Решение № 221 от 29.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Разлог, 29.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100981 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от В.Т.Я., с ЕГН*, от с.М., о.Г.Д., о.Б., у.„Д.Х.“№4, съд. адрес: г.Г.Д., у.„В.Л.”№14 - адв. К., против К.И.П., с ЕГН*, от г.Б., у.„Д.Х.“№21.

Ищецът претендира заплащането на сумата от 1`010.00 лв., за общия размер на изплатените суми за съхранение на вещта, с която сума е обеднял, както и на основание чл.86 от ЗЗД, изплащането на законната лихва в/у главницата от 1`010.00 лв., считано от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането .

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

В хода на производството ответникът К.И.П. е П., поради което на основание чл.227 от ГПК, съдът е конституирал в качеството на ответници по делото нейните н-ци – Р.И.Д. и И.И.С.. Поради нередовно призоваване на ответника Р.Д., съдът е допуснал правна помощ, като след определяне от АК-Б., на същата е назначен особен представител адв. Т.М..

В първото по делото СЗ особеният представител изложи подробни съображения във вр. с ИМ, като доразви и обобщи депозирания отговор на ИМ, в това число направи възражения по реда на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, по отношение на представения договор за съхранение на МПС.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, ССчЕ, които обсъдени поотделно и в съвкупност, вр. с доводите и съображенията на страните в съответствие с правилото на чл.235 ГПК, дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд – Рг.РС.

Съдът намира направеното възражение за нищожност на договора за съхранение на МПС от 15.07.2021 г. за процесуално допустим, направено своевременно в производството по делото.

Разгледани по същество предявения иск се явява неоснователен и недоказан, а направеното възражение за нищожност на договора за съхранение на МПС от 15.07.2021 г. на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за доказан.

Съображенията за това са следните:

1

Фактическият състав на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД - неоснователното обогатяване включва следните елементи, които ищецът в производството следва да установи в тяхната кумулативна вр., а именно: обогатяване на лице, обедняване на собственика, обогатяването на получателя да е за сметка на обеднялото лице, връзка м/у обедняването и обогатяването, т.е. те да се дължат на едни и същи факти или групи от факти.

По делото безспорно се установи, че процесният автомобил е съхраняван от ищеца, съгласно влязъл в сила съд. акт по гр.д. №66/2020 г. по оп оиса на РС-Г.Д., на когото е предоставено правото на задържане на процесния автомобил с оглед осъществени подобрения в/у същия.

С влизане в сила на решението по делото на 31.03.2021 г., собствеността в/у процесния автомобил е предоставена на първоначалния ответник по иска – К.И.П., като същата е осъдена да заплати извършените подобрения в/у процесната вещ, както и направените съд. и делов. разноски по делото от В.Т.Я.. В хода на производството е представен и приет като док-во договора за съхранение на МПС от 15.07.2021 г., с който ищецът по делото е предоставил за пазене процесния автомобил на „Д.Г.“ЕООД, с ЕИК*, с управител Н.В.Я.

(син на ищеца). Представеният договор бе оспорен от особения представител и по отношение на него бяха направени възражения по реда на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – нищожен, поради противоречие с добрите нрави. От приетото по делото извлечение от търг. регистър по партида „Д.Г.“ЕООД, с ЕИК*, се установи, че управителят на дружеството преди 2020 г. е бил ищеца по делото, който впоследствие го прехвърля на сина си Н.В.Я..

Този факт бе заявен и признат от ищеца по делото, както и от водения от ищеца свидетел Я., който потвърди обстоятелството, че е налице роднинска връзка м/у управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството и ищеца по делото (син-баща).

В процедурата по чл.176, ал.2 и ал.3 от ГПК, ищецът заяви, че „причина за предоставяне за пазене на процесния автомобил на „Д.Г.“ЕООД „…тъй като 4 год. беше в гаража пазена колата…“. Изложеното от него явно противоречи, както на представения договор за съхранение, така и на изложените факти и обстоятелства в ИМ. В хода на производството се установи, че по време на водене на гр.д. №66/2020 г. по описа на РС-Г.Д., на ищеца по делото е предоставено право на задържане в/у този автомобил, а решението е влязло в сила на 31.03.2021 г. След тази дата до 24.08.2021 г. /датата на предаване на автомобила на К.П./ е период по-малък от 5 месеца. Ето защо съдът приема, че отговорът на въпроса е уклончив и неясен, тъй като от доказателствата по делото се установява съвсем различни факти. По делото е представена само 1 брой покана, като от събраните гласни доказателства не се установиха други покани да са изпращани от ищеца на ответницата, ето защо и в тази си част следва да бъде приложен състава на чл.176, ал.3 от ГПК. При отговора на въпрос №2 ищецът заяви, че са събирани оферти, но по делото не се представиха док-ва и данни за събирани и съответно представени такива оферти. Ето защо и отговора на този въпрос също е уклончив и неясен, с цел да послужи по делото, но в разрез със събраните в хода на производството доказателства. По делото липсва представяне на каквито и да било док-ва за събиране на оферти, липсват и такива данни да са излагани още изначално с ИМ. При отговора на въпрос №3 ищецът ясно заяви, че процесният автомобил преди предаването за съхранение на дружеството е съхраняван в собствен гараж, след което при отговора на въпрос №5 отново заявява, че до 24.08.2021 г. МПС-то е съхранявано в гаража.

