Решение № 380 от 08.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Елеонора Тр. М.а в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601325 по описа за 2021 година

С присъда № 260137 от 24.09.2021г. по НОХД № 4848/2017г. Софийски градски съд, НО, 15 състав е признал подсъдимия И. В. П. / със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 07.12.2016г., около 10,50 часа в гр.София, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Мерцедес”, модел “Вито 110 ЦДИ”, с регистрационен № ******** се движел по спомагателното пътно платно на бул.”Цар Борис Трети”, с посока на движение от ул.„Славия” към ул.“Житница” и в района на номер 124, при извършване на маневра „движение на заден ход”, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като преди да започне извършване на маневрата „движение на заден ход” подсъдимият И. П. не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, и при извършване на маневрата “движение на заден ход” не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, вследствие на което реализирал ПТП с пресичащия спомагателното пътно платно на бул.”Цар Борис Трети” отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Д. Г. П., ЕГН ********** и по непредпазливост причинил смъртта му, който починал на 14.03.2017 година във ВМА, като 1 настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП, а именно острата дихателна и сърдечна съдова недостатъчност, развила се на базата на получената черепно - мозъчна травма с хронифициране на хематома под твърдата мозъчна обвивка и настъпила на фона на съществуващите тежки хронични болестни промени на сърдечносъдовата система, като след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.”б” от НК, вр. с чл.343, ал.1,б.“в”, вр. с чл.342, ал.1, пр.3, вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от три години, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначалното обвинение по по-тежката квалификация по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК.

На основание чл.343г от НК, във вр. чл.343а, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия И. В. П. от право да управлява МПС за срок от девет месеца.

Съдът е осъдил подсъдимия И. В. П. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата по сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски за вещи лица в размер на 934,66 лева, както и да заплати в полза на държавата, по сметка на СГС, сумата от 4 748 лева, представляващи разноски по делото направени за възнаграждение на вещи лица в хода на съдебното производство, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати 10 лв. - държавна такса за служебно издаване на два изпълнителни листа.

За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв.Т. Г., защитник на подсъдимия И. П.. Счита, че присъдата е постановена при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не е установено подсъдимият да е осъществил елементите от състава на престъплението, за което е обвинен, от обективна и субективна страна. В допълнение към въззивната жалба се сочи, че съдът погрешно е приел за установена по делото фактическа обстановка, която била останала недоказана. Счита за спорно обстоятелството в каква посока се е движил пострадалият в момента на настъпване на произшествието. Изложената и в трите експертни заключения аргументация относно това обстоятелство била необоснована. Счита, че този въпрос не бил получил категоричен и научнообоснован отговор, а направеният от експертите извод бил произволно предположение. Поддържа, че падане върху терена в резултат на подхлъзване или спъване на пострадалия, при което тялото е паднало назад и надясно логически обяснявало нараняването на главата тилно-теменно отзад вдясно и другите наранявания в дясната част на тялото. Излагат се аргументи за предубеденост на вещите лица изготвили допълнителната автотехническа експертиза, които били приповторили отговорите на комплексната експертиза. Счита, че заключението е необосновано, тъй като експертите, които са инженери, са дали отговор въз основа на специални знания от областта на медицинската наука. Поддържа, че не би следвало да се използват от експертите показания на подсъдимия, дадени от него като свидетел, намиращи се на досъдебното производство.

2

Неправилно били приети за установени метеорологическите условия към момента на инцидента. Поддържа, че е неправилна оценката, която първоинстанционният съд е дал на обясненията на подсъдимия. Относно механизма на ПТП и движението на пешеходеца същият не е очевидец, като е категоричен относно първият момент, в който е възприел пострадалия. Счита, че не са налице противоречия между обясненията, които същият е давал в двете фази на процеса, тъй като изложеното от него на досъдебното производство относно това как се е стигнало до произшествието имало характер на предположение. Поддържа, че няма противоречие между обясненията на П. и показанията на св.В. по въпроса дали последният е бил на тротоара пред магазина в момента на произшествието. Отделно, погрешен бил и анализът на показанията на този свидетел, който не е очевидец на удара, но добросъвестно излагал пред съда възприятията си относно пътната обстановка на мястото на произшествието. Счита, че не е налице противоречие между показанията на св.В. и тези на св.П., а несъществено различие, което не може да обоснове извод за недостоверността им.

