Решение № 392 от 05.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Стара Загора, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500676 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 37155/27.09.2023г., подадена от Г.

Г. Г. и П. К. Г., и двамата с адрес - гр. Г., *** чрез пълномощника им адв. А.

Т., АК Стара Загора, гр. К., ***, преупълномощена от Г.Г.Б. против постановление по изпълнително дело с № 20238720400327 по описа на ЧСИ Д.Ц., с рeг. № 872, с район на действие при Окръжен съд Стара Загора, с което е отказала да измени постановлението за разноските по горното изпълнително дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение.

Обжалват Постановлението по изпълнително дело с № 20238720400327 на ЧСИ Д.Ц., регистрационен № 872 при Камарата на ЧСИ и с район на действие при Окръжен съд Стара Загора, с което е направен отказ да бъде намален адвокатския хонорар в размер на 1100 лв. платен от взискателя Х. Т.

Г. и приет за разноските за тяхна сметка като длъжници по делото. Считат посоченото Постановление за неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

В поканата за доброволно плащане по изп. дело с № 327 / 2023 г. по описа на ЧСИ, в която са посочени сумите, които дължали по същото:

Неолихвяема сума - Лихва върху тази сума към момента - 4230.19 лв.

Неолихвяема сума - 5199.51 лв.

Посочено е също, че задължението им по изпълнителното дело възлиза на 5199.51 лв. - неолихвяема сума, 10050 лв. - главница; 4230.19 лв. лихви, 1

358.00 разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т. 26 от тарифа за таксите, с вкл. ДДС в размер на 1745.74 лв. в полза на ЧСИ, както и сумата в размер на 1100 лв. адвокатско възнаграждение.

Подадено е своевременно възражението им по отношение на разноските в размер на 1100 лв. за адвокатско възнаграждение, които да бъдат редуцирани до размера на минимално предвидените по Наредба с № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде редуцираната таксата по т. 26 от Тарифата за таксите на ЧСИ, което не е уважено. Това обуславяло и правния им интерес за подаване на настоящата жалба против издаденото Постановление, като отказът да бъде намален адвокатския хонорар в размер на 1100 лв., платен от взискателя Х. Т. Г. и приет за разноски за наша сметка е неправилен и незаконосъобразен.

Адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е определено в размер на 200 лв.. а по т. 2 от чл. 10 от 1 Наредба № 1 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7. ал. 2 от същата Наредба.

В настоящия случай определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно по следните съображения:

По изпълнителното дело е наложен запор върху банковата сметка на единия от длъжниците-П. К. Г. и банката е превела сумата в размер на 9369.79 л в . Тази сума е постъпила при ЧСИ преди да бъде получена поканата за доброволно плащане от длъжника. При тази ситуация длъжникът е лишен от възможността доброволно да извърши плащането на задължението си в срока на получената покана. Не може да се приеме, че от страна на адвоката са извършени каквито и да било други действия в изпълнителното производство, кои го да са насочени към удовлетворяване на паричното вземане на взискателя. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, молбата па взискателя, по която съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение следва да съдържа освен искане за образуване на производство по принудително събиране на парично вземане, така и посочване на начина на изпълнение.

За това действие обаче процесуалния представител на взискателя не е извършил каквито и да било допълнителни действия, свързани със събирането на дълга.

Своевременно от длъжниците е изплатена по изпълнителното дело в срока на доброволно плащане и останалата и дължима сума в размер на 13314.44 лв.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази тежест в изпълнителното производство. Поради това правната възможност за намаляването на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство.

2

Видно от материалите по делото, жалбоподателят твърди, че в конкретния случай се касаело за действия о т процесуалния представител, свързани само с образуването на изпълнителното производство и определяне на способа за събиране на вземането. Самото събиране на вземането в кратък срок и в по-голямата си част доброволно от длъжника, не предполага извършването на други процесуални действия, освен депозирането на молба за образуване на изпълнителното производство.

Други действия, касаещи удовлетворяването на паричното вземане в хода на изпълнителното производство жалбоподателят твърди, че не е извършвал процесуалния представител на взискателя, поради което считат, че му се дължи възнаграждението само по чл. 10, т. 1 от Наредба под № 1, което е в размер на 200 лв.

Считат за неоснователен и неотносим довода на ЧСИ, че пълномощника на взискателя е предприел действията с цел опазване на имуществото в патримониума на длъжниците като е поискал и вписал още на 26.08.2019 г. обезпечителната възбрана върху недвижимите имоти, които ще бъдат предмет на принудителното изпълнение. Тези действия на пълномощника са свързани с осъществяване на един успешен съдебен процес, като разноските за тях следва да бъдат разглеждани в този процес и по никакъв начин не касаят разноските, предявени в изпълнителното производство - това не са действия, извършени от процесуалния представител на взискателя по самото изпълнително дело.

Липсвали и данните по делото длъжникът да е станал причината за образуване а изпълнителното дело, доколкото нямало ангажирани доказателства, че изпълнителния лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуването на изпълнителното дело. Самото изпълнително дело също така не се отличава с фактическа и/или правна сложност.

