Протоколно определение № 5154 от 01.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 3763/2023
- Вид
- Протоколно определение № 5154
- Подписан
- 01.03.2024
- В сила
- 15.04.2024
- Състав
- Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1, т.1 - т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т.1 - т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т.1 - т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т.1 - т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т.1 - т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т.1 - т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т.1 - т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т.1 - т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 5154 гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 8 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател: Петър Стоицев
Съдебни
Юлий В. Цветков заседатели: Боряна Г. Т.а при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова и прокурора А. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Стоицев Наказателно дело от общ характер № 20231100203763 по описа за 2023 годИ..
На именното повикване в 16:10 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ И. Т. Т., редовно уведомен, се явява лично.
Адв. И. Л. – упълномощен защитник на подсъдимия Т., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Г. Б., се явява лично и с адв. А. А. – упълномощен защитник.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.: Нямам възражения днешното съдебно заседание да бъде проведено без участието на моя защитник адв. Л., която е служебно ангажирана.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът, като взе предвид, че липсват пречки по хода на делото ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
След проведеното съвещание, СЪДЪТ, като разгледа въпросите по чл.
248, ал. 1, т.1 - т.8 от НПК, предмет на разпоредително съдебно заседание, намира следното:
Делото е подсъдно на СГС съобразно правилата за местна и родова подсъдност.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Съдът намира, че на ДП, в частност при изготвяне на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и поконкретно било е нарушено тяхното право да научат в какво престъпление са обвинени. Горното представлява отстранимо съществено процесуално нарушение и е основание за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на досъдебна фаза, съобразно разпоредбата на чл. 248, ал.
1, т. 3 вр. чл. 249, ал. 1 вр. ал. 4, т. 1 от НПК.
В повторно внесения от СГП обвинителен акт продължава да е налице неяснота относно датата, на която е било извършено инкриминираното деяние от подсъдимия И. Т., в качеството на съучастник в престъпната дейност заедно с подсъдимия К. Б.. Конкретните действия, които прокуратурата е инкриминирала по отношение на подсъдимия Т., се изразяват в предоставяне от него на подсъдимия Б. на средства за извършване на намисленото престъпление, по-точно - осигуряване на помещение, находящо се на адрес гр. София, ул. ****, предоставяне на служебен преносим компютър марка „Леново“, модел „Тинкпад“ и осигуряване на интернет връзка за извършване на престъплението. В обстоятелствената част на обвинителния акт, обаче, липсва конкретизиране на коя точно дата или поне в какъв времеви отрязък, е извършена тази дейност от страна на подсъдимия Т.. Въпросните действия са упоменати на стр. 3, абзац 2 от обвинителния акт, където изобщо липсва посочване на датата, на която са били извършени. Отделно от това, липсва и 2 конкретизиране кога точно и по какъв начин е възникнал общият умисъл на подсъдимия Т. и подсъдимия Б. за извършване на престъплението, което също е необходимо да бъде посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото общността на умисъла представлява съществен и необходим елемент от субективната страна на престъпление, извършено в съучастие.
На стр. 2, абзац 2 от обвинителния акт е посочено, че подсъдимият Б. е започнал работа в дружеството „Т.Г.“ ЕООД на длъжност „експерт по информационна сигурност“ по силата на трудов договор, сключен на 15.03.2018 г. На стр. 2, абзац 6 е упоменато, че подсъдимият Т. е бил наясно с всичко, което се случва в дружеството и че е осигурил помещение, компютри и интернет връзка за извършване на престъплението, без да е уточнено кога е станало това. При съпоставка на фактите, изложени в абзац 2 и абзац 6, може да се направи предположение, че прокурорът е имал предвид, че въпросните средства за осъществяване на трудова дейност и едновременно с това средства за извършване на престъплението /работно помещение, компютри и интернет връзка/, да са били предоставени от подсъдимия Т. на подсъдимия Б. тогава, когато последният е започнал да работи в дружеството т.е. от 15.03.2018 г., съответно това би следвало да е времето на извършване на престъплението от подсъдимия Т.. Горното обаче противоречи на периода на извършване на престъплението, инкриминиран в диспозитива на обвинителния акт, където е посочено, че престъплението е извършено от подсъдимия Т. в периода от неустановена дата през 2019 г. до 15.07.2019 г.
Налице е, следователно, неяснота в обвинителния акт, на първо място относно това кога е възникнало общото решение на двамата подсъдими за извършване на престъпление /формиране на „общност на умисъла“/ и на второ място, относно това, в кой период от време подсъдимият Т. е извършил инкриминираната дейност по помагачество, изразяващо се в предоставяне на средства за извършване на престъплението на подсъдимия К. Б. - чрез осигуряване на преносим компютър, осигуряване на помещение и осигуряване на интернет връзка.
Горепосочените неясноти и пропуски в обвинителния акт, представляват съществени нарушения на процесуалните правила, които са лишили двамата подсъдими от възможността да научат в какво престъпление са обвинени и това е довело до ограничаване на тяхното право на защита.
3
При предходното внасяне на обвинителен акт от страна на прокуратурата по същото дело и постановеното тогава от първоинстанционния съд протоколно определение за прекратяване на съдебното производство, съдът вече имаше повод да отбележи, че обстоятелствената част на обвинителния акт следва да представлява първообраз на фактическата част на осъдителна присъда, доколкото само по този начин би могъл пълноценно да се реализира института на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК в наказателния процес. В обстоятелствената част на внесения обвинителен акт е акцентирано на анализ на доказателствата и е описан начИ., по който органите на ДП са направили изводи относно престъпната дейност на подсъдимите, който анализ не е съществена и императивно необходима част от обстоятелствената част на обвинителния акт. Липсва обаче ясно, точно и хронологично подредено изложение на действията на двамата подсъдими, чрез които те, според прокурора, са осъществили състава на престъплението, в което са обвинени.
По изложените по-горе съображения
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3763/2023 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените по-горе съществени нарушения на процесуални правила.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, приключило в 16:30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________
4
2. _______________________
Секретар: _______________________
5