Решение № 293 от 17.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Зорница Гладилова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000500967 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 5998/23.11.2023г., постановено по гр.д.№ 6886/2022г. по описа на СГС, е осъдено на основание чл. 79, ал. 2 ГПК, вр. с т. 26 ТЗЧСИ, „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на М. К. Ц., с ЕГН **********, в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № ***, с район на действие СГС, сумата от 1607,97лв., представляваща дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху събрана сума в размер на 23132,87лв. по изпълнително дело №20218400400425 по описа на ЧСИ М. К. Ц., в следствие на наложен запор на банкови сметки, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 28.06.2022г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлена претенцията за сумата над 1607,97лв. до пълния предявен размер от 25 100,00 лева като част от общо дължима такса в размер на 210 832,00 лева. Осъдено е „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на М. К. Ц., с ЕГН:**********, в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № ***, с район на действие С ГС, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в производството съразмерно на уважената част от иска в размер на 83,54лв. Осъдено е „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на адвокат Г. Г. К., с личен номер ********** на основание чл.38, ал.2 във вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 82,19лв. Осъдена е М. К. Ц., с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1440,97лв.

Решението е обжалвано от М. К. Ц., чрез адв.Г.К. от САК, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на дължимата такса по т.26 ТТЗЧСИ над сумата от 1607.97лв. до размера на предявения частичен иск от 25 100лв. против ответника „Топлофикация“ ЕАД, с доводи, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

1

Възразява срещу приетото, че процесната такса може да се начисли само по отношение на сумата от 23 132.87лв., събрана в резултат на действия на съдебния изпълнител, докато таксата по т.26 по Тарифа към ЗЧСИ представлява възнаграждениe за съдебния изпълнител за извършената работа. Сочи, че всички плащания по делото са вследствие на упражнена законова принуда от страна на органа по изпълнение ЧСИ, като длъжникът не би платил доброволно, ако такава принуда не е била упражнена, чрез ефективно прилагане на изпълнителни способи. Излага доводи, че между страните е безспорно, че по изпълнителното дело са извършени действия, изразяващи се в образуване на изпълнително дело, връчване на покана за доброволно изпълнение и налагане на запори върху имущество/вземания на длъжника в банки и запор върху вземане за изплащане на сума по частична сметка за разпределение на кредитори, че вземането не е било платено преди образуване на изпълнителното дело. Сочи, че съдът не е отчел, че плащанията са извършени от банкови сметки, които са били запорирани. Поддържа, че не са отчетени и други извършени действия по изпълнителното дело.

Не е съобразено, че въззивното осъдително решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е от 16.02.2021г, изпълнителният лист е издаден един месец по-късно на 15.03.2021г, изпълнителното дело е образувано на 29.03.2021г, като до този момент не е било извършено плащане от страна на длъжника и същият е станал причина за образуване на производството. Позовава се на заявление № 4979/7.04.2021г и молба с вх. № 5096/8.04.2021г, с които длъжникът е оспорил плащанията и иска връщане на събраната сума, изразено е категорично несъгласие на „Топлофикация София“ постъпилите по изпълнителното дело да бъдат усвоени и преведени на взискателя преди изтичане на 14дневния срок по поканата за доброволно изпълнение, с което се опровергава доброволният характер на плащанията от длъжника. Поддържа, че разпоредбата на чл.79 ГПК предвижда изрично изключенията, при които разноските по изпълнението, каквато е таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, не се дължат от длъжника. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи изцяло предявеният иск до пълния му размер от 25 100лв.

Ответната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез адв.Д.Д. от САК, е оспорил въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИЕ се дължи само при извършени действия от ЧСИ, а не и ако сумата е постъпила по негова сметка или по сметка на взискателя в срока по чл.428, ал.1 ГПК.

Предявил е насрещна въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е осъдено дружеството да заплати сумата от 1 607.97лв. и присъдените разноски. Възразява, че съдът не е отчел възражението, че въпросът относно дължимите разноски по изпълнителното дело е решен със сила на пресъдено нещо в производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК и е отменено разпореждането на ЧСИ М.Ц. с решение № 113/2.07.2021г на СГС, ГО-І с-в, което е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. При евентуалност, ако се прецени, че решението е допустимо, се излагат доводи, че е неправилно в частта, с която в полза на ищцата е присъдено възнаграждение. Счита за правилни изводите на съда, че такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е дължима, тъй като задължението е заплатено в срока за доброволно изпълнение. Позовава се на чл.79, ал.1, т.3 ГПК, че в тежест на длъжника не следва да се възлагат разноски за изпълнителни способи, които не са приложени и не са предприемани, като съдебният изпълнител може да извършва действия по принудително изпълнение след изтичане на срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал.1 ГПК. Изпращането на покана за доброволно изпълнение не е действие по принудително изпълнение, а налагането на запор или възбрана едновременно с изпращането на покана за доброволно изпълнение са допустими като действия с обезпечителен, а не принудителен характер. Не се извършват действия по принудително изпълнение преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, както не се начисляват разноски във връзка с тях. Като допълнителен аргумент се сочи и 2 чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, че върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира, като следва да се приравни хипотезата на изпълнение, осъществено от държавен съдебен изпълнител, и да се приложи същата по аналогия в производството пред ЧСИ. Сочи, че плащанията са извършени чрез банкови преводи от сметка на „Топлофикация София“ ЕАД по сметка на ЧСИ М.Ц. и към 7.04.2021г е постъпила цялата сума, предмет на делото, като голяма част от нея е преведена след вдигането на всички запори по неговите сметки.