От изложеното и отговорите на поставените въпроси на ищеца, настоящият състав стигна до извода, че процесният л. а. както преди сключването на договора за съхранение на МПС, така и след сключването му, се е съхранявал на едно и също място, а именно в собствения на ищеца гараж. При отговора на въпрос №8 ищецът заяви, че дружеството няма сключени договори за наем на имота, в който е съхранявано процесното МПС, както и че имотът не е собственост на дружеството. Заявява, че имотът е собственост на бащата на ищеца, а след смъртта, му е наследен от н-ците му. От изложеното следва извода, че гаражът в който е съхраняван процесния автомобил, е собственост на трето лице, което не претендира по делото каквито и да било права, а след смъртта, което обстоятелство по делото не беше 2 установено на това трето лице, такива претенции за съхранение не са претендирани и от нците му. Не бе установена и собствеността и конкретно къде се е съхранявал процесния л.а.

При отговора на въпрос №18, ищецът заяви, че седалището и адреса на управление на дружеството, на което е предоставено за пазене МПС-то, е настоящият адрес на ищеца. От свидетелските показания на свидетеля Т.В.Я. се установи, че „...дружеството се занимава с монтаж на газови уредби. В гаража на дружеството е съхраняван г.4. Тази кола беше там около 4 г. в гаража. Върнаха я…“. От свидетеля се сочи период от 4 год., който период не е ясен от кога започва и до кога приключва. В следващия момент свидетелят заявява, че са 2 гаражите, като в единия се е съхранявал л.а.. Свидетелят заявява, че и той живее на адреса, който е посочен като адрес на управление на дружеството, както и че там дружеството осъществява дейността си. Заявява, че „…не си спомня какво е имало в гаража, в следващия момент заявява, че в гаража е имало рафтове, на които са разположени ключове, маркучи от газови уредби, то си е гараж, нормално е да има много работи вътре. Баща ми и брат ми имаха достъп до този гараж. Всички имахме достъп до този гараж…“. При отговорите на поставените въпроси свидетелят си противоречи, в един случай заявява, че е бил само един гараж, в следващия момент заявява, че са 2 гаража. В един случай и при отговора на един въпрос заявява, че в гаража се е съхранявало само това МПС, а в следващ момент заявява, че има и рафтове, съответно принадлежности за дейността на дружеството. Налице е вътрешно противоречие и по отношение на достъпа до този гараж, като веднъж свидетелят заявява, че достъп до гаража е имал само ищеца и сина му, а в следващия момент заявява, че всички са имали достъп, без да уточнява кои всички. Ето защо настоящият съд. състав счита, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото и следва да бъде приложен състава на чл.172 от ГПК, като същите явно противоречат с останалите събрани в хода на производството доказателства, в това число и на отговорите на ищеца по делото, дадени по реда на чл.176 от ГПК.

Настоящият състав счита, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетеля Я. в частта относно седалището и адреса на управление на дружеството, родствените връзки м/у страните по договора за съхранение на МПС, както и относно местопребиваването им, а именно, че е на адреса на който се е съхранявало МПС. От изложеното и от събраните по делото доказателства съдът счита, че безспорно се установи, че процесният л. а. е съхраняван на едно и също място преди да бъде сключен договора за съхранение на МПС на 15.07.2021 г. и след тази дата.

Настоящият съд намира, че липсва каквато и да било промяна относно съхранението и съответно пазенето на процесния автомобил, която да е настъпила след сключването на договора, тъй като гаражът е използван от дружеството и за съхранение на материали във вр. с дейността му. От показанията на св. Я. се установи, че по никакъв начин след сключването на договора, не е ограничен достъпа на външни лица до л. а.. Нещо повече, установи се че дружеството не е собственик на имота, в който се е съхранявало МПС-то, както и не се представиха каквито и да било док-ва за договори за наем м/у собствениците на ПИ (съответно гаражите) и дружеството. В хода на производството се установи, че са водени предходни производства по отношение на това МПС, което води и до извода за привидност на сключения договор за съхранение на МПС, с цел увреждане на ответниците по делото и поставянето им в неблагоприятно положение. От свидетеля Х.Д. се установи, че К.И.П. е страдала от деменция преди да почине, както и че същата е П. в старчески дом в г.С.. Установи се, че за нея се е грижела преди това и сестра К. От събраните в хода на производството мед. документи и представените от ответника такива в проведено СЗ съдът счита, че действително ответницата К.И.П. е страдала от „деменция“, което е констатирано преди смъртта й. Установи се от същите, че признаци за заболяването са констатирани около 2020-2021 г. От свидетеля С. се устави, че от „4-5 год. К. е страдала от психическо заболяване“. Същият потвърди, че са правени многократни опити да си вземат процесното МПС, провеждани са разговори по телефон, посещение на място, но без успех. Настоящият 3 състав кредитира с доверие дадените свидетелски показания, дадени от водени от ответника свидетели, същите са последователни и логични и кореспондират със събраните в хода на производството доказателства.

От изложеното и с оглед на събраните в хода на производството док-ва, съдът приема за безспорно установено нарушаване на добрите нрави, тъй като договорът за съхранение на МПС е съставен само и единствено за целите на настоящото производство. Липсва установяване на каквато и да било промяна по отношение на съхранението на МПС преди сключването на договора и след сключването му. Липсва ограничаване на достъпа до гаража, още повече, че гаражът е използван освен за съхранение на МПС, така и за материали във вр. с дейността на дружеството. Установи се, че собствеността в/у процесния имот е в/у бащата на ищеца, а след смъртта му същата е преминала отчасти и в/у ищеца по делото. Не се установиха каквито и да било договори за наем м/у собственика на ПИ и дружеството.

Установи се, че седалището на дружеството и съответно мястото на изпълнение на дейността му е в къщата в която живее ищецът по делото. По своята същност представеният договор за съхранение на МПС съдържа в себе си белезите на договор за влог.