Определение № 806 от 04.11.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. Перник, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251700100584 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от М. М. М. от ***., чрез адв. Р. К. от АК-***, срещу сдружение "Ловно рибарско дружество Радомир", ЕИК 113519494, с който се иска отмяна на решение на УС на сдружението за изключването на ищеца.

В исковата и уточнителните молби се излагат твърдения, че ищецът е бил член на ответното сдружение. Твърди се, че последно бил заплатил членския си внос през 2022 г., като му било връчено писмо от 03.06.2025 г., с което бил уведомен, че е отпаднал като член на сдружението поради неплащане на паричните вноски по реда и в сроковете, определени от общото събрание.

В уточнителната си молба от 31.10.2025 г. ищецът поддържа, че претендира отмяна на решение за изключването му, взето от УС на сдружението, като изрично посочва, че общото събрание не е запознато със случая.

За допустимостта на предявения иск съдът следи служебно по всяко време на процеса, като в случай, че констатира, че предявеният иск е недопустим, следва да прекрати производството по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание на сдруженията подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност като противоречащи на закона, устава или предходно решение на ОС. В правомощие на общото събрание е да приема и изключва членове, които му права се уреждат от разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ, като няма пречка това правомощие да бъде делегирано и на друг орган. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ЗЮЛНЦ от своя страна посочва, че когато уставът предвижда изключването на член на сдружението да става по решение на управителния съвет или на друг орган на сдружението, то това решение може да се обжалва пред общото събрание. Тази разпоредбата е императивна, поради 1 което дори и да бъде уредено друго в устава, което да е в противоречие с посочената правна норма, то приложение следва да намери законовият текст, а не уредената в устава и противоречаща на закона разпоредба.

Видно от приложения служебно от съда актуален устав на ответното сдружение, обявен в ТР, негови ръководни органи са общото събрание и управителния съвет, като висшия орган на сдружението е неговото общо събрание, в чиито правомощия съобразно разпоредбата на чл. 36 б. "й" е да отменя решения на други органи на сдружението, когато те са в противоречие на закона, устава или други актове на сдружението. Съдът указа изрично на ищеца да посочи дали претендира от съда отмяна на незаконосъобразно решение за изключването му, конкретизирано изрично като протоколиран акт на Управителния съвет на юридическото лице, или се обжалва конкретен акт на общото събрание на сдружението, в който случай следва изрично да посочи датата, на която е узнал за решението и датата, на която общото събрание е проведено, с оглед преценка за спазване на преклузивните срокове по чл.24 ал.4 ЗЮЛНЦ. Видно от съдържанието на уточняващата молба ищецът не се е позовал на разпоредбата на чл.22 ал.3 ЗЮЛНЦ, респ. чл. 36 б. "й" от устава, като не е поискал от общото събрание да отмени изключването му от сдружението. Към момента на сезиране на съда няма нито твърдения, нито доказателства, че това право да е упражнено. В съдебната практика трайно е наложено разбирането, че приложимият ред за оспорване на конкретно решение, взето от орган на сдруженията по чл. 19 ЗЮЛНЦ и чл. 37 ЗЮЛНЦ, се извършва във всеки отделен случай според компетентността на органа, от който изхожда решението. Компетентността е разграничителният критерий, от който зависи отговора на въпроса дали членовете на сдружението следва да се защитят срещу незаконосъобразното или противоуставно решение по пътя на оспорването му пред върховния орган - чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, или трябва да предявят иск за отмяната му пред съда при условията и в преклузивните срокове на чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ (решение № 179 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д.

№ 1023/2010 г., II т. о., ТК). В случая двустепенния контрол, предвиден в устава не е изчерпан, тъй като посоченото от ищеца решение на делегирания УС не е било оспорено и пред ОС на сдружението.

С конститутивния иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ може да се иска отмяна само и единствено на изрични решения на ОС на юридическото лице с нестопанска цел, докато решенията на другите му органи подлежат на обжалване пред ОС /чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ/. За разлика от уредбата на търговските дружества, законодателят не предвижда възможност да защита по исков ред срещу решенията на другите органи на сдруженията с нестопанска цел, извън ОС /така определение № 50400/29.09.2022 г., постановено по ч. т. дело № 1830/2022 г. на ВКС, I т. о./ В процесната хипотеза редът и правилата, уредени в разпоредбата на чл. 71 ТЗ са неприложими, доколкото за сдруженията е предвиден нарочен ред в ЗЮЛНЦ за 2 съдебен контрол на актове, постановени от общите им събрания, но не и на други техни органи, каквато възможност ТЗ допуска. По изложените съображения съдът намира, че иск за отмяна на решение на управителен съвет на ответното сдружение, с което решение ищецът е изключен от последното е недопустим, поради което производството по делото подлежи на прекратяване.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по гр. дело №584/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски Апелативен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. Перник, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251700100584 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от М. М. М. от ***., чрез адв. Р. К. от АК-***, срещу сдружение "Ловно рибарско дружество Радомир", ЕИК 113519494, с който се иска отмяна на решение на УС на сдружението за изключването на ищеца.