Позовава се на заключението на експертизата, че получените по сметка на ищцата суми са постъпили в резултат на извършени изпълнителни действия или на действия на дружеството, че от постъпилите 8 931 754лв. само 23 132.87лв. са преведени в изпълнение на наложените запори от съответните банки, а останалите 8 908 621.72лв.-по волята и разпореждането на взискателя.

Ответната страна- М. К. Ц. е оспорила насрещната въззивна жалба. Възразява за наличие на сила на пресъдено нещо на производството по чл.435 ГПК, като се позовава на съдебна практика. Възразява срещу доводите, че ако сумата е платена в срока за доброволно изпълнение, не се дължи такса и се позовава на съдебна практика. Не са налице случаите на чл.79, ал.1 ГПК, при които не се дължат разноски. Сочи, че таксата е резултатна, частноправно вземане, защото ЧСИ не е държавен орган.

С частна жалба от „Топлофикация-София” ЕАД е обжалвано определение № 781/18.01.2024г, с което не е уважена молба за изменение на решението в частта за разноските. Възразява срещу доводите за намаляване на възнаграждението поради прекомерност, тъй като договорът е сключен преди изменението на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с което изменение е създадено правилото на чл.2, ал.7, съгласно което при частично предявен иск минималният размер на възнаграждението се определя върху пълния претендиран размер на иска, а не върху частично предявения. Претендира да се отмени обжалваното определение и да се присъдят разноски в размер на 6 458.40лв.

Ответната страна- М. К. Ц. е оспорила частната жалба с доводи, че е неоснователна.

Счита за правилни изводите на съда, че адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно разпоредба на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие-26.08.2022г. и, че за непредявената част от иска не се дължат разноски. Счита цитираното тълкувателно решение за относимо само относно правопораждащите факти на спорното право.

В представените писмени защити от процесуалните представители на страните се поддържат доводите, изложени във въззивните жалби и отговорите по тях.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество въззивната жалба на М. К. Ц. е неоснователна, а насрещната въззивна жалба на „Топлофикация София” е основателна.

Ищцата по делото М. К. Ц. е посочила, че на 29.03.2021 г. в качеството й на Ч СИ, й е било възложено от „Риск инженеринг“ АД събирането на вземане от „Топлофикация София“ ЕАД за главница в размер на 6 226 299,12 лева, ведно със законната лихва от 21.06.2017 г. до плащането, която към момента на възлагането е била в размер на 2 383 940,97 лева, ведно с разноските по изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.03.2021г., като на същата дата са изпратени запорни съобщения до банки кредитори на 3 длъжника и от 01.04.2021 г. започнали постъпления от различните банкови сметки на длъжника, като цялостното погасяване на дълга на взискателя е извършено на 08.07.2021 г.

Сочи, че с покана от 24.08.2021 г. е отправила искане до длъжника по изпълнението да й заплати дължимата такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, което било отказано.

Предявила е частичен иск за сумата от 25 100,00 лева от общо дължимата такса в размер на 210 832,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е оспорил исковата претенция. Посочил е, че не дължи претендираната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, тъй като е погасил изцяло вземанията, предмет на принудително събиране, в срока за доброволно изпълнение, както и че таксата не е дължима тъй като не са били предприети същински действия по изпълнението. Оспорил е и размера на дължимата такса към ЧСИ.

С обжалваното решение съдът е уважил частично исковата претенция, като е приел, че за възнаграждение по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ се дължи сумата от 1607.97лв. за събрани суми в резултат на действия на съдебния изпълнител, тъй като таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ е възнаграждение за извършена работа и не се дължи за доброволно внесени ог длъжника суми.

Не е спорно между страните, че ищецът е частен съдебен изпълнител, на когото на 29.03.2021 г. от взискателя „Риск инженеринг“ АД е възложено събирането от длъжника „Топлофикация София“ ЕАД на сумите, като следва: главница в размер на 6 226 299,12 лева, ведно със законната лихва от 21.06.2017 г. до плащането, която към момента на възлагането е била в размер на 2 383 940,97 лева и 200,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, както и че пълният размер на сумата е постъпил по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, от банкови сметки, които са били запорирани по и.д. № 20218400400425 на БСИ М. Ц..