от упълномощен повереник – адвокат Г. К. от АК-Бургас, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира постановената присъда както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й част за правилна обоснована и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. Присъединявайки се към аргументацията на прокурора относно отсъствието на допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила и несъмнената доказаност на авторството на инкриминираното деяние, повереникът пледира за потвърждаване на акта на първата инстанция.

Пред въззивния съд подсъдимият П. П. В. се явява лично и с упълномощения защитник - адвокат В. К. от САК, който поддържа жалбата.

Навежда доводи за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия, като акцентира върху пристрастността на част от разпитаните по делото свидетели, наличието на противоречия в показанията им, както и върху отсъствието на категоричност в сведенията, представени от останалите свидетели, че именно подс.В. е извършител на инкриминираното деяние. Изтъква, че на местопроизшествието и по дрехите на подсъдимия не са намерени никакви следи от кръв или дактилоскопни такива, които да го уличават като извършител на престъпното деяние. Възпроизвеждайки част от показанията на посочената от обвинението като очевидец на деянието свид. Д.а, защитникът изтъква наличие на противоречия в същите, на основата на които обосновава ненадеждност на представените от нея сведения. Поддържа, че показанията на тази свидетелка стоят в противоречие и с представените такива от свид. А.

4 относно факта с каква на цвят маска е бил подсъдимият. Съществуващите разминавания в показанията на свидетелите сочи, че са останали извън вниманието на съда, който е пропуснал да ги обсъди в своите мотиви. Твърди неразбиране на съображенията на съда, с които е приел, че обвинението срещу В. е доказателствено обезпечено по изискуемия от закона несъмнен начин.

Съдът е упрекнат и в това, че не е проявил инициатива да събере всички възможни и относими към случая доказателства с цел изясняване на обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК, както и че е пренебрегнал изискването на чл. 107, ал.3 от НПК за събиране както на обвинителни, така и на оправдателни доказателства. Преповтаря застъпените във въззивната жалба доводи, касаещи пропуск на разследващия орган да извърши предявяване на материалите по делото съобразно регламента на чл. 227 от НПК, което обстоятелство намира, че съдът неоснователно е пренебрегнал в преценката си относно процесуалната законосъобразност на воденото досъдебно производство. Представяйки по-нататък собствена интерпретация на случилото се в деня на инкриминираната дата, защитникът ангажира твърдение, че обвинението срещу подс.В. се крепи изцяло на данни с хипотетичен характер. В тази връзка и пледира присъдата на първата инстанция да бъде подложена на внимателна проверка.

Разпечатката съдържа 28 от 217 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62cf3630-6bd6-4126-a910-00abda40c7f0