Решение № 184 от 08.10.2026, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Харманли, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20265630200354 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от Г. Н. Х., ЕГН: ********** от гр. Харманли, чрез адв.Д.К. от САК, против Наказателно постановление № 26-0271-000258 от 02.06.2026година на Началник група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че НП е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Предвид изложеното моли за отмяна на НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. От пълномощника му –адв.Д.К. е депозирано становище, с което заявява, че поддържа подадената жалба. Изразява подробно становище по съществото на спора.

Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Административнонаказващият орган Началник група в ОДМВР Хасково, РУХарманли, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура –Хасково, ТО- Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 05.12.2025 г., в 16.15часа, в гр. Харманли, по ул. „Районна“, до разклона за гр.Симеоновград, в посока на движение към гр.Любимец жалбоподателят Г.Х., като водач, 1 управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с германски рег.№WOC.., собственост на Ж.И Ж. с ЕГН: **********, с наказуема установена превишена скорост от 96 км/ч (превишена скорост 46км/ч) при ограничение на скоростта за населено място до 50км/ч и приспаднат толеранс от -3км в час в полза на водача. Нарушението било установено, фиксирано и заснето с ATCC ARH CAM-S1 120cd43 на 05.12.2025г. в 16.15ч.

С оглед на така установеното е бил съставен АУАН серия GA № 5275018 от 13.05.2026г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, след попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от 12.02.2026г., в която собственикът на автомобила Ж.Ж. е посочил, че на процесната дата и час мпс-то е било управлявано от жалбоподателя Г.Х.. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, като актът е подписан без възражения.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление № 26-0271-000258 от 02.06.2026година е приел за доказана гореописаната фактическа обстановка и констатираното нарушение. С така извършеното АНО е приел за нарушен чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 306.78 евро (600.01лв) и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.

Представен е протокол от проверка №377-ЦА-ИСИС/12.09.2025г. на БИМ, видно от който преносима система за контрол на скоростта на мпс тип ARH CAM-S1 отговаря на изискванията на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

По делото е наличен и снимков материал от 12.05.2025г., 16.15 ч с видими на него два автомобила в кадър, вкл. и процесния.

Приложена е и справка за нарушител/водач, видно от която, освен настоящото НП, срещу жалбоподателя Х. има множество издадени НП и ел. фишове за нарушения по ЗДвП.

Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ж.Ж. служител на РУ-Харманли, който потвърди гореизложените фактически обстоятелства във връзка с извършеното нарушение. Свидетелските показания съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични, последователни и неопровергани от други доказателства в обратна насока.

Гореописаната в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им, подкрепени и от наличните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ж.Ж. - служител на РУ-Харманли, кредитирани от съда с доверие и съответстващи и на обясненията, дадени от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от активно 2 легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, вр. чл. 37, ал. 1, б. "б" и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б. "а" от ЗАНН и предвид приложените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121к-1097/31.03.2015г. на М-ра на вътрешните работи, Заповед № 272з619/02.03.2023г. на Директор на ОДМВР-Хасково.

В настоящия случай, съдът намира, че административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН извън предвидения от чл.34 ал.1 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От наличната по делото декларация по чл.188 от ЗДвП от 12.02.2026г., попълнена от собственика на МПС-то, е видно, че жалбоподателят на посочената дата е станал известен като субект на нарушението.

Бездействието на АНО повече от три месеца от откриването на нарушителя изключва отговорността му и е пречка за съставяне на акта, в който смисъл е и: Тълкувателно решение №4 от 29.03.2021г. по Тълкувателно дело №3/2019г., ОСС на ВАС I и II Колегия:

Разпоредбата на чл.34 ал.1 изречение 2 предложение 1 от ЗАНН постановява, че административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му.

Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно наказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Изводът който се налага е, че считано от установяване на нарушителя – 12.02.2026г. до съставянето на акта – 13.05.2026г. е изтекъл предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, поради което образуването на административно-наказателното производство със АУАН от 13.05.2026 г., се явява недопустимо и съставлява основание за отмяна на НП на това основание.

Отделно от изложеното в случая преписката не съдържа и необходимия и задължителен протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгл. която разпоредба : ал.1 - За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.; ал.2 - Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.; ал.3 - При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. След като АТСС 3 е мобилно и цитираната разпоредба не съдържа предпоставки за изключения, следва, че отсъствието на протокола е съществен пропуск. Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол се удостоверява с протокол - приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката на заснемане и на движение на контролираното мпс, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и т.н., вкл. съпроводен със снимка на разположението на уреда, каквото също липса по делото. Липсата на протокола препятства проверката относно спазването на нормативно установения ред за използване на техническото средство, включително относно мястото на разполагането му, времевия период на осъществяване на контрола и съответствието между отчетените данни и конкретното използване на АТСС. При това положение, доколкото посочените обстоятелства не се установяват по несъмнен начин от останалите доказателства, съдът намира, че административнонаказващият орган не е доказал при условията на пълно и главно доказване законосъобразното установяване на твърдяното нарушение.

Също така недоказано остава и нарушението по отношение на авторството, тъй като, видно от приетите като доказателства 2 бр. снимки № 120cd43/0101072 и № 120cd43/0101074, са заснети два автомобила, намиращи се в непосредствена близост един след друг. Тоест и двата автомобила са в обсега на АТСС, поради което не става ясно чия е скоростта на движение, засечена от АТСС и отбелязана върху представените снимки с № 120cd43/0101074 и № 120cd43/0101072. Следователно не може по безспорен начин да се установи, че именно водачът на МПС лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с немска регистрация WOC.. е превишил скоростта по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а не водачът на другия автомобил. В текстовото съдържание на снимките липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство. По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретния автомобил. Липсват данни за начина на определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение, които биха могли да дадат възможност да се формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при положение че на представената по делото снимка са заснети два автомобила в една и съща посока. Следователно формира се извод, че не може да се установи безспорно осъществено ли е от жалбоподателя описаното в НП нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подкрепа на тези изводи на съда е и константната практика на Адм. съд – Хасково - Решение № *** г. по КАНД № 891/2023 г. по описа на Адм. съд – Хасково.

Така изложеното обуславя отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока, на основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2 вр. ал.1 от ЗА и чл.18 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва в тежест на 4

АНО да се присъди в полза на пълномощника адв. Д.К. дължимото й се адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро (400 лв.)

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0271-000258 от 02.06.2026 година на Началник група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Г. Н. Х. ЕГН: ********** от гр. Харманли, ***, ет.3, ап.14 за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 306.78 евро (600.01лв.) и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв и чл.18 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адвокат Д. К.- А, АК-София, личен №1500120910 с адрес гр. Хасково, ***, ет.2 адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро (400 лв.)

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

5