По делото липсвали данните за процесуалния представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на делото. Във връзка с това не следва да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване, съгласно Наредба 1 на ВАдС.

По делото липсвали и доказателствата за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност на изпълнението молят да се намали адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по делото, до размера на 200.00 лв, размер, и съобразен с Наредба под №1 на ВАдС за размера на адвокатските възнаграждения, чл. 10 във връзка с чл.7 ал.2 и с тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г на ОС на ВКС.

Предвид изложеното, молят съда да разгледа настоящата жалба и да отмени отказа на ЧСИ Д.Ц. да бъде намален адвокатския хонорар в размер на 1100 лв., платен от взискателя Х. Т. Г. и приет за разноски за тяхна сметка, като неправилен и незаконосъобразен, и да намали дължимия адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя до 200 лв., съгласно чл.

3

10, т. 1 от Наредба № 1, както и да се намали дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Това обуславяло правния им интерес да обжалват действията на съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Не претендират да им бъдат присъдите направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение в минимален размер по наредба 1 на ВАдС по настоящото производство.

Подробни съображения и доводи са изложени в писмената въззивна жалба на жалбоподателите Г. Г. Г. и П. К. Г., и двамата с адрес - гр. Г., *** чрез пълномощника им адв. А. Т., АК Стара Загора, гр. К., ***, преупълномощена от Г.Г.Б..

В законоустановения едноседмичен срок не е постъпило писмено възражение от другата страна.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Д.Ц., както и копие от изпълнително дело с № 327/23 год., по описа на същия ЧСИ.

По направените с жалбата на жалбоподателя Г. Г. Г., и П. К. Г., и двамата с адрес - гр. Г., *** чрез пълномощника им адв. А. Т., АК Стара Загора, гр. К., ***, преупълномощена от Г.Г.Б. оплаквания съдът намери за установено следното:

Относно допустимостта:

Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимирана страна длъжниците в изпълнителното производство, срещу подлежащото на обжалване действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК - определените разноски по изпълнението инкорпорирани в изричното постановление без № от 07.09.2023г., /л.37 от изп. дело/, с което ЧСИ Цветкова се е произнесла изрично за оставяне без уважение на искането на длъжниците за намаляването на разноските по изпълнението от 1100 лева на минималните 200.00 лева. Предвид горното съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Относно основателността:

Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427, ал.1, т.1 от ГПК и по молба с вх.№ 2932/12.10.2021г. от взискателя Х. Т. Г. в кантората на ЧСИ Д.Ц. е образувано изпълнителното дело под № 202378104000327 срещу длъжниците Г. Г. Г. и П. К. Г., и двамата с адрес - гр.

Г., *** чрез адвокат Л.Д. – Старозагорската АК – пълномощник на взискателя; въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 2254/2019 г. по описа на КРС, както и няколко въззивни Решения на Окръжен сьд - Стара Загора, подробно посочени в същия ИЛ срещу двамата длъжници и жалбоподатели.

Предмет на жалбата е размера на приетия по делото адвокатски 4 хонорар.

Жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар въззивният съд възприема следното:

Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 35004/21.08.2023 г. е получена от длъжниците на 29.08.2023 г. и от двамата длъжници.

По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 33194/31.08.2021 г. от длъжниците относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар и искане от тях, същият да бъде намален на сумата от 200 лева.

С постановление от датата 07.09.2023 г. съдебният изпълнител е отказала да намали приетия адвокатски хонорар от размера на 1100.00 лв. до размера на 200.00 лв. съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Приетият адвокатски хонорар е в законноустановения размер на възнагражденията, визиран в Наредба под № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения - изм. и доп. с ДВ. бр. 68 от 31 Юли 2020 г.

В тази насока съдът намира, че уговореният между страните адвокатски хонорар за образуването и процесуално представителство по изпълнителното дело е в размер на 1100 лева. Дължимият адвокатски хонорар е заплатен от взискателя на две части- 150 лева на 10.08.2023г. и останалите 950 лева на 17.08.2023г..

С разпореждане от датата 10.08.2023г. ЧСИ е приела за разноски адвокатския хонорар в размер на 150 лева, тъй като към този момент това е била заплатената от взискателя част от целия адвокатски хонорар в размер на 1100 лева. С постановление от датата 22.08.2023г. е приела за разноски за сметка на длъжниците и доплатената на 17.08.2023г. част от адвокатския хонорар в размер на 950 лева.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за изпълнение запор върху банковите сметки на длъжниците, който се явява резултатен за сумата от 9 369.79лева.

Освен това действие, упълномощеният адвокат е поискал и пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на недвижими имоти, собственост на длъжниците. Видно от справка в ИР на Агенция по вписванията, пълномощникът на взискателя е предприел и действия с цел запазване на имуществото в патримониума на длъжниците като е поискал и вписал още на 26.08.2019г. обезпечителна възбрана върху недвижимите имоти, които ще бъдат предмет на принудителното изпълнение. Тези действия имат за пряк резултат именно мотивирането на длъжниците да платят дълга своевременно.