В исковата и уточнителните молби се излагат твърдения, че ищецът е бил член на ответното сдружение. Твърди се, че последно бил заплатил членския си внос през 2022 г., като му било връчено писмо от 03.06.2025 г., с което бил уведомен, че е отпаднал като член на сдружението поради неплащане на паричните вноски по реда и в сроковете, определени от общото събрание.

В уточнителната си молба от 31.10.2025 г. ищецът поддържа, че претендира отмяна на решение за изключването му, взето от УС на сдружението, като изрично посочва, че общото събрание не е запознато със случая.

За допустимостта на предявения иск съдът следи служебно по всяко време на процеса, като в случай, че констатира, че предявеният иск е недопустим, следва да прекрати производството по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание на сдруженията подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност като противоречащи на закона, устава или предходно решение на ОС. В правомощие на общото събрание е да приема и изключва членове, които му права се уреждат от разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ, като няма пречка това правомощие да бъде делегирано и на друг орган. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ЗЮЛНЦ от своя страна посочва, че когато уставът предвижда изключването на член на сдружението да става по решение на управителния съвет или на друг орган на сдружението, то това решение може да се обжалва пред общото събрание. Тази разпоредбата е императивна, поради 1 което дори и да бъде уредено друго в устава, което да е в противоречие с посочената правна норма, то приложение следва да намери законовият текст, а не уредената в устава и противоречаща на закона разпоредба.

Видно от приложения служебно от съда актуален устав на ответното сдружение, обявен в ТР, негови ръководни органи са общото събрание и управителния съвет, като висшия орган на сдружението е неговото общо събрание, в чиито правомощия съобразно разпоредбата на чл. 36 б. "й" е да отменя решения на други органи на сдружението, когато те са в противоречие на закона, устава или други актове на сдружението. Съдът указа изрично на ищеца да посочи дали претендира от съда отмяна на незаконосъобразно решение за изключването му, конкретизирано изрично като протоколиран акт на Управителния съвет на юридическото лице, или се обжалва конкретен акт на общото събрание на сдружението, в който случай следва изрично да посочи датата, на която е узнал за решението и датата, на която общото събрание е проведено, с оглед преценка за спазване на преклузивните срокове по чл.24 ал.4 ЗЮЛНЦ. Видно от съдържанието на уточняващата молба ищецът не се е позовал на разпоредбата на чл.22 ал.3 ЗЮЛНЦ, респ. чл. 36 б. "й" от устава, като не е поискал от общото събрание да отмени изключването му от сдружението. Към момента на сезиране на съда няма нито твърдения, нито доказателства, че това право да е упражнено. В съдебната практика трайно е наложено разбирането, че приложимият ред за оспорване на конкретно решение, взето от орган на сдруженията по чл. 19 ЗЮЛНЦ и чл. 37 ЗЮЛНЦ, се извършва във всеки отделен случай според компетентността на органа, от който изхожда решението. Компетентността е разграничителният критерий, от който зависи отговора на въпроса дали членовете на сдружението следва да се защитят срещу незаконосъобразното или противоуставно решение по пътя на оспорването му пред върховния орган - чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, или трябва да предявят иск за отмяната му пред съда при условията и в преклузивните срокове на чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ (решение № 179 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д.

№ 1023/2010 г., II т. о., ТК). В случая двустепенния контрол, предвиден в устава не е изчерпан, тъй като посоченото от ищеца решение на делегирания УС не е било оспорено и пред ОС на сдружението.

С конститутивния иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ може да се иска отмяна само и единствено на изрични решения на ОС на юридическото лице с нестопанска цел, докато решенията на другите му органи подлежат на обжалване пред ОС /чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ/. За разлика от уредбата на търговските дружества, законодателят не предвижда възможност да защита по исков ред срещу решенията на другите органи на сдруженията с нестопанска цел, извън ОС /така определение № 50400/29.09.2022 г., постановено по ч. т. дело № 1830/2022 г. на ВКС, I т. о./ В процесната хипотеза редът и правилата, уредени в разпоредбата на чл. 71 ТЗ са неприложими, доколкото за сдруженията е предвиден нарочен ред в ЗЮЛНЦ за 2 съдебен контрол на актове, постановени от общите им събрания, но не и на други техни органи, каквато възможност ТЗ допуска. По изложените съображения съдът намира, че иск за отмяна на решение на управителен съвет на ответното сдружение, с което решение ищецът е изключен от последното е недопустим, поради което производството по делото подлежи на прекратяване.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по гр. дело №584/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски Апелативен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3