Решение № 971 от 17.10.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Добрич, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230101435 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, ***, ЕИК 130460283, представлявано от изп. директор О. Б. Ш., чрез упълномощения адвокат В. Г. от АК-София, със съдебен адрес:** срещу С. И. Х., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** на 30.01.2021г. и постоянен адрес: село С., община Д., област ** на 09.03.2021г. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №912/31.08.2020г. по ч. гр. д. №2138/2020г. по описа на ДРС, а именно: 358.40 лева, дължими по Договор за мобилни услуги от 16.08.2017г., сключен между страните с предпочетен номер *****и Договор за мобилни услуги от 18.09.2017г., сключен между страните с предпочетен номер ****, формирани от неплатени месечни абонаменти и използвани мобилни услуги за периода от 20.02.2018г. – 19.05.2018г., за който период са издадени три фактури с номера: №7270268928/20.03.2018г., №7271583711/20.04.2018г. и №7272974458/20.05.2018г. и 67.47 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.08.2017г., посредством който, ответникът е взел мобилно устройство марка „Леново В Бляк“, дължима за периода от месец 07/2018г. до месец 07/2019г, ведно със законна лихва върху сумата от 425.87 1 лева, считано от 22.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че са били сключени на 16.08.2017г. между С. И. и „Теленор България“ ЕАД Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ***** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 14.99” при месечна абонаментна такса от 14.99 лв., както и Договор за лизинг от 16.08.2017г., по силата на който Х. е взела мобилно устройство „Леново В Бляк“ за изплащане на 23 месечни вноски в размер на 5.19 всяка, съгласно погасителен план.

Отделно от това, като лоялен клиент С. И. при преференциални условия е взела и втори мобилен номер и е сключила Договор за мобилни услуги от 18.09.2017г., с предпочетен номер + ****. Потреблението по договорите е фактурирано под клиентски номер №*****.

Ответницата не е изпълнява задълженията си по договора и са възникнали вземания за мобилния оператор в общ размер на 358.40 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 20.02.2018г. - 19.05.2018г., за което са издадени три броя фактури

№7270268928/20.03.2018г.,

№7271583711/20.04.2018г. и

№7272974458/20.05.2018г.

Вследствие на неизпълнението и по договора за лизинг от 16.08.2017г. са възникнали задължения в общ размер на 67.47 лв., представляващи сбора на 12 неплатени лизингови вноски за периода от м.07.2018г. до м.07.2019г.

/12х5.19 лв./ плюс още една допълнителна вноска от 5.19 лв., за това, че не е върнал мобилното устройство.

„Теленор България“ ЕАД претендира сумата по главница в общ размер на 425.87 лв., формирана от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги – 358.40 лв. и дължими лизингови вноски за мобилно устройство, взето на лизинг – 67.47 лв. по горепосочените фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД, ведно със законна лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът не е заплатил на ищеца сумите. Предвид гореизложеното, ищцовото дружество е прекратило едностранно договора за ползваните услуги на 16.07.2018г., поради неизпълнение на задълженията от страна на абоната-потребител, видно от издадените процесни 6 фактури, от които И. дължала общо 425.87 лв., претендирани в настоящото производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за парично изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Поради неплащане от страна на С. И., ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д.

№2138/2020г., като съдът е издал заповед за изпълнение №912/31.08.2020г. срещу длъжника С. Х. за сумите от: 358.40 лева, дължими по Договор за мобилни услуги от 16.08.2017г., сключен между страните с предпочетен номер + ***** и Договор за мобилни услуги от 18.09.2017г., сключен между страните с предпочетен номер + ****, формирани от неплатени месечни 2 абонаменти и използвани мобилни услуги за периода от 20.02.2018г. – 19.05.2018г., за който период са издадени три фактури с номера:

№7270268928/20.03.2018г.,

№7271583711/20.04.2018г. и

№7272974458/20.05.2018г. и 67.47 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.08.2017г., посредством който, ответникът е взел мобилно устройство марка „Леново В Бляк“, дължима за периода от 07/2018г. до 07/2019г, ведно със законна лихва върху сумата от 425.87 лева, считано от 22.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по заповедното дело в размер на 25.00 лева - внесена държавна такса и 360.00 лева - платено адвокатско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове срещу И. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.

В указания му срок заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова молба срещу ответника.

Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо С. Х. в горепосочените размери и на горепосочените основания и за процесните периоди.

Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски както в настоящото установително производство, така и в заповедното.

Към исковата молба, ищецът прилага: договорите за мобилни услуги и ОУ към него и 3 бр. фактури, описани по-горе.

С разпореждане, ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени от назначения особен представител на ответницата – адв. Е. Т. на 25.01.2022г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло по основание и размер исковете, прави възражение за изтекла погасителна давност и сочи, че не била налице идентичност на вземанията, заявени в заповедното производство по ч. гр. д. №2138/2020г. и в установителното по гр. д. №1435/2021г. - ДРС. С. И. моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищцовото дружество “Теленор България” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. И.

