Решение № 713 от 23.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Пловдив, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330200124 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №799526-F690966, издадено на 28.11.2024г. от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „ИЙСТ КОМЕРС 77“ ЕООД, ЕИК 201037007, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от С.Я.А., ЕГН:**********, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.1, пр.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „ИЙСТ КОМЕРС 77“ ЕООД обжалва наказателното постановление, формулирайки претенция за отмяната му като незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения, като не оспорва извършеното нарушение, но навежда доводи за отмяна на НП поради непропорционалност на санкцията. Редовно призован за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по спора.

Въззиваемата страна – Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив се представлява от юрк. Димитрова, която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 17.10.2022 г. М.Б. - ** по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, извършил служебна проверка на дейността на дружеството - жалбоподател „ИЙСТ КОМЕРС 77“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.09.2022г. - 30.09.2022г. в законоустановения срок до 14.10.2022г., включително. Изпратена била покана за съставяне на АУАН на 25.10.2022г., която не била връчена. Изпратени били още пет покани от дати 25.10.2022г. и 29.11.2022г. до „ИЙСТ КОМЕРС 77“ на различни адреси за съставяне на акт за установяване на административно нарушение за неподадена в срок справка декларация по ЗДДС и отчетни регистри за месец септември 2022г. Поканите се връщали като „непотърсени“ или „преместен“.

С оглед направените констатации актосъставителя Б. в присъствието на св. Д. С.-С. съставил АУАН № F690966/05.01.2023г., в който било отразено, че и към този момент от дружеството-жалбоподател не е била подадена конкретната справка - декларация. Деянието на търговеца било квалифицирано като административно нарушение по чл.125, ал.5, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствието на представляващ дружеството на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН - известен е, но след като е търсен не е намерен.

Предприети били действия от служители към НАП за откриване на жалбоподателя, с цел връчване на АУАН № F690966/05.01.2023г., на декларирания по смисъла на чл.8 от ДОПК адрес от търговеца - **, както и на личните адреси на управителя на дружеството - ** и ** на различни дати и в различен диапазон от часово време. Действията им били обективирани в съответните протоколи, в които било отразено, че на тези адреси не е намерен представителят на дружеството или друго упълномощено лице.

При това положение, актосъставителя приел, че е налице хипотезата на „щателно издирване“, тъй като нарушителят не може да бъде намерен, поради което съставил доклад и сезирала с него Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив за спиране на административнонаказателното производство на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН.

С изрично Разпореждане на Директора производството, образувано с АУАН № F690966/05.01.2023г било спряно, като този факт бил отбелязан с подпис и печат върху процесния АУАН.

Когато актът бил предявен на 14.11.2024г. на С.А. - представляващ дружеството-жалбоподател, производството било възобновено от същата дата, също отбелязано с подпис и печат върху акта. А. се запознал с предявения му АУАН и го подписал без възражения.

Жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу АУАН в срока по чл.44 от ЗАНН.

Наказващият орган счел възражението за неоснователно и на 28.11.2024г. било издадено обжалваното НП.

2

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - свидетелските показания на свидетеля при съставяне на акта Д. С.-С., която потвърждава, че М. Б. е съставил процесния акт в нейно присъствие, като нарушенията, които те били установили при проверката от страна на дружеството били едни и същи, но за различни периоди.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като последователни, логични, произтичащи от достоверен източник и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 и чл.43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е ангажирана отговорността му.

