Определение № 117 от 16.02.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Шумен, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.ова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500021 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“....“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт Б.Л.Д. срещу разпореждане № 2602/19.12.2025г. по ч.гр.д. № 20253620101427 на РС – Нови пазар, в частта с която, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. П. П.. Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Позовава се на редица съдебни актове на окръжни съдилища по отношение на заповедното производство и счита, че проверката на съда, следва да бъде ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението. Сочи, че погрешно първоинстанционния съд е приел, че в случая са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като разпоредбата изисквала да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. По отношение на договорната лихва счита, че уговорката за заплащането й, не може да се определи, като нищожна поради противоречието й с добрите нрави, доколкото съгласно изричната норма на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, заемателя плаща на заемодателя лихва по кредита съгласно договореното, а освен това съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, не можели да бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят основния предмет на договора, в случая за главница и възнаградителна лихва. С оглед изложеното, моли съда да отмени атакуваното разпореждане, с което съда е оставил частично без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да се произнесе по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. След като се запозна с 1 доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20253620101427 на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“....“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт И. Н. Н., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. П. П. ЕГН ********** за заплащане на следните суми:

650.00 лв. – главница; 65.28лв. – договорна лихва за периода от 03.10.2024 г. до 23.07.2025 г.;

76.53 лева – мораторна лихва за периода от 04.10.2024г. до 12.12.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.12.2025г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 21.25 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит „.....“ № 11117549 сключен между „Аксес Файненс“ АД (правоприемник на „Аксес Файненс“ ООД) и П. П. П., като вземанията по договора са прехвърлени от страна на „Аксес Файненс“ АД (правоприемник на „Аксес Файненс“ ООД) в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на приложение № 01/24.07.2025г. към рамков договор за прехвърляне на вземанията от 30.11.2023г.

Съдът е констатирал, че договорът съдържа неравноправни клаузи относно определения в него ГПР, който е в размер на 64,96 %, както и, че в него е уговорено заплащането на обезпечение в размер на 1067,01 лв.. Предвидена е и неустойка, при неизпълнение, съгл. чл. 20, ал.1 от договора в размер на 10 % от усвоената и непогасена сума, както и, че в договора е предвидена и клауза по чл. 21, ал. 5, която предвиждала заплащането на еднократна такса в размер на 120 лв. за разходи на лице/служител, което да осъществява дейността по събиране на вземането и с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, с разпореждане № 2542/12.12.2025г. е оставил без движение заявлението и е дал на заявителя тридневен срок, в който да посочи точно какви по основание суми претендира (какъв вид вземания – за главница, лихви – договорна или мораторна, такси, ; неустойки, такси и обезпечения и пр.) и в какъв размер, както и да посочи какви по вид плащания е извършил длъжникът по основния договор за главница, лихви (за всеки вид лихва поотделно), за неустойка, такси, обезпечения и пр., както и да посочи какви плащания по основание и размер е извършил до момента на подаване на заявлението кредитополучателя (посочени по същия вид основания както и претендираните).

В предоставения му срок заявителят е депозирал молба, в която е посочил, че въпроса дали са извършени плащания по процесния договор е от категорията на правопогасяващите юридически факти, които били в тежест на доказване от длъжника в исковото, състезателно производство и доказателствената тежест за доказването им била носима от ответната страна, а не от ищцовата. Посочил е, че уточненията досежно постъпили плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми, не намирали място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизали от описаните от законодателя рамки на служебното начало, като същите били белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не било.

С обжалваното разпореждане № 2602/19.12.2025 г., по ч.гр.д. № 20253620101427 на 2

РС – Нови пазар, съдът е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: 65.28лв.

– договорна лихва за периода от 03.10.2024 г. до 23.07.2025 г.; 76.53 лева – обезщетение за забава за периода от 04.10.2024г. до 12.12.2025г., както и за разноските за горницата над 18.99 лева – д.т. и 44.69 лева – юрисконсултско възнаграждение. За да го отхвърли в тези му части, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като размерът на ГПР в размер на 64.96%, многократно надвишава допустимия по закон, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед приетата недействителност на договора и на осн. чл. 23 от ЗПК, е присъдил само чистата стойност на кредита, сумата в размер на 650.00 лева – претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.12.2025г. до изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на 3 останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни. Съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Видно от представения договор за кредит и приложенията към него е, че в случая ГПР, в размер на 64.69% - не отговоря на изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, с оглед на което, съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит – погасителният план няма действие между страните /в горния смисъл Решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г.

І т.о., Р №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3855/2021г. ІV г.о., и др./.

Ето защо, като е отхвърлил, заявлението в обжалваните му части за претендираните лихви, заповедния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, тъй като са налице предпоставките да се откаже издаване на заповед за изпълнение за претенциите на заявителя извън претенцията за връщане на незаплатената от длъжника главница по договора за потребителски кредит.