Х. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районен съд Добрич е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.

№2138 по описа за 2020 г. Срещу нея е постъпило своевременно възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради това, на заявителя са дадени указания за предявяване на настоящите искове срещу длъжника.

По делото е приложен договор за лизинг от 16.08.2017 г., сключен между 3

„Теленор България” ЕАД и С. Х. По силата на този договор, ищцовото дружество предоставило за временно ползване мобилен апарат марка „Леново“, модел „В Black“, а ответникът се задължил да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 5.19 лева, при първоначална вноска в размер на 32.50лв. към датата на сключване на договора, т. е. общата лизингова цена е 151.87 лева. Срокът на договора за лизинг е за 23 месеца, считано от датата на подписването му - 16.08.2017 г. до 19.07.2018г. В чл. 3, ал.2 от договора за лизинг е посочено, че лизинговите вноски се заплащат, съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на ответника в качеството му на абонат на мобилни услуги по сключения между страните договор за мобилни услуги от 16.08.2017 г.

Представен е договор за мобилни услуги от 16.08.2017 г., видно от който, титуляр е С. Х. с предпочетен номер + *** Договорът е за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 14.99” при месечна абонаментна такса от 14.99 лв.

Като лоялен клиент С. И. при преференциални условия е взела и втори мобилен номер и е сключила Договор за мобилни услуги от 18.09.2017г., с предпочетен номер + ****. Потреблението по договорите е фактурирано под клиентски номер №****. Уговорено е фактурата по двата договора, да се издава на 20–то число на всеки месец. В чл.27 от Общите условия се съдържа клауза, според която, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването й.

Поради преустановяване на плащанията от страна на С. Х., ищцовото дружество е прекратило на 16.07.2018г. едностранно договорите.

Така, за възникналите задълженията по договорите, мобилният оператор е издал за отчетен период от 20.02.2018г. - 19.05.2018г три броя фактури - №7270268928/20.03.2018г. на стойност 51.82 лв. с ДДС, №7271583711/20.04.2018г. на стойност 266.77 лв. и №7272974458/20.05.2018г. на стойност 46.66 лв. д ДДС, или в общ размер на 365.25 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги и дължими лизингови вноски.

С кредитно известие с №7274387281/20.06.2018г. е била извършена корекция на задължението, като е сторнирана сума в размер на 12.04 лв. с ДДС за върнати на абоната предплатени абонаментни такси в това число: 7.68 лв. в отрицателен размер за мобилен номер **** и 4.36 лв. в отрицателен размер за мобилен номер *****.

С оглед горното, задължението от 365.25 лв. след приспадането на 12.04 лв. е станало в размер на 358.40 лв.

След прекратяване на облигационните правоотношения между страните, ищецът е издал крайна фактура №7275722591/20.07.2018г. на обща стойност 718.92 лв., в която са начислени:

293.05 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на 4 договорите;

67.47 лв. – неплатени лизингови вноски и

358.40 лв. – неплатени месечни абонаментни такси и за потребление на мобилни услуги.

От горепосочените три суми, ищецът претендира в настоящото производство последните две.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице пояснява, че по двата договора за мобилни услуги и по договора за лизинг за извършвани частични плащания от ответника. Така, експертът дава информация, че са налице дължими суми за мобилни услуги, фактурирани за процесните мобилни номера **** и *****за периода от 20.02.2018г. до 19.05.2018г., съгласно сключените между страните договор за мобилни услуги в размер на общо 337.64 лв., от които:

46.63 лв. с ДДС по фактура №7270268928/20.03.2018г.;

261.58 лв. с ДДС по фактура №7271583711/20.04.2018г.;

41.47 лв. с ДДС по фактура №7272974458/20.05.2018г.;

12.04 лв. в отрицателен размер с ДДС по кредитно известие с №7274387281/20.06.2018г. за върнати на абоната предплатени абонаментни такси в това число: 7.68 лв. в отрицателен размер за мобилен номер ****и 4.36 лв. в отрицателен размер за мобилен номер ****

По гореустановените суми няма извършени плащания от ответника.

Налице били и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.08.2017г. в размер на 85.23 лв., за периода от март 2018г. до юли 2019г., в това число: 5.19 лв. за осма вноска от общо 24 – по фактура с №7270268928/20.03.2018г., 5.19 лв. за девета вноска от общо 24 – по фактура с №7271583711/20.04.2018г., 5.19 лв. за десета вноска от общо 24 – по фактура с №7272974458/20.05.2018г., 5.19 лв. за единадесета вноска от общо 24 – по кредитно известие с №7274387281/20.06.2018г. и 67.47 лв. за 12 лизингови вноски по 5.19 лв. равно на 82.28 лв. и една допълнителна вноска за закупуване на устройство от 5.19 лв. – по фактура №7275722591/20.07.2018г.

Съдът кредитира напълно заключението, тъй като е обосновано, пълно и неоспорено от страните и намиращо опора в писмените доказателства по делото.