Актът е съставен от компетентно лице видно от представената оправомощителна заповед т.2.1. и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл.44 от ЗАНН да направи и писмени възражения по него, тъй като АУАН е връчен на 14.11.2024 г. на представителя на дружеството. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в първата хипотеза - когато нарушителят е известен, но не може да се намери.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност видно от т. 1.2. от оправомощителната заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в

НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за необходимо да направи следното отбелязване:

Срокът за издаване на НП тече от съставянето на АУАН. Той може да бъде спрян на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато АУАН е съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН и нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване, за да му бъде връчен. Следователно предпоставките за спиране на административнонаказателното производство на основание 3 чл.43, ал.6 от ЗАНН са три: АУАН да е съставен в отсъствието на нарушителя, да е извършено щателно издирване на последния и той да не е намерен. В закона не се съдържа легална дефиниция на понятието “щателно издирване”, поради което на основание чл.84 от ЗАНН следва да се приложи даденото в константната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС тълкуване на понятието във връзка с чл.269, ал.3, т.2 от НПК. “Щателно издирване” представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, като тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В конкретния случай по преписката е наличен категоричен доказателствен масив за извършено щателно издирване. След като е бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, поради това, че е търсен, но не е намерен, същият е изпратен за връчване на дружеството. Представени са множество доказателства - покани и обратни разписки за това, че дружеството-жалбоподател е било търсено, за да бъде поканено за съставяне на АУАН - на адреса на седалището му, както и на адресите на управителя му, като не е намерен никой и пратките са били върнати като „непотърсени“, „преместен“. По делото са налични и протоколи, обективиращи действията на контролните органи, във връзка с връчване на съставения процесен АУАН - като търсенето е от различни дати, отново в различни часови диапазон и адреси, включително този по седалището на търговеца - ** и адресите по местоживеене и обитаване на управителя - ** и **. Не е намерено дружеството, управителят му или упълномощено лице за връчване. При това положение е изготвен доклад от актосъставителя до директор на ТД на НАП - Пловдив в качеството му на АНО. Издадено е Разпореждане от директора на ТД на НАП Пловдив за спиране на производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. Впоследствие производството е било възобновено, считано от 14.11.2024г., който факт е бил отбелязан с подпис и печат.

Въпросът тук е спазена ли е процедурата по спиране и възобновяване на административнонаказателното производство, от което всъщност зависи, дали е изтекъл или не 6-месечният срок на издаденото обжалвано наказателно постановление. Тук следа да се отбележи, че в разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН не е регламентирано кой е компетентният да спре производството орган. Не е регламентирана законово и дейността по възобновяване на производството. Издаването на акта за спиране не от актосъставителя, а в случая от административнонаказващия орган, трудно може да се възприеме като някакво процесуално нарушение, а още по-малко и като съществено такова. Наказващият орган в административнонаказателното производство е „dominus litis“ на извънсъдебната фаза. Компетентността на наказващия орган се разпростира и върху действия, които са необходими преди налагането на наказанието, включително и проверката, дали АУАН е законосъобразен, дали сроковете по чл.34 ЗАНН са спазени, като в тези правомощия е включена и 4 възможността да се връща акта на актосъставителя. Така и върху преценката на необходимостта производството да бъде спряно. Още повече, че в случая актосъставителят не само е бил запознат с извършените контролни действия, но е и сезирал директора да предприеме действия по преценка за спиране на производството посредством наличния по делото доклад, вследствие от което е издадено изричното разпореждане на Директора на дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП - Пловдив за спиране на производството, което действие е извършено с отбелязване върху АУАН-а. Предвид посоченото се налага заключението, че при съставянето и предявяването на АУАН и при издаването на НП не е допуснато никакво процесуално нарушение, още по-малко такова, което да е ограничило или по какъвто и да е начин осеутило правото на защита на санкционираното дружество. Следователно спирането на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН е правомерно, а срокът по смисъла на чл.34, ал.3 от ЗАНН е спрял да тече на 22.05.2023г., след което е бил възобновен на 14.11.2024г.

След възобновяването на производството, НП е издадено в съответствие и с разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН - при безспорно установяване самоличността на нарушителя, неговата вина, както и извършеното нарушение. Така атакуваното НП е издадено на 28.11.2024 година, преди да е изтекъл преклузивният 6-месечния срок, считано от издаването на АУАН. В този смисъл е актуалната съдебна практика на контролиращата инстанция Решение №11218 от 19.12.2024г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.

№2114/2024г., Решение № 2402 от 21.12.2023г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.