Поддържа, че показанията на св.П., неправилно не били кредитирани от съда, тъй като те са последователни, логични и детайлни. Сочи, че органите по разследването са допуснали непоправими пропуски като не са извършили разпит на пострадалия след изписването му от болница, когато е бил в добро здравословно състояние. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и постановена друга, с която подс.И. П. бъде признат за невинен и оправдан за престъплението, в което е обвинен.

С жалбата не се сочат и представят доказателства, не се правят доказателствени искания.

В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК не са допуснати от въззивния състав разпит на подсъдимия или събиране на други доказателствени материали.

Във връзка с направено от защитата на подсъдимия доказателствено искане за допускане на нова автотехническа експертиза, по делото е извършено въззивно съдебно следствие, в хода на което е извършен повторен разпит на вещите лица доц.А. и инж.Й., изготвили допълнителната автотехническа експертиза, допусната и назначена от първоинстанционния съд, както и е прието заключението по допусната от въззивния съд нова медикоавтотехническа експертиза, изготвена от вещите лица проф.С. К., доц.Х. У. и д-р Ц. Г..

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП моли да бъде потвърдена присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че е изяснен механизмът и авторството на деянието. Моли да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите П. и В., тъй като противоречат на целия доказателствен материал по делото.

Повереникът на частния обвинител Ж. Г. - адв.И., поддържа заявеното в пледоарията на прокурора. Счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, а присъдата е правилна и законосъобразна.

В пледоарията си пред въззивния съд защитата поддържа въззивната жалба и допълнението към нея на основанията, изложени в тях. Счита, че причинно-следствената връзка за ПТП не е установена по категоричен начин от допуснатата от въззивния съд експертиза, която не може да даде категорично заключение относно посоката на движение 3 на пострадалия към момента на удара. Твърди, че липсват и обективни данни в тази насока.

Гласните доказателства сочели, че пострадалият се е движел от булеварда към Тото-пункта, а не обратно, както се поддържало в обвинението. На досъдебното производство били допуснати съществени пропуски, които не могат да бъдат попълнени в съдебната фаза.

Счита, че не следва същите да бъдат тълкувани във вреда на подсъдимия, като бъде признат за виновен на база на предположения относно посоката на движение на пешеходеца. Сочи, че положението на тялото след удара не е фиксирано при огледа, който е извършен без пострадалият да е бил там. Същото било установено от свидетелски показания, които в голямата си част били противоречиви. Моли за оправдателна присъда.

В лична защита подс.П. поддържа заявеното от защитника си.

В последната си дума подсъдимият П. моли да бъде оправдан. Твърди, че е контактувал с пострадалия след инцидента, който му заявил, че няма вина. Счита, че роднините не са обърнали внимание на състоянието му и предписанията от болницата за лечение на травмата. Поддържа, че не е виновен.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбата и допълнението към нея доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване, като въз основа на тях са направени съответните фактически изводи.

Приобщените посредством проведеното въззивно следствие доказателства, чрез повторен разпит на вещите лица доц.А. и инж.Й., изготвили допълнителната автотехническа експертиза, и приемането на нова медико-автотехническа експертиза, наложи несъществени промени в установената от СГС фактология, които ще бъдат обсъдени по-долу.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са изградени след анализ на следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства - обясненията на подс.И. П., дадени от него в хода на досъдебното производство пред разследващ орган в присъствието на защитник, приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК (л. 54-56 от ДП) /изцяло/, както и обясненията му, събрани чрез разпита от първоинстанционния съд в съдебните заседания от 07.06.2018г. и 13.07.2018г. /частично/; показанията на свидетелите П. В. /частично/, П. П. /частично/ и Ж.

Г., способи на доказване - съдебно-медицинска експертиза на труп № Т-19/2017 (л.34-40 от д.п.); съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л.26-29 от д.п.); комплексната медико-автотехническа експертиза (л.64-74 от д.п.); съдебно-фоноскопна експертиза (л.114123 от том I от първ.дело); повторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (л.336-359 от том I от първ. дело); автотехническа експертиза (л.66-90 от том II от първ.дело), писмени доказателства и доказателствени средства – констативен протокол №К-1144 (л.6 от д.п.), протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум (л.14-19 от д.п.), медицински документи за Д. Г. П.; писмо от началник отдел 4

„Пътна полиция“-СДВР, с рег.№ 433200-82041/03.08.2021г., ведно със справка-картон на водач И. В. П. (л.119-122 от том II от първ. дело); препис-извлечение от акт за смърт за Д. Г.

П. (л.78 от д.п.), удостоверение за наследници (л.77 от д.п.), справка за съдимост за